Седмицата: Живнахме! Зомбитата идат да гласуват
Пролет пукна – ние не! Отново сме готови да гласуваме! И този път – на петия път, наистина ще е като за последно – и живи, и мъртви в едно. Не, не става дума за „мъртвите души“ в изборните списъци. Кво да се връщаме при „древния“ Гогол, като си имаме модерна, съвременна – на 21-ия век, литература и кинематография на живите мъртви – тия, толкова популярните в какви ли не жанрове, дето им се вика зомбита. Точно с нещо като зомбирани се зае вкупом родната социология през изминалата седмица, на ръба на последната седмица, дето ни дели от петите поред парламентарни избори само за две години.
Феномен, истински феномен, ги нарича скупчената социология вкупом и с политологията тия иначе уж „живи мощи“ от избиратели в смисъла на „съвсем слаби, изтощени, досущ като смъртници“. Но изведнъж скачащи и запътващи се право към изборните секции да изръфат и машините, и хартиите за гласуване. Точно така, феноменът е необичайно, свръхестествено явление или същество със свръхестествени способности. И е съвсем феноменалното в случая - 500 000 българи можело да обърнат вота сега на 2 април, ако в неделя сутринта изведнъж решат за кого да гласуват, скочат - съживят се от тия мъртвите избиратели, и хукнат даже и да го направят.
Същите тези „станали от мъртвите“ социолого-политолозите са ги нарекли политически мигранти. Те не можело да бъдат уловени от социологията, щото никое изследване не можело да установи кви ще ги надробят. Чувствали се непредставени от нито една партия – направо политически трупове някакви. Нооо, можело мигом да скочат и да се запътят направо на тълпи към урните. Като било достатъчно да се отприщят я от „натиск във фейсбук“, я заради „пристрастия в семейството и приятелския си кръг“. И непременно възмутени от нещо или пък решили и те да са „победители“ като вземат че усетят кой ще е победител на вота. И така сегашната прогнозна разлика от има-няма 1 % между „победителите“ – тия двете политсили (ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ), дето най си го мерят, изведнъж да стане 3-4-5 на сто.
Наричат ги още стихийни избиратели, като обикновено делът им нараства, когато се появяват нови политически формации (историческа справка: НДСВ, ГЕРБ, ИТН, ПП). Сега обаче – нищо ново, освен едната Мая Манолова, дето отново се е „пременила“, ама „пак в тия“. И затова са и феноменални този път стихийните. Като ей така, без нищо ново, без „обичайният заподозрян“ за спасител, който и да е той, можело и към 20% от всички гласуващи да набъбнат, при максимум около 7 на сто стихийни, когато спасителен пояс няма. Като половината от тия напиращи „живи мъртви“ можело да решат за кого да гласуват в близките дни преди вота – значи тая седмица, а другата половина - в самия изборен ден, точно в неделя на 2 април. Само трябва нещо да им натисне „копчето“ за съживяване – да ги провокира, по-точно някой да ги облъчи с нещо си.
Характеристиките им на политическите живи мъртви са, че са „гъвкави, гласуват емоционално и лесно прекосяват границите на различни политически лагери“. Демек – все тая за кого ще гласуват.
Пускат бюлетина за онзи, в когото си припознаят победител. Като сега очевадно копчето за рестарта им е да заподозрат някой от наличните политпартийни играчи в потенциален да изтръгне държавата от политическия застой. И всъщност, както сочат социолого-политолозите в момента всичко и всеки „може да възпали непостоянната му електорална душа“ на стихийния избирател да го тласне към урните. Но най „феноменалната“ им характеристика е, че задължително не следят политиката – хич не им дреме, и затова винаги всъщност гласуват „против“, докато отбелязват своето „за“. И хоп стават облъчени, даже си вярват, че са живи докато гласуват. А после – след изборите, когато отново се почувстват умрели – излъгани до смърт, почват да се лутат кого пак да захапят, та да живнат.
Това е то – зомбитата идат да гласуват на 2 април. Та да живнем най-после. Приликите между случайните минувачи през изборните секции и зомбито – „този мистичен архетипен герой на съвременната масова култура“, са някак си феноменални. Ей ги, на! Зомби е феноменално, фантастично съживен мъртвец. Зомби е и обсебен жив човек – който напълно е загубил контрол над себе си и тялото си или се е подчинил на нечии заповеди, силно повлиян от нещо и някого. Също така, според вуду истории, от живите мъртъвци се очаква да вършат и най-тежката работа, всъщност често затова са „съживени“ – докарани до пълно физическо и психическо вцепенение дори и само за няколко часа.
А каква по-тежка работа от тази вече две години да се трудим от избори на избори, па било и само няколко минути да е самото гласуване, и накрая нищо да не сме избрали. Така че повишаването на зомби-гласоподавателите ще помогне може би, ама надали. Че то вече де факто всички сме зомбирани, пък нищо наистина живо не се ражда от тая мъртва политическа хватка.
