Седмицата: Преговори ли? Хартиено корабче за забърсване на задници

В Катар, на световното първенство по футбол дето започва ей сега, няма места за настаняване. Затова яко прииждащите фенове ще спят и купонясват в морето. На кораби, даже яко луксозни кораби. Хем си на мондиал, хем си на круиз! И у нас обаче нещо подобно се случва. Нашенският „мондиал“ от избори на избори и той се изнесе на кораби – на хартиени корабчета.

Сгъват като луди „основните сили“ някакви политпартийни оригами, белким преплуват и от тоя парламент до следващия. Отново обаче без финали, както е все пак на един мондиал – без излъчване на редовно правителство. Или пък с такова „на хартия“, дето да се разтвори като кенефна хартия. Което ще рече, че идеята на тия корабчета, дето сега ги нагъват, е да си забършат пак задниците и с тях. Да не е с тоалетна хартия, а с кораб – та да рекат, че са плавали „държавнически“ през бурните политико-кризисни води, а не са седели на тоалетната чиния, та само да се изходят пак. А че пак са забравили и капака да вдигнат, след като са си свалили гащите, скоро отново ще е факт.

Положението е, както го е рекъл един от най-популярните „книжни“ герои – добрият войник Швейк: „Разрешете да доложа - аз наистина понякога наблюдавам у себе си малоумие, особено надвечер…“. Само дето нашенското „политологическо“ и „държавническо“ малоумие е 24/7, даже 24/365(366).

Нашенските недобри политпартийни войници просто не наблюдават себе си. Или ако да, си наблюдават само палците на краката – „как се движат, как се мятат“, та да се додвижат пак до парламента и да се метнат на клона на безвластието, дето им се оказа по-удобен, че и плодовит от наистина властовия. Та и затова даже и хартиените корабчета, дето ги пускат „на вода“ с уж преговори са пълни подводници. От тия дето бързо се потапят в очите поне на по-зрящите и цялата флотилия се превръща във фразеологията „плува ли ми корабче в окото“. Тоя идиом, дето се използва заедно с придърпване с пръст на долния клепач, когато някой ни разказва пълни небивалици.

Ей така премина и цялата минала седмица – политпартийността започна да ни кове със съвсем небивали плоскости, та да си скове пейки и за следващия парламент, който си виси все така близо отпред в пространството. И не се е срутил връз избирателя с нови избори, само понеже президентът Румен Радев разтакава корабостроенето на хартиените плавателни съдове.

Та ето как ги сгъват корабчетата. Всяка т.нар. парламентарна партия (всъщност предизборно-изборна си прави сметки, че като провали съставянето на редовен кабинет, ще спечели в електорален план. Че като си натовари корабчето с обещания за безумни харчове от „актуализации в бюджета“, ще си вдигне платната чрез духане на избирателя точно в неговите. А на хартия – нищо, само корабчета. Няма коалиционни споразумения, даже нещо разписано черно на бяло за подкрепа няма. Да не говорим за някаква дори и малко обща управленска програма да се мерне при „преговарящите“.

Има някакви „спасителни лодки“ към хартиените корабчета, в които да се вози държавата примерно с някакво изчоплено заедно 6-месечно правителство. Ама то разликата между лодчица, и то хартиена, и кризисен ледоразбивач даже няма нужда се споменава, щото няма никаква прилика. Всичко ще е носене по вълната на една само удължена предизборна кампания, в която всеки ще топи другия за потапянето в крайна сметка на една такава изпълнителна власт, барабар с торпилирането и на този парламент, естествено по конституция.

Че какво друго, ако не пак давене, но по-бавно са „преговорите“, в които водещите парламентарни политсили си казват, че няма да се подкрепят един друг за първия и втория мандат, но очакват подкрепа от другия. А накрая се точат нещо си да подкрепят при третия мандат, който не се знае у кой ще е, ще се чака президентът да каже.

В легена с мръсната предизборно-изборна вода се кисне и корабче за експертно правителство. Та никой да не носи отговорност, а всеки пак да сочи другия, че е виновен. И така да прецапат – прецакат зимата, пък после пак на избори според когато дойдат с бързия влак насреща. Даже и през лятото да са, дори и наесен заедно с местния вот, последствията от мръзненето на зимния круиз с хартиените корабчета ще са повече от съществени. Най-малкото понеже не само се знае, но фактически вече си го носим на гръб фактът, че всякаквите там безплатни предизборни обещания, особено сбъднатите напоследък все „по-социални“, се плащат или с увеличение на данъци, или с нови дългове.

И така чрез това уж размразяването на политпартийната мътилка стигаме до още по-мръсно замръзване - детински ясно е. Пак като в детска броилка, в случая ей тази, олицетворение на всякаквите там напъни за преговори: „Бай Пърдешко пръдна, Дунава замръзна, корабите спряха, рибите измряха. Само един остана, гмурна се в морето, спука си шкембето. Отиде да го прави, там го забрави. Отиде да го иска, там се по*риска на новата си ризка!“.