Седмицата: Политическо гробище! Кой още ще гушне букета?

Започва, видите ли, ключова политическа седмица! Тая дето тръгна от днешния понеделник, 17 юни, според цялата чета все войводи политанализатори. Точно така, ключова е. Ще се търси ключът незнайно къде за катинара, който беше залостен през изминалата седмица. Тая дето тръгна не от понеделник, а още от изборната неделя на 9 юни. Е да, избирателят го заключи катинара, като и с гласуване, и с (не)гласуване вкара още от същото в парламента, но с окастрено „още“. А за гарнитура на познатата попара надроби и „исторически маймунарник“ под формата на „Величието“-то.

Апропо! От всичките синоними на „величие“ - слава, лаври, триумф, апогей, тържественост, блясък, великолепие, именитост, знаменитост, известност, пищност, разкош, красота, лукс, помпозност, високо положение, отличие, възвишеност, благородство, издигнатост, сила, мощ, могъщество, засега  допирът в само (ама съвсем лекинко) с „помпозност“. И то, ако би било счетено за помпозно как двама величави лидери хрупат фъстъци, докато си открехват политическите възгледи. Но пък при антонимите – обратното на синоним – пътища много. Засега може би пасва „нищожно“, че иде реч все пак за последната по брой депутати групи, пък дали ще се стигне до истинските (не)синоними като „безличие“ и „нищожество“ – тази граматика тепърва предстои.

По-важното е, че ключовата седмица всъщност беше миналата, пряко следизборната, а не сегашната, в която започва да се търси ключът от бараката на властта. Същия ключ, дето цялата невеличествена политпартийност вкупом го глътна, когато си глътна граматиката от изборните резултати – и то не само заради „Величие“-то.

Поне да си бяха глътнали и езиците така да се каже политиците. Ама не – цялата изминалата седмица, поради невъзможност да преглътнат изборната математика я повръщаха ли повръщаха собствената си политпартийна граматика. И съвсем се оплетоха червата.

Сега на ГЕРБ-СДС яйце им се пече, знайно къде – „спечелили убедително изборите“ трябва и „убедително“ да реализират първия победителски мандат на управленско ниво. Ама ако има с кого да се надскочат с наличните си 68 депутати. Варианти много, всичките на света, които са си известни спрямо такава численост – от правителство на малцинството до коалиция. Ама на теория.

Точно така, в момента - след седмицата на глътнатите езици, всичко е… теория. Като например, че „най-вероятната формула е управленско партньорство между ГЕРБ-СДС, ДПС и ИНТ - на принципа „кабинет на първите, подкрепян от вторите и от предпоследните. Това понеже „всички анализатори са категорични, че правителство трябва да има“. И защото избирателят все иска редовна власт, но съвсем не ще да гласува.

Теоретичността си има и човек – премиер, де. Теоретично най-спряганото име било на Росен Желязков, понеже се харесвал и от трите партии – на теория. Пак на същия принцип „сън сънувам“ „най-одобряването име за външен министър е на Даниел Митов“. Даже някои от сегашните служебни министри хич не се стряскали насън, щото щели да запазят постовете си – примерно военният Атанас Запрянов, икономическият Петко Николов, транспортният Георги Гвоздейков, вътрешният Калин Стоянов, земеделският Георги Тахов, правосъдният Мария Павлова. Има и теоретично абонирани – като Деница Сачева за социалното министерство. А Йорданка Фандъкова обаче с право сън не я лови, че сега пък щели да я правят кмет на Народното събрание.

Обобщението е теории, теории – и на яве, и на сън. А в действителност истината е, че практически работата е на умирачка. Най-въздействащият пример е Корнелия Нинова, която хвърли пак оставка, май наистина този път, понеже просто я изхвърлят другарите й, след като най-после успя да умъртви Столетницата. Гушна букетът БСП като пряка наследница на БКП и сега (на теория пак обаче) щяло да се прави съвсем нова лява икебана. То това с китките обаче на практика не им се получава на червените. Ето, дори и на най-устойчивата лидерка КорНи фасонът й беше все с букети – кой от кой по-голям, да си движи политпартийния фешън. Появи се някъде и хоп, дарят я с електорален букет, тя го гушне и го вее вместо байрак. Ей сега, на последните засега парламентарни избори на 9 юни, беше Нинова и да гласоподава с букет в ръце. Направо свободни ръце не й останаха с тия две бюлетини в две урни да дава вот. Пък накрая се оказа, че й на електората й са му „изсъхнали“ ръцете, даже и крака нямаше да отиде да гласува дори и „възрастово традиционно“ за БСП.

„Гушването на букета“ – политпартийно, разбира се, обаче стана алергично заразно. Ей ги, на ПП доскоро все се кичеха на врата с букети тип „венецът на победителя“, втори в най-лошия случай, но пак първа писта във властта. А сега избирателят ги натири в гората билки да берат (по-точно съчки да събират, огън да си запалят, че голяма „промяна“ им настана и съвсем настинаха електорално). Че и ДБ повлякоха с „катафалката на промяната“, след като гробокопачът им се оказа на практика ДПС. Ама то който гроб копае другиму, казано е – сам пада в него.

И във „Възраждане“ получиха съвсем истинско от умрял писмо. Понеже не просто само заради историческото влизане през ТикТок тук и сега в парламента на „седмото чудо“ им се подкоси собственото „величие“. А и защото на доста електорално-патриотични се оказва, че може пък и сили да не са им останали от катерене на какви ли не „върхове“, докато „Възраждане“-то си плете парламентарно, вече и „омразноевропарламентарно“ кошницата от патриотарски „букети“.

Гробовно звучи и теорията на заявката дадена от първата сила по отношение на калесването евентуално с китки за съставяне на вечната мома „редовна власт“. Кво друго звучене, след като баш мандатоносителят ГЕРБ рече през устата на лидера си Бойко Борисов: „Съгласие за правителство с мандата на ГЕРБ или ще има през идната седмица (вече тази седмица), или изобщо няма да има. Ако не е с нашия мандат веднага, аз няма да се вържа повече да ти дам колата си да ми я караш“.

Толкоз! Новото старо политическо гробище. Само ще се отмята отсега до есента, когато аритметически конституционно най-рано може пак да има от тия същите нередовни избори, както и на самите тях, кой още ще гушне букета. За избирателя е съвсем сигурно, че то със слогана му „живи да не бяхме“, ако пак гласуваме, директно му бие камбаната. На умряло – и на теория, и на практика.