Седмицата: Парламентаризмът възкръсна! С шапка невидимка на миризлив крак

За всичко си имаме виц – така, де, по времето на комунизма това ни беше защитният механизъм, да не кажем дисидентството. И явно хваща дикиш политиката на вицовете, щом като в изминалата седмица холандският, пардон нидерландският премиер Марк Рюте се писа дисидент пред собствения си електорат в Холандия, даже в цяла Нидерландия, чрез виц – нашенски виц. Разбира се, с нашенски виц – по нашите глави.

Пускането на България в Шенген – по-точно недопускането, се задейства на заешкия принцип. Все го бият Зайо Байо „граничарите“ Кумчо Вълчо и Кума Лиса щом му хрумне, че е време да им навлезе в „безграничното“ пространство. Бият го, когато им дойде на „границата“ с шапка, бият го и когато е без шапка. Бой, та мир да имало за европейците от българите. Лесно ни скрои шапката Рюте, даже не я крои – конфекция си е в джоба му. Преди няколко години същият Марк си маркира Шенгена срещу България, защото все още продължавало наблюдението ни по Механизма за сътрудничество и проверка за напредъка ни в борбата с корупцията и върховенството на закона, а за страната ни се пишеха доклади с препоръки. Преди дни пак този Рюте ни нарита, понеже вече нямало наблюдение върху страната ни и не се пишели доклади. Да се чудим къде да си заврем тая пуста шапка.

Всъщност сме си я заврели в нашенски, вътрешнополитически непробиваем Шенген. Съставен от (в момента) седем непробиваеми партийни шенгенчета. Всяко дебне другото и му залага капанчета според умствения лимит на собствената си политпартийна граничка във вид на баничка. Демек, скривам ви шапката аз на вас останалите.

Е, и тая поредна шапкарница тип „дреме ми на капата“ в иначе уж парламента за пореден път върви точно към врътване на ключа на Шенгена и за съставяне на редовно правителство. След „последните“ избори на 2 октомври към 80 процента от българите смятаха, че трябва непременно да имаме редовно правителство дори и с компромиси между парламентарно представените шапкари. Сега само някакви си дребни промили биха се обзаложили, че правителство с мандат от този парламент ще има. На останалите „проценти“ мнението им е „ще си изям шапката“, ако скоро има редовна власт. Еле пък през зимата. И си я нахлупват шапката, че все пак е зима.

И цялата тая толкова нахлупена работа – и вънщнополитически, и вътрешнопартийнополитически, ни бие като зайци в дирек. Поради простата причина, в смисъл от тъпа по тъпа, че парламентаризмът, който уж щеше да възкръсва най-после (ей сега, след четвъртите парламентарни избори за няма и две години) в конституционно парламентарната ни държава, всъщност наистина възкръсна.

Аха, възкръсна, но с шапка невидимка. Нахлупили са си ги тия „магически“ калпаци седмината парламентарни юници и всеки драпа да се направи на ни лук ял, ни лук мирисал, когато пак сме се засилили към поредните избори. Да са сякаш невидими, безотговорно да не носят отговорност. Един друг виц, лаф обаче казва: В комплект с шапка-невидимка винаги си трябват и чорапи-немиризливки. Че колкото и да си невидим, като ти миришат чорапите, всеки съвсем видимо ти усеща смрадливата същност на „невидим“ политик, най-вече на невъзможно видим държавник.

Така че, да – възкръсна за пореден път парламентаризма на бос крак. То сега е модерно и официални обувки да се носят на босо, но изразът си е за някой дето за нищо не става. А когато е не просто на бос, а на миризлив крак – става особено вредно – опасно става. Още повече, когато си се оборудвал с шапка невидимка, ама си си я скрил някъде и вече втора година не можеш да си я намериш, та поне за малко да си сякаш видим.