Седмицата: ПРОСТО дупка(!) в чорапогащника на бримкаджиите
Когато представиш учителите като ходещи чорапогащници с дупки – по-известни като бримки, сам си слагаш примки, ама не на чорапогащника, а право на шията. Еле пък ако си политик. Поне такава е политическата логика. Но у нас логика малко, еле политическа в последните няколко политпартийни години. Ама пък пълни дупки и яки бримкаджии – бол, в това съответното политпартийно пространство. Така че, ще потърси авторът на „учителските дупки“ някоя бримкаджийница (навремето в София най-много ги имаше около Женския пазар), ще му „хванат“ набримчените бримки и готово. Няма бримка – няма проблем, нищо че ги метнаха политпартийно учителите в дупката на все по-гадната предизборна пропаганда. По чорапогащници ги метнаха.
Не е нужно да се спираме на така много наболелите въпроси през изминалата седмица покрай „чорапогащник гейт“ като този дали учителите от мъжки пол също носят от тия чорапогащници с бримките. И дали авторът на „гейта“ знае как се обува чорапогащник така, че да не си пусне сам бримка. Всъщност по-важното е второто, и то не в частта обува ли си чорапогащник, а как да не си го разплете политически до дупка от бримка на бримка.
Важно, важно, ама пък колко да е важно, когато у нас гейтовете в смисъла на политическите скандали се бримчат постоянно, но още по-постоянно се замитат като боклука тъкмо на Женския пазар под сергиите. Политически обосновано – забърсват се на много „мъжкия“ пазар на постоянната предизборна разпродажба.
Ето как и сега всичко ПРОСТО опря до „някаква“ си дума, дето дупка не прави. До „някакво“ си изречение, дето и учителите, и бранителите им не били разбрали контекста му – смисъла и на думата, и на словосъчетането. Авторът на „гейта по чорапогащник“ Асен Василев пусна бримката така: „Когато оставиш учителите да ходят с чорапогащници с дупки, нормално е да нямаме нормални учители в училищата и сега тепърва да навлизат нови кадри“. После почна сам да си я „хваща“ тая бримка, да я заличава чрез оплитане в съзнанието на „електоралните дупки“: „Това не го напомних на учителите, това го напомних на политиците, които сега с удължителния(!) закон за бюджета отказаха да гласуват нашето предложение заплатите да останат 125% от средната заплата и замразиха доходите на учителите“. И продължи да си шие съдрания собствен чорапогащник, та да не излезе, че е просто само гащник и то с бримки, че и с дупки кой където му ги пожелае: „Истината е, че ако не се погрижим за учителите, няма да има работна ръка в бъдеще и това наистина ще доведе до фалит на държавата“.
Това за „гащниците“ има според фразеологията двояко значение. Или човек който си носи гащите вдигнати над пъпа. Или човек, който си захвърля гащите наляво - надясно с цел привличане на внимание. Има обаче и трето – още по-нарицателно според „бг уикиречника“: прост човек със селски произход, дошъл и преселил се да живее в града.
Така сочи преносната употребата на тая дума. За съпредседателя на ПП, бивш вицепремиер и два пъти бивш финансов министър Василев, както и за цялата му „Промяна“, това за пъпа не е съвсем точно. То те гащите си на властта шест месеца ги вдигаха не до пъпа, а направо си ги нахлузиха на главата с теглене, та да им служат за пълно перде. Е, от това теглене неизменно им лъснаха другите части, тия за които гащите служат да ги покрият. После им се скъса ластика на властовите гащи. Сега обаче вече си мислят, че са в гащеризони – и пак ще са първа сила след поредните избори на 2 април. Като този път са си ушили и ръкави на гащите с присъединяването на ДБ.
Това за размятането на гащите „на промяната“ и наляво, и надясно обаче си е съвсем точно. Щяха да постигат просто леви цели с десни инструменти, ама разхвърляха навсякъде все левашки оцапани гащи.
Виж това за „прост човек от село“ съвсем не може да им се лепне на променчиците – те са от Харвард. Е, някак си изглежда, че по безгащи са излезли от там, ама това може и да не го пише в дипломите им. Или просто не се чете, докато непрестанно ги размахват да правят електорален вятър.
Иначе „вятърът на промяната“ в момента им вее на „продължаващите промяната“ право през крачолите. Тъкмо си обуха още един чифт гащи – тия на ДБ, и настана „листването“. При което попълване на общи листи с общи кандидати за депутати у нас, не в Харвард, всеки път настава „златна есен“ независимо от сезона. Партийният листопад започва още преди изборите, а след тях се довършва до гол храсталак.
Ама тия работи, тия съвсем видими „невидими заплахи“, съвсем не тревожат кой да е гащник. Важното е да се набримчи в парламента, после ще си дупчат чорапогащниците един на друг с останалите и ще си ловят бримките кой както може.
Но по-скоро не! ПРОСТО е просто: на бримкаджиите от бримки не им пука. Затова могат да размятат надупчените си изразни средства накъдето ги завее именно тоя, вятърът на промяната, дето им шуми само в техните уши като бриз. А на останалите, дето им вее буреносно, да си кърпят сами кой както ще дупките в съдраните предизборно-изборно-следизборни чорапогащници.
Ама да побързат, че нови бримки се задават – още и още. Примерно, колегата съпредседател Кирил Петков, ето ПРОСТО какво предлага в познатия стил на неговия чорапогащник, дето му е с дупка на устата: „Няма кой да ни спаси, освен самите нас“ и „Дойде време разделно, трябва да се обединим“. Но пък още преди някой гащник-избирател да се усети какъв е контекстът на реченото, вече има предварително извинение: „Направихме много грешки, но нито една от умисъл“.
Но пък да са живи и здрави учителите – имат късмет, че със сигурност пускащите такива бримки от устите си явно не са (им) били ученици. Иначе щяха да са просто двойкаджии и преди, и след Харвард. Но пък така се става бримкаджия на власт.
