Седмицата: Новото ОФ на новите (анти)партизани „Кирчо и Кокорчо“

Нищо ново - само "освободителите" не от шумата слязоха, а от Харвардската гора

Коментар
14:05 - 26 Септември 2021
14889
Седмицата: Новото ОФ на новите (анти)партизани „Кирчо и Кокорчо“

Не случиха на времевия момент поредните нови партийно-политически „конспиратори“, пардон – новатори, Кирил Петков и Асен Василев. Навремето ошамарването например с първосигнални прякори се раждаше по-постепенно, ей така – зевзешки, на маса или с внезапни злободневни хрумки на „гадни медии“. Сега обаче всичко се случва за секунди чрез масовизацията на социалните мрежи – един казал нещо, друг рекъл, веднага ги допълнили. И в пазарската мрежа на електората се замотават примерно „Кирчо и Кокорчо“ – новите прякори на новите герои от новия дневен ред.

Едва ли назначените „социално“ носителите на тия шеговити я прозвища, я псевдоними, по-точно партизански имена на новите партийци от ПП „ПП“ (Политическа партия „Продължаваме промяната“) биха се обидили. Поне не би трябвало, след като – по собствените им думи, са родени именно в социалните мрежи. Не на „Дондуков“ 2, например, докато пребиваваха на „Дондуков“ 1. Та нали второто непрестанно го отричат, а с първото се похвалиха – как за няколко дни само имали толкова последователи, толкова одобрение във фейсбук, че нищо друго не им останало, освен да направят Кирил Петков и Асен Василев партия. И светкавично да се включат в изборната надпревара и без официално да съществува партията им. К‘во толкова – нищо ново, и други са ползвали регистрация за избори чрез друг носител, законно е.

Лошото при „К + К“ от ПП „ПП“ е друго. И стана съвсем видимо през изминалата седмица, даже и извън социалните мрежи. Няма нищо ново при новите политици Кирил и Асен с новия им „Отечествен фронт“. ОФ-то на Петков и Василев е напълно в старите коловози – да съберем всички в един кюп, та да са управляеми и по единично в общата опаковка.

Пародията ОФ, оная „историческата“ ОФ, както е до болка и в пряк смисъл известно, се ражда още преди „освободителния“ преврат на 9 септември 1944 г. – две години по-рано в лоното на „освободителите“ от Коминтерна. И до края на съществуването си през 1990 г. ОФ-то е под контрола на БКП-то. Тези които не са в БКП, са членове на ОФ щат или не щат – и членски внос плащат. А срещу „членуването“ членовете – всичкият български „народ“, получава бележки от ОФ-то, изисквани за какво ли не, че е с правилна „марксиско-ленинска“ ориентация и не е враг "на рдоината" нито той, нито до деветото му коляно някой.

Ей това е, опаковка, че всички са верни на партията, след като са „членове“. Уж обща опаковка, която след Деветосептемврийския преврат е сто на сто фасада за прикритие на завземането на властта от БКП. Като изначалната му структура като коалиция на партии е претворена като „народно движение“, начело с едната единствена партия – няма ляво дори, дясно съвсем няма.

Нещо подобно се ражда и в обща обвивка с инициали „К + К“ – в целофан загънато обаче, уж прозрачно. Бягат Кирил Петков и Асен Василев от политическото определение ляво и дясно - „народно се движат“. Шават във всички посоки новите (анти)партизани – уж партизирани по принудата на политическата регистрация. Уж и общ фронт не събират, даже движение не правят като например НДСВ и ГЕРБ навремето.

Нов проект е тяхното, ама пак проект за старо ОФ. Щото като няма нито „ляво“, нито „дясно“ (дори и в „Харвард“ такова чудо няма), се задрасква и демокрацията – възможността за избор на идеология от избирателя.

Но пък харвардците „К + К“ някак си предлагат точно това – поредния тарикатлък да се оберат гласове от всички посоки и да станат „парламентарен проект“. А после – следизборно, се стягат да оберат и от ляво, и от дясно всичко в кюпа за парламентарно мнозинство. ОФ за съставяне на правителство. На което те да са контрольорите – един вид БКП-то да са.  

Е, засега скромно го раздават, че то още предизборната кампания официално не е тръгнала, а до изборите има почти два месеца. Затова са скромни – Асен Василев „скромно“ обяви, че няма да е премиер, а „само“ финансов министър в не просто нероденото, а съвсем незаченатото „ново редовно правителство“. Но пък ОФ-то вече се зачева - започна пак онождането на всеки, който ги пожелае. А някъде по Коледа, когато традиционно се коли прасето, ще се разбере дали не е заклано и ОФ-то. Както вече също традиционно да стана клането на парламенти един след друг. Нищо че този път "освободителите" не от шумата слязоха, а от по-високо - от Харвардската гора. За да баламосват, че са Робин Худ от Шеруутската гора.