Седмицата: Ще им се напукат ли петите на Киро и Асен
Я го вижте – цели два месеца - първо в киша, после в пек, се задържа на повърхността на времето, че и на пространството, редовното правителство, известно като Ротационното „Денков-Габриел“. По-известно като НЕкоалиционното, нищо че бъка от „коалиционност“ тая уйдурма. И взети заедно ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, и поотделно – всяка една от съставните му части, си е коалиция сама по себе си. Еле пък ПП-ДБ – най-новата сглобка, благодарение на която все пак успяват да дишат във врата на герберския лидер Бойко Борисов, иначе щяха да му дишат по-долу.
Ма лято е, на кого му се ходи пак на избори – само на „службогонеца“ Румен Радев, дето именно в „съмъъър тайм“ – в превод на руски „летнее время“, преди три години му се отвори парашутът да си приземи президентския изтребител право на жълтите павета.
Няма, няма, ама има избори. Тия дето са плашило именно за съществуването на НЕкоалицията – вотът, редовният (на 4 години веднъж), за избиране на местната власт – кметове, общински съветници. После, ако други избори – парламентарни, не се случат, ако не се върнат в нередовния график „5(пъти) за 3(години)“, плашилото за рухването на „Денков-Габриел“ ще е самата ротация. На деветия месец – демек на 6 март догодина, врътката трябва да се обърне, да стане правителството „Габриел-Денков“. А заплахата е, че НЕкоалицията може да стане само едно кръгло „НЕ“. Като или се прецака „Габриел“-ът – не поеме премиерския пост, или пък поеме нататък, но като се изхвърли „Денков“-ецът. И в двата случая баш това правителство рухва, спира да се ротира. Нещо като в оня афоризъм „Спрете Земята, искам да сляза!“.
Сега обаче се е задействало плашилото „местни избори“. И като нищо НЕкоалицията може наистина да се пропука. И то отвътре, както обикновено се случва на нашето, българското политическо земно кълбенце. Ама много отвътре – не ГЕБ-СДС – ПП-ДБ да се разпука, а само втората част, а пък от там и цялата „любеница“. Яко кънтене на спукано гърне взе да се чува тъкмо откъм ПП-ДБ, нищо че всъщност те са в момента водещата част – те са изпълнителната власт първите девет месеца преди ротацията.
То още като дойдоха на власт и веднага на „хоризонта“ им изгря следното я предположение, я пожелание: „Коалицията между „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ в парламента няма да бъде възпроизведена на 100% за местните избори. И се очаква наесен в много области всяка от двете формации да защитават свой кандидат - като пред развод“, според „предварителните нагласи“ на депутати и структури на ПП и ДБ.
И така „разводът“ комай започва – засега в Бургас, после и в други градове, както се казва според едно рекламно клише. ПП - партията на Кирил Петков и Асен Василев, издига Константин Бачийски за кандидат за кмет на Бургас. Същия, дето им беше мандатоносител за влизане в парламента преди има-няма две-три години, като лидер на партията Средна европейска класа, а сега същата СЕК е коалиционен партньор на ПП.
Големият коалиционен партньор на Кирчо и Асенчо – ДБ, обаче не го одобряват Бачийски, те си искат техният Димитър Найденов за бургаски кмет. И така в края на изминалата седмица, ей така – през почивните й дни, стана ясно, че ПП и ДБ застават една срещу друга на местните избори в Бургас. Политически речено е факт първото разцепление между двете сили, които управляват чрез парламентарна коалиция държавата в момента, след като Националният съвет на ПП реши кандидатът им за кмет на морския град да е именно техният депутат Константин Бачийски. От него според ПП-тата се очаква „да сложи край на дългогодишното управление на ГЕРБ в община Бургас и да постави началото на необходимите промени, които да превърнат областния град в притегателен център за инвеститори, свободни капитали и граждани“. Тъкмо така Кирчовците и Асенчовците аргументираха издигането на Бачийски, който има и три мандата като общински съветник в Бургас и сега го изправят срещу Димитър Николов от ГЕРБ, който ще се бори за пети кметски мандат.
От една страна „бой по ГЕРБ-СДС“, ама от друга ошамарване най-вече на ДБ. Понеже, когато на първите избори през 2021 г. ПП използваха регистрацията на СЕК, Бачийски се похвали, че Кирил Петков го е обявил за „лицето на промяната в Бургас“. Кандидатурата му обаче сега нещо не прилича на „лице“, а на едно друго телесно място, дето служи и за сядане, след като откъм ДБ им иде да я сритат точно там тая кандидатура. Нищо, че през въпросния отминал уикенд „официално“ запазиха мълчание. Но пък какво по-официално от изявата на видния им депутат Ивайло Мирчев, който съвсем директно определи кандидатурата на Бачийски като „смущаваща“. И лично той разкри в социалните мрежи, че дори си имат свой кандидат – тъкмо депутатът им Димитър Найденов. Който даже също е бил бургаски общински съветник. „Нито „Да, България“, нито ДСБ, нито „Зелено движение“ сме издигали кандидат за кмет на Бургас все още. А имаме кандидат - Димитър Найденов“, написа Мирчев.
И какво се получава коалиционно и политпартийно. ПП и ДБ не просто се явиха заедно на парламентарните избори на 2 април във вид на „широко реформаторско обединение“ с подкрепа и от разни неправителствени организации и други партии. Като за тази цел дори направиха заявка и за общо явяване на вота по места през октомври, нищо че все още нямат подписано споразумение за това. То и с ГЕРБ-СДС нямат официално споразумение, крепят си го…, пардон – крепят си я изпълнителната власт на „джентълменска дума“.
Само дето е съвсем друго да си прецакаш прекия парламентарен коалиционен партньор с който ти е общо депутатството. Това хич не пасва с „джентълмен“ поне според значението на тази дума, оформило се не през служебнорадевата наша ера, а през викторианската епоха. От когато „джентълмен“ им викат на образовани, интелигентни и възпитани, облечени елегантно, с изискан говор и маниери. Но най вече на тия, дето си държат на думата.
И ето го - пропукването между ПП и ДБ си е съвсем по НЕджентълменски факт вече. Откъм петите на „джентълмените“ Кирчо и Асенчо тръгна напукването. Така де, знаете го тоя лаф на жаргон: Нещо не ти ли се напукаха петите? Използва се за нахален човек, ама много нахален, та чак нагъл човек. Като да си например съпредседател на партия (ПП), дето е втора политсила на последните (засега) парламентарни избори само благодарение на коалиционното си другарче (ДБ), и да го прецакаш същото това другарче още на следващия вот, пък бил той и местен. Тъкмо когато общото им НЕдругарче ГЕРБ се е засилило да й напука съвсем петите на втората политсила, като се откъсне още по-напред като първа сила, запазвайки си „статуквото“ на първенец в местната власт.
