Ще пламне ли война и в Прибалтика?

В събота вечерта хеликоптер Ми-8 на руската гранична охрана навлезе в естонското въздушно пространство и летя в продължение на две минути над територия на НАТО, преди да се върне обратно в Русия, съобщи естонското правителство - нагледен пример за това това как напрежението около Украйна се е разпространило далеч зоната на военните действия.

Най-кръвопролитни остават сраженията в Донбас, където ежедневно по няколкостотин руски и украински войници губят живота си в артилерийски, танкови и градски сражения.

Противопоставянето обаче продължава да се разраства и на голямата геополитическа шахматна дъска.

Израз на това са предполагаемото украинско нападение с дрон в сряда срещу петролна рафинерия в Русия, наложената от Литва забрана за транзита на ключови промишлени стоки към руския анклав Калининград, реториката за членство на Украйна в ЕС и все по-ожесточената битка за спечелване на сърцата и умовете на хората по света и за подсигуряване на снабдяването с храни и горива.

Реториката и активността около балтийските държави в частност крие особена голяма заплаха. Заедно с Полша бившите съветски републики Литва, Латвия и Естония са сред най-ревностните поддръжници на Украйна, с най-твърдолинейна политика към Москва, причината за което се корени в техните опасения, че щом сегашната война приключи или утихне, Кремъл може да ги нападне.

След започналата на 24 февруари инвазия САЩ и съюзниците им изпратиха нови подкрепления към Балтийския регион, а базираните там самолети на НАТО са вдигани под тревога по няколко пъти на седмица, за да прехващат руски самолети, приближаващи въздушното пространство на алианса. Същите действия общо взето се повтарят и над Балтийско море - макар че директните прелитания на руска авиация над територия на НАТО като това, за което беше съобщено в събота, са сравнително редки. Естония веднага изрази протест и извика руския посланик.

В сряда Русия от своя страна извика постоянния представител на ЕС, за да изрази протест за забраната на Литва върху превоза на стоки под санкционен режим през територията ѝ към Калининград - руско пристанище, обградено отвсякъде по суша от Полша и Литва. Руските власти осъдиха опита за "икономическо задушаване" на анклава, който отдавана е смятан за възможна точка на напрежение между НАТО и Москва.

През седмицата в ефира на руските телевизионни токшоута бяха отправени обвинения към САЩ и Великобритания, че подхранват конфронтацията в региона, като упражняват натиск върху балтийските държави да отворят "втори фронт" за отвличане на вниманието на Русия от Украйна.

БИТКА НА ДОСТАВКИТЕ

Литва заяви, че включването в поредния кръг санкции на ЕС на стоманата и черните метали не ѝ е оставило друг избор, освен да блокира транзита им към Калининград, който допреди инвазията използваше железопътните връзки с Беларус през Литва като ключов коридор за снабдяване, в това число и на разположените в анклава руски военни.

В позицията на ЕС се получи лек разнобой. Говорителят на Европейската комисия Ерик Мамер заяви, че Литва е длъжна да прави "пропорционални проверки" на тези стоки, но други официални лица казаха, че металите трябва да бъдат пропускани, ако преминават транзитно от руско-беларуската зона за свободна търговия към "вътрешния пазар" на Русия в Калининград.

Друг въпрос е дали Литва ще отстъпи, ако ЕС започне да отстоява по-усилено тази позиция. Въпреки всички демонстрации на европейска подкрепа и солидарност с Украйна - включително говоренето за нейно членство в ЕС - за Германия и Франция в частност се смята, че имат силно желание да си запазят възможностите за намаляване на напрежението с Москва.

Както бе съобщено, преминаването през територията на Литва на всякакви други стоки и на пътници, остава свободно - литовски издания обаче предупредиха, че "медийната истерия" в руските медии може да е признак за възможно използване от Москва на случая за оправдание за военно нападение или други действия, и затова според тях Вилнюс трябва да поиска на литовска земя да бъдат разположени за постоянно още войски на НАТО.

Русия увеличи военната си активност в региона, след като Швеция и Финландия обявиха своите кандидатури за членство в НАТО.

Според някои балтийски военни експерти вероятно предстои още по-голямо засилване на тези действия по въздух и вода. Същевременно някои руски анализатори дори допуснаха, че Москва може да наложи блокада на литовското пристанище Клайпеда, макар че официален Вилнюс омаловажи подобни предположения.

Руски медии предложиха Литва и евентуално останалите балтийски държави да бъдат изключени от единната електропреносна мрежа в региона, съществуваща още от съветско време и позволяваща им да купуват ток от Русия - още една проява на засилващата се тенденция жизненоважни доставки да бъдат използвани като оръжие от двете страни.

ПОЛИТИЧЕСКИ ИЗМЕРЕНИЯ

Руски медии цитираха местните власти в Калининград, според които се обмисля увеличаване на доставките по море от Санкт Петербург и по този начин да се компенсира всякакъв недостиг на стоки, иначе доставяни с влакове през Литва. Преди инвазията Русия и анклавът ѝ имаха активен стокообмен с пограничните литовски области, но след налагането на санкциите търговията спря.

На срещата на инициативата Три морета, състояла се през седмицата в латвийската столица Рига - форум с участието на 12 държави от ЕС от региона на Балтийско, Адриатическо и Черно море - една от основните теми беше независимостта от Русия в енергийната и всякакви други сфери. Лидерите на Полша и Литва призоваха за по-добра железопътна свързаност между държавите в региона, което да улесни придвижването на войски и снабдяването със стоки при възможни бъдещи кризи.

В краткосрочен план това означава по-голяма зависимост от чуждестранни доставчици на газ като САЩ и Япония. Трите балтийски държави и Полша обаче все повече инвестират във възобновяеми енергийни източници, за да намалят зависимостта си от Русия.

Може би най-сложните измерения на това противопоставяне обаче са вътрешнополитическите. И Латвия, и Естония имат големи рускоезични малцинства, а в месеците, откакто започна инвазията, в печата се появиха критики към рускоезичното население за предполагаема подкрепа за Путин, включително редакционни статии на вестници, в които се предупреждава за "колаборационисти".

Доколко подобни опасения имат основание, остава неясно - инвазията се превърна в катализатор на подкрепа за НАТО и гняв срещу Русия, в това число от страна на много от представителите на рускоезичните общности в региона. Разпадането на управляващата коалиция в Естония по-рано този месец, както се твърди, донякъде е било свързано и с желанието да се състави ново правителство без участието на Естонската центристка партия - политическа сила, чиито привърженици са основно представители на рускоезичното малцинство, на фона на задълбочаващия се спор с Русия по въпроса за присъствието на руския и естонския език в образователната система.

Засега опасността от горещ конфликт в Балтийския регион не изглежда голяма - най-вече поради това, че Кремъл не разполага с необходимите ресурси за такъв. Ако някога обаче такава война наистина избухне - а този риск несъмнено нараства - то тя ще противопостави НАТО и Европейския съюз на Русия по начин, който може да се окаже по-опасен от сегашната.

*Изразените от автора мнения са негови лични - бел. на Ройтерс (БТА)