Седмицата: Камъните (им) падат от небето. Текст: Кирил Радев

Коментар
09:36 - 16 Май 2022
5697
Седмицата: Камъните (им) падат от небето. Текст: Кирил Радев

Изминалата седмица щеше да е тази, в която търкалящите се камъни на промяната трябваше да са проправили нов път. Нещо като по Смирненски: „Път ще се прокара, друже, тука, нов път в тези канари!“. Щеше, ама на другарите с чука хич не им сработи каменоломната. „С тоя трясък и искри“ и се оглушиха, и се замозапалиха. И година по-късно „търкалящите се камъни“ нито са по О.Хенри, нито са по „Ролинг Стоунс“, а са по нашенския „хит с вселенски размери, изпят от кой ли не, „Камъните падат“ – падат от небето. Но не с текст „народен“, а написан в съавторство под псевдонима „Кирил Радев“ – може и „Румен Кирилов“, ако премиер и президент продължават да си го мерят „кой, кой сега е номер 1“.

 Ето набързо – като метнат камък, как за година време се стигна до политико-властовото срутище, в което вместо камъните да се търкалят и да проправят мечтания (им) път на промяната (им), се сурнаха и им се стовариха връз главите. Е, и върху цялата НИ държава!

Официално всичко започна на 12 май 2021 г. - началото (официално) на „процеса на голямата „Промяна“ с поемането на държавното кормило от юмрука на президента Румен Радев вече и като шеф-диригент на изпълнителната власт с две поредни служебни правителства. За парлама с премиер Стефан Янев. А в първото от двете с министри Кирил Петков и Асен Василев – уж малките камъчета, които после се заеха да обръщат голямата Радева каруца. На принципа, валиден и за двете страни на днешната държавна каруца, че няма вечни врагове или вечни приятели, а само вечни интереси – собствените.

Година по-късно точно това се случи – интересите се разместиха и „вечните“ приятели си подлагат камъчета в обувките. А уж общото копаене на канари спря като строителство на магистрала, че и на какъвто и да е път някъде по нашите земи – за обещаните тунели под планини и мостове над гранични реки, дума не става.

Кирил и Асен стъпиха на своята (си) партизанска пътека и вече гонят до дупка горския Радев та да му приватизират гората, дето си я беше заплюл с къртене на жълти павета.

„Ако България имаше повече министри като господин Кирил Петков, щеше да изглежда по друг начин…“, рече миналата година Румен Радев. Сега със същия простоКиро не като министър, а като премиер и със сложноРадев, успял да се сложи на втори президентски мандат, и вече с пробитата бащино-синовна „обич“ помежду им, България наистина изглежда по друг начин – на нищо не прилича. Свършиха се взаимноизгодните ползи между „каменарчетата“ и държавата взе да се свършва. Цените (ни) летят баш като камъни, метнати право към небето, държавата (ни) затъва в дългове, а рейтингите (им) падат – точно като същите камъни, върнали се от небето поради простоГравитацията.

Само дето камъните не просто падат. Същият, небесният камъняк мигом се вдига и служи вечната си нашенска служба – за мятане в градинката на другия. Сега вече Румен за Киро и Асен е позор. А какви са двамката за Радев, президентът го рече на 1 май т.г.: „Да не търпим политически шарлатани да ни разпалват за своя употреба… Има политици, които са готови да направят тази стъпка – да заложат бъдещето на България в интерес на свои користни цели“. Нищо че Петков просто пак не беше разбрал и отвърна, че сигурно държавният глава не говори за него.

Така де, дума дупка не прави, но не и когато камъните вече не са общо търкалящи се, а противниково летящи. И когато не просто облаците, а камъните, дето дружно ги качиха на небето – сега се сгъстяват все повече над властовите им глави. И падат ли падат право пропорционално на нападащите ни кризи и още по-право пропорционално на невижданата хаотичност – направо хаос, в действията – най-вече бездействията и сбърканите действия, на т.нар. управляващи.

А ето ги и последните, засега, данни за нивото на (собствените им) паднали камъни не в милиметри, а в метри. Като рейтингите на уж търкалящите се напред камъни и проправящи промяната, са обратнопропорционални на сурналите се от небето техни камъни по главите (ни). Рейтингът на президента Румен Радев се е срутил до 49%. Недоверието към правителството на премиера Кирил Петков е 69%. И на този фон иде ред просто на чакъла – на наистина уж малките камъчета, които не само ти убиват в обувката, но ти убиват и цялата власт, колкото и четворно дялана да е строена. Обръщат ти я цялата държавна каруца, дето си мислиш, че е теглена от впрегатни чрез последните от многото избори за една година. Е, сега впрегатните пак са готови да се впрегнат да гласуват. 65 на сто от тях вече очакват нови предсрочни избори, а близо 36% ги чакат още до края на тази година.

Така де, поне пак да се опитаме да го приземим тоя камънак, дето ни прави живота на все по-голям лунен пейзаж, и то от обратната страна на Луната, тая тъмната за нас.