Съдът: Петър Кърджилов не е уронил доброто име на БАН и на Борисов

Софийски градски съд окончателно реши, че пиар-експертът д-р Петър Кърджилов не е уронил доброто име на БАН и на премиера Бойко Борисов със съобщеснието си за българите в Албания. Това съобщи за Фрог нюз самият Кърджилов.

Ето какво още допълва той:
Миналата седмица излезе окончателното решение на Софийски градски съд по делото срещу наказанието „забележка”, наложено ми заради съобщението моето съобщение до медите по повод признаването на българското малцинство в Албания. Решението на въззивната инстанция е изцяло в моя полза, не подлежи на обжалване и потвърждава решението на СРС, че не съм нарушил трудовата дисциплина, не съм уронил доброто име на института и не съм създал напревение между изпълнителната власт и БАН, както пише в наказанието. Решението документира също опита на премиера Борисов да ме уволни заради съобщението ми с телефонно обаждане до председателя на БАН.

 Припомням накратно случая с моето съобщение:

 Късно вечерта в петък 13 октомври 2017, след продължително заседание, албанският парламент призна българското малцнство. Това стана след изискване на Европейския парламент да бъде призната етническата принадлежност на живеещите в Преспа, Голо бърдо и Гора българи. На следващия ден премиерът Борисов излезе пред медиите и каза, че този исторически пробив за България се дължи на неговите  „изключителни дипломатически усилия”. Като пиар в ИЕФЕМ – БАН бях съвсем наясно на кого реално се дължи този пробив, защото лично познавах най-отдадения на българите в Албания учен. Доц. Веселка Тончева беше изследвала културата им в продължение на  десет години, написала три книги за тях и много научни публикации. Но най-конкретното – тя беше убеждавала тях самите, че трябва да организират подписка за признаването си и беше провела лични срещи с евродепутата от ГЕРБ Андрей Ковачев, с цел да бъде поискано признаването им от Европейския парламент.

 Щом чух как Борисов си приписва чужди заслуги се обадих на доц. Тончева (доскоро и научен секратар на института), като се разбрахме да напиша и изпратя съобщение до медиите, от което да се чуе истината за заслугите на българските учени. В съобщението добавих едно изречение лично от мен, което гласеше, че премиерът не постъпва честно като приписва заслугите за признаването на нашето малцинство единствено на себе си, без дори да спомене за българските учени. Последва сериозен медиен шум, като някои медии изопачиха като скандал между БАН и правителството. На следващия ден ми се обади директора и ми каза, че премиерът Борисов се е обадил на председателя на БАН Ревалски, който вбесен му се е обадил на него, като резултатът от тези обаждания е, че аз трбва да напусна института по взаимно съгласие или ще бъда уволнен дисциплинарно.

Последваха контра съобщения от централата на БАН и от института, с които ръководствата обявиха, че се разграничават от мен и моето съобщение. Опитах се да спра тези съобщения, но не бях послушан и институциите, нормално, публично станаха за смях. Организирах в моя защита кампания, като в моя подкрепа застанаха хиляди хора, включително учени, артисти, журналисти, дори членове на Общото събрание на БАН. Фактът, че Борисов се е обаждал на Ревалски и е поискал увилнението ми беше потвърден от д-р Лина Гергова в ефир по време на участието ми при Люба Кулезич, като д-р Гергова каза, че чула същото от зам.-директора на института проф. Албена Георгиева.

Месец след случилото се директорът на института ми връчи заповед за налагане на дисциплинарно наказание „забележка”, в която е написано, че със съобщението си съм нарушил трудовата дисциплина, злоупотребил с доверието на работодателя, уронил доброто име на института и съм довел до напрежение между БАН и изпълнителната власт. Именно това наказание обжалвах в съда, защото написаното в него не е истина, самото то е противозаконно предвид разпоредбите от Кодекса на труда, а написването му е инициирано от желанието на премиера и на председателя на БАН да бъда уволнен.