Седмицата: Путин Сталинович по нашенски – има човек, няма си пост

Има човек — има проблем, няма (го) човек(а) — няма (го) проблем(а). Тази сентенция - уж такава, понеже „сентенция“ е кратка поучителна, морална фраза, а в тая моралът е закопан в Сибир, е приписвана на Йосиф Висарионович Джугашвили, по-известен със самоизмисления си псевдоним Сталин. Не е сентенция това, а гробовна фактология, която най-вече върши работа, страшна работа. В наши дни (и тия дни със съвсем не сентенционната, а убийствена смърт на Алексей Навални) върши абсолютно същата работа и на друг гробокопач, дето вече е най-известен като Путин Сталинович, може „с тире“ и Хитлерович, че единият „Сталин“ взе да не му стига.

Важно ни е обаче в тия „наши дни“ как се вписва у нас тази глобална чудовищност. Както обикновено – мижаво се вписва, понеже имаме къде, къде по-важна работа – разглобяваме и сглобяваме Сглобката като Кубчето на Рубик. И точно там – в (не)коалицията на действащата власт, се пръкна интерпретацията по нашенски на горепосочената (не)морална (не)сентенция. Ама няма страшно – не е така страшен нашият вариант, даже хич. Щеше да е даже съвсем смешно, ако не беше толкова жалко.

Човекът в случая е самият ротационен премиер Николай Денков. Не, не е под заплаха, няма страшно, не е и смешно, но е жалко. В смисъла и на доста от синонимите на „жалък“, когато говорим за някой си: окаян, плачевен, клет, нещастен, незначителен, нищожен, мизерен, безславен и т.н.

Който премиер взе че зацикли Сглобката с поучителен, но също неморален де факто, свой плачевен, мизерен и т.н. вариант на сентенцията. Която при задаващата се врътка на кабинета от теоретически „Денков-Габриел“ в „Габриел-Денков“, съвсем практически се заформи във вида: „Има човек – няма си пост“.

Зациклянето в (не)коалицията ГЕРБ-СДС – ПП-ДБ кой да бъде министър на външните работи – той Николай Денков (дето трябваше да е вицепремиер и министър на образованието след „джентълменската ротация“) или сегашният вицепремиер и външен министър Мария Габриел – изведнъж разбишка сглобеното правителство точно преди ротацията на 6 март. Денков страшно смешно се заинати той да е „дипломат номер1“ на държавата – не за друго, а за да пътува по света – не у нас.

Зацикляне, дето взе да става много опасно откъм разглобка още преди първото завъртане, при положение, че вече се спрягаше как Сглобката ще се ротира пълномандатно цели 4 години, броено от лани, когато се сглоби най-после редовна власт.

И както може да си го кажем и ние - „българите сме го измислили“, еле пък когато се драпа за пост. Досега, още от нашенския тоталитаризъм и до днес, когато някой е неудобен, го правеха точно това – дипломат. Ама не „първи дипломат“, а някъде си посланик – най-вече далеч от „Сибир“, в „топлите страни“. Сега обаче не става въпрос, че Денков е неудобен, а че той иска на него да му е на макс удобно. И ще е точно така според експертизата му, ако стане външен министър. Ще е като турист на южен плаж – хем си лежи, хем си министерства, между другото и вицепремиерства.

Пресният пример за „експертност“ обаче дойде тъкмо през изминалата властова седмица. Напиращият да заеме „(не)дипломатично“ туристическия според него пост, в присъствието на „бъдещия си колега“ британския външен министър Дейвид Камерън, сгафи тъкмо с наша дпломатска гордост. Не успя да отговори премиерът Николай Денков и самокандидат за външен министър на въпрос за оная ни гордост - балканската евроинтеграция. Наложи се седящата до него Мария Габриел съвсем „дипломатично“ да го измъкне, като (му) взе думата и даде дълъг и изчерпателен отговор с цялата си експертиза и на бивш български еврокомисар.

И така нещата се удариха челно, че наистина трябва да му се намери на „човека“ Денков желан пост. Ама за да не шашваме и други като Камерън и у нас, и по света, постът да е още по-туристически – измислен, напълно ваканционен. Като се заговори, че не експертно, а политически елегантно при ротацията на вече вицепремиера Денков може да му се лепне и „министър по европейските въпроси“. Да си пътува и в Европа, а и междуконтинентално.

Само туй „въпроси“ в името на поста му е стряскащо. Че ако пак трябва да отговаря по „международното положение“, тогава ще си има и човекът Денков, и човечетата от партията му ПП, желания пост. Ама ще има и проблем – общодържавен проблем. Дай боже да не е и световен с някой гаф – издънка като за световно в тия толкова „сибирски“ недипломатични времена.