Седмицата: Партизани на палубата! А Големият кораб не минава

Бум! Пише „мини“ и минах. Ей това – „бум“ се получава според взривоопасния виц – игра на думи, когато някой не разбере правилно какво са му написали на табелката. Която табела се оказва не покана да минеш за по-напряко, а е предупреждение за експлозиви с детонатори под краката ти. Същото „ей това“ се отнася за новите мандатоносители на властта, дето вече 4 месеца се смятат за „големия кораб“, който „минава, големият кораб минава, окъпан в безброй светлини“, както пее Силвия Кацарова. Само дето светлините му съвсем бързо дават на късо и гаснат с риск скоро пак да потеглим с разнебитените салове към избори.

По-злободневно казано, на „продължаващите промяната“ може и да им се получи плаването, но като в съвсем пресния черен виц. Дето щяло да има „бум“ на туризма по Черноморието ни, но във връзка с плаващите мини, изпуснати в мелето на путиновата руска инвазия срещу украинците.

Така че „големият кораб“ не минава. Няма да мине и номерът на ПП - мандатоносителите на властта, които официално стават партия та уж да минат по-напряко, но всъщност по-бързо ще се довършат в собственото си минно поле. Само палубата на „големия им кораб“ просто ще се напълни с новоизлюпени партизани, та на задаващите се пак предсрочни избори Кирчо и Асенчо да не ползват чужди автомати, с които да печелят нечии гласове.

Е, ще се запишат двамата като политическо ноу-хау – да си учредят партия половин година, след като партията им дойде на власт. Даже и Иван Костов ще врътнат така Кирил Петков и Асен Василев на малкия си пръст. Че и той, Командира, направи от СДС единна партия, но преди стабилно, за цял изпълнен мандат, да спечели властта, а и все пак големият десен съюз беше изграден от съвсем истински отделни партии.

Всъщност, новите партизански командири Кирил и Асен само си мислят че пеят нова партизанска, че и властова песен. А си е новата песен на стар глас, даже не е старата – на нов глас. Пеят нещо като стария партизански шлагер „Хей поле широко“, но в кавър версията „Хей, море дълбоко“, ама до колене да им е баш на тях. И от това им е дълбокият проблем. Щото у нас изразът „морето ми е до колене“ означава, че някой се заблуждава, мислейки си, че всичко с което се захване ще ми се отдаде лесно, без проблеми. Даже и управлението на държавата. Като в случая именно плиткостта „до колене“ води до засядането безвъзвратно на големия им кораб с многото лампички за окъпване в светлина.

И ето – заседна корабът в собствената си „промяна“. Просто Киро просто заседна със собственото си мнозинство в „собствения“ си парламент, например. Оказа се, че законодателният орган за пореден път премина към техниката на плаващите мнозинства. Вече коалиция (било тя и четворна) няма, има един след друг, че и накуп казуси, по които няма консенсус - БНБ, Северна Македония, въоръжаването на Украйна, напира и машинният вот. Уж плаване с плаващи мнозинства – по всеки казус различни парламентарни конфигурации.

А в същото време „големият окъпан в светлини кораб“ е все по на плитко, затъващ в наносите на все по-голямото недоверие. Според последни засега социологически данни за доверието почти 60% от анкетираните определят отношението си към управляващата коалиция като по-скоро негативно. За 67% напрежението между коалиционните партньори е резултат от безпринципни договорки за постовете.

На кораба обаче кънтят все по-партизански песни. Лично шефът на парламента Никола Минчев от ПП твърди например, че отливът на доверие към управляващите не се отнасял само за управляващите в България – навсякъде в Европа се случвало това, „защото в момента сме в една сложна геополитическа обстановка“. Да, ама няма как корабът ти да е голям, светещ, че и да плава напред, ако за всяка властова несполука ти е виновно „международното положение“. Но пък началничката на премиерския кабинет Лена Бориславова му е намерила цаката – нейната песнопойка е пълна с успехи. Според Ленчето „ПП продължава да е първа политическа сила“. Нищо че се крепи, засега, само на към 2% начело, и то пред ГЕРБ и ДПС – коалиционните партньори във властта са на опашката, да не кажем на дъното. Пак според упорито оптимистичната Лена безспорният успех на правителството е справянето с ковид кризата. Само дето, ако от ПП и компания чакат и с другите кризи такова „справяне“, ще се справят с много бързо отиване към цедката на предсрочните избори. А там напоследък нещата не са такива каквито уж са.

Няма и да са, дори може хич да не са – да потъне изборно ПП (Продължаваме промяната) веднага след като стане официално ПП (политическа партия). Особено ако избирателят вземе та прочете какво пак му обещават вече официално партийно от ПППП. И особено като види „поантата“ – това дето се туря от автора отзад - в края на творбата му, та да изрази идейното си послание. А в новия партиен обещалник поантата е: Искаме да живеем в красива, зелена и спокойна България.

Е то всички искаме, ама като все ни мятат на големи и красиви, но партизански кораби, та да пътуваме към зеления хайвер, какво ти спокойствие.