Седмицата: На избори като на избори… Калташки!
À la guerre comme à la guerre! Казали са го французите: „На война като на война“ още през 17-и век – не сега в опита де що има калтаци да окалят френската олимпиада още със сен(а)зационното й потегляне по Сена. Но пък нашенската предизборно-изборно-следизборна „олимпиада“ има за какво да се хване в тази сентенция. Не като удавник за сламка, а като бактерия за водите на Сена – докато французите денонощно предолимпийски и олимпийски я изчистват, а у нас политпартийните ударници я въдят вече четвърта година, гонейки петилетката предсрочно. Под лозУнга: „На избори като на избори“ – всички в калта, да не речем… в ла*на.
Оправдания по калташки всякакви. Зер дори и À la guerre comme à la guerre! си е оправдание. Нали значението на вековния израз е, че когато има война, трябва да се задоволим с това, което имаме, за да оцелеем, че нямаме избор. Баш така, съвременният прочит на „На война като на война“ е правете, оправяйте се с това, което имате. И сме се оправили от горе до долу – отвсякъде, целите сме в калта, ама ровим за още ла*на.
Тъкмо през изминалата седмица примерно страшно засмърдя откъм третия мандат от такова ровене. Тоя мандат дето президентът вече не и премиер Румен Радев го дари на ИТН. Та да сътвори редовна власт предпоследната сила в парламента, която тъкмо си зае с цялото си величие обичайното последно място, след като целостта на „Величие“-то отшумя като обрулена (самолистопадно) шума в парка – историческия (им) парк. След като първата сила ГЕРБ-СДС пак я пробваха да я заключат в кенефа на парламента, а внезапно въздигналата се до втора сила ПП-ДБ, въпреки новата си калташка мизансцен(а) на „опозиция“, продължава да опитва да го глътне ключа.
От които клозетни политики естествено се стигна до „разстройството“ Слави Трифонов да лидира чудото за съставяне на редовно правителство. При което отговорният по конституция тъкмо за избора на третия мандат президент Радев си изми ръцете и заключи тъкмо ИТН във WC-то. Нещо като оная чистачка в северномакедонската администрация, дето била овластена да раздава българското гражданство.
И Слави Трифонов организира к‘во? Ми все така, както си го прави от сума ти време – отдавна негледаемо шоу, но пък с претенции да е все по-политическо, даже и „държавническо“. Толкова политическо-държавническо, че на Трифонов изглежда му се привидя той самият да е Уинстън Чърчил. И що пък не, той – сър Спенсър-Чърчил към 64 години е врял и кипял в политиката и държавническите дела, но пък тия към 4 политгодини на (не)сър Станислав-Слави са като за 64 че и повече (нищо че рожденически е едва към 58), но пък като се съди как се е вкоренил на политдържавническия си диван, досущ хилядолетен дъб. И така му лепна като на чистокръвен жълъд оная крилата фраза на аристократа по рождение Спенсър: Във война няма значение кой е прав, а кой е последен.
Ей това беше политико-държавническата идея – ИТН да е последната политпартийност дето се прави на „права“ като за последно преди задаващите се (пред)последни пак предсрочни парламентарни избори през октомври. Та в калташката война баш преди седмия пореден, шести нередовен от 2021-ва насам, да изплува по-отгоре за пред електората (си). Ма то знайно е какво плава баш най-отгоре в една подобна клоака. Но пък то и този ла*нян круиз може пак да стигне за влизане в парламента.
Що пък не и пак да не са последни, a предпоследни - все нещо като нищо ще се лепне изневиделица отзад в тая почти петилетно процъфтяваща гняс. Точно гняс, дето жаргонът го е определил като „нещо средно между течност и желе което цапа, лепка или смърди - противна субстанция с неопределени характеристики“.
