Солистката на Софийска опера Весела Делчева пред Lupa.bg: Играем "Mamma Mia!" с огромна любов
Певицата и актриса Весела Делчева напълно отговаря на името си - тя е усмихната, позитивна, енергична, отворена към хората, обичаща живота, света, семейството си, приятелите и колегите си. Раздаваща се към своите близки и най-вече на сцената, където разгръща своя талант на актриса, певица и умела танцьорка. Вероятно слънчевото настроение, което носи в себе си, й помага смело да върви напред и да преследва своите житейски и професионални мечти.
Зрителите обичат да гледат Весела Делчева като Софи в мюзикъла "Mamma Mia!“, Фантин в „Клетниците“, Фиона в "Шрек", госпожа Андреева от "Баща ми бояджията" - и четирите мюзикъла се играят при огромен успех на сцената на Софийска опера.
Весела Делчева е родена в София. В семейството ѝ няма професионални певци, но един от дядовците ѝ е бил самоук китарист, баба ѝ и майка ѝ са пеели в училищни хорове, а баща ѝ е богослов. От 6-годишна започва да се занимава с музика. Родителите ѝ я водят на прослушване във вокално-театралната група „Таласъмче“ с ръководител Димитър Констанцалиев. Започва да участва в мюзикъли за деца в НДК и да изнасят представления из страната. Заедно със свои приятелки създават момичешката група „Инстинкт“. Детската ѝ мечта е да бъде лекар.
Възпитаник е на Музикалната академия, като се подготвя за изпитите по поп и джаз пеене. Приета е на първо място и завършва бакалавърска степен и две магистратури по поп и джаз пеене и сценична режисура. Именно в Академията продължава и голямата ѝ любов към мюзикълите, започнала още в годините на “Таласъмче”. Играе в студентските постановки на “Чикаго”, "Mamma Mia!“, “Коса”.
Участва в много записи, нейна е заслугата и за вокалната подготовка на актьорите от Младежкия, Сатиричния и Старозагорския театър в спектаклите “Стъпка напред”, “Календарни момичета”, “Карлсон, който живее на покрива”, “Само за жени!”, “Пинокио”. Работила е в Националната музикална академия в катедра "Поп и джаз изкуство" като хоноруван преподавател, била е и вокален педагог в "X Factor" - България, озвучава и филми. От 2011 до 2020 г. е артист-солист в Националния музикален театър „Стефан Македонски“, а в момента е солист в Софийската опера и балет.
Снимка: Агнес Методиева
С Весела Делчева разговаряме за четирите фестивала под открито небе на Софийска опера и балет през това лято. Един от хитовите и най-любими на зрителите мюзикъли "Mamma Mia!“ започва своето пето лятно турне из страната и като участник от самото начало на спектакъла в ролята на Софи, прекрасната актриса сподели емоционално какво означава тази роля за нея и защо мюзикълът, който ни пренася на гръцки остров, където любовта, страстите и изненадващите ситуации ни въвличат в една завладяваща романтична комедия, е толкова обичан и чакан от зрителите. Ключовата дума е любов, казва Весела и допълва: "Играем спектакъла с много любов и това се усеща от публиката. Това е ключът към успеха."
Многобройните зрители ще имат щастието на три места в България - на езерото Панчарево, на Белоградчишките скали и на Античния театър в Пловдив да се насладят на песните на ABBA "Super Trouper", "Dancing Queen", "Knowing Me, Knowing You", "Take a Chance on Me", "Thank You for the Music", "Money, Money, Money", "The Winner Takes It All", "Voulez-Vous", "SOS", създадени от гениалните автори и бивши членове на групата Бени Андершон и Бьорн Улвеус.
Весела Делчева разказа пред Lupa.bg и за участията си и в други мюзикъли, в детските спектакли на Софийска опера, както и в проекта на продуцента Игор Марковски "Пеещи артисти", където изпълнява песента “Дишам”. Даровитата певица сподели и че е имала предложение да работи на Бродуей и разказа защо е предпочела родината си.
Снимка: Агнес Методиева
- Весела, за теб като актриса и певица се очертава много горещ летен творчески сезон. Предстоят ти гастроли със Софийска опера на различни сцени под звездите. Вълнуваш ли се?
- Не само се вълнувам, горя и всичко в мен пламти заедно с всичките ми колеги, защото някак си вече се чувства една особена свобода – говоря за вътрешната свобода на нашата психика. Умовете ни се освободиха, в сърцата ни се усеща един полет, който отдавна беше чакан. За съжаление, сега се намираме в може би една от най-тежките ситуации – на километри от нас бушува война. Това е нещо ужасно.
Това, което можем да направим, ние, артистите, е да помогнем на психиките на хората, не само да съхраним нашата, но и да помогнем на тяхната да могат самите те не да забравят войната, тъй като тя е навсякъде около нас, тя се случва, а да повярват, че всичко лошо ще изчезне, ще премине и че трябва да се погледне напред и да се вярва.
Виждам много обезверени хора, които загубиха вярата си. Не бива да е така. Не може от медиите непрекъснато да ни залива една сивота. На тази картина трябва да се сложи и нещо цветно, иначе всичко изглежда много черно и в един момент и ти ставаш черен.
Снимка: Агнес Методиева
Малко се отклоних от въпроса, но тази тема също ме вълнува в момента. Без да забравяме войната, която се надявам скоро да бъде прекратена и да не се дават повече жертви, ние трябва да обръщаме внимание и на изкуството. Летните фестивали на Софийска опера и балет са именно такава прекрасна възможност. Бих искала да благодаря на маестро Пламен Карталов, който за мен е истински будител, който ни води и се бори не с вятърни мелници, а с метални стени, но успява да ги пречупи, за да се покаже, че от изкуството има смисъл и има смисъл да се живее, да се бориш и да вървиш напред.
Наскоро той го каза в едно интервю: „Ние не оцеляваме. Ние еволюираме.“ Ние правим революция, но не революция против държавата, а искаме да помогнем на тази държава – да съхраним психиката на хората, за да можем да оцелеем и да продължим напред и с вяра, надежда и любов да сме щастливи, да се обичаме и ако може тази агресия по улиците да спре. Освен навън, войната е и вътре в нас. Ако ние сами не я спрем и не си помогнем, тя никога няма да спре.
Весела Делчева като Софи в мюзикъла "Mamma Mia!"
- Изкуството има пречистващата сила да спре агресията, но уви точно хората, от които зависи това да е така, малко се интересуват от морала и ценностите на живота и от изкуството.
- За съжаление е така. Но аз вярвам, че добротата трябва да бъде разкрита на децата още като са съвсем малки. Да ги запознаем с приказния свят на изкуството във всичките му форми. Когато бях в трупата на Музикалния театър, дойде един свещеник да направи водосвет и той каза много силни думи: „Вашата мисия е много отговорна, защото вие сте посланици на доброто.“ Така е!
Артистът трябва да възпитава чрез изкуството, а не да провокира и да създава агресия. Ние, артистите, трябва да сме борците – ангелите на доброто, които да спасяваме душите на хората, доколкото можем. В никакъв случай не сме богове и никога няма да бъдем, защото хората сме смъртни на тази земя. И както Христос ни учи да цари любов, да има смирение, доброта и да обичаш ближния повече, отколкото себе си.
Започва петото лято на "Mamma Mia!"
За огромно съжаление, някои хора се самозабравиха, защото започнаха да обичат повече себе си, отколкото ближния и оттам според мен идва целият световен проблем. Самозабравиха се тези, които трябва да ни поведат. Опитвам се да ги разбера, но не мога, защото те водят народите и би трябвало да са пример за тях.
Говорейки отново за Софийска опера ще кажа, че маестро Пламен Карталов е достоен пример за това какъв трябва да бъде един лидер и затова цялата опера го обича. Той си обича артистите, обича всички в операта и ние затова също го обичаме, защото виждаме един човек, който милее и дава собственото си здраве в името на това ти да оцелееш, ти да се изявиш, ти да живееш на тази сцена и в крайна сметка ти да спасиш себе си и другите. Той ни зарежда и това е много важно.
Мюзикълът на Пламен Карталов с песните на ABBA по музика и текст на Бени Андершон и Бьорн Улвеус се играе при голям успех, както в Софийската опера, така и сред естествения декор на езерото Панчарево
- Много важно е в един театър било то оперен, музикален, драматичен или куклен, както и във филхармониите да има чувството за единност.
- Да. Без чувството за единност, няма как да има колектив. Винаги трябва да работиш и да дишаш заедно с партньора си. Какво представлява Системата на Станиславски, по която учим ние артистите. Кой е добрият актьор? Този, който на първо място е човек.
Ако ти не си добър човек в живота, ти няма как да бъдеш добър актьор.
От родителите си съм възпитана първо да погледна човека срещу мен и след това себе си. И сега, когато говоря за добротата се сещам първо за един мой колега и много близък приятел – Боян Арсов. С него играем заедно в няколко спектакъла. Той е точно от тези добри хора, които помагат и на другите колеги.
- Софийска опера играе на четири летни сцени – край езерото Панчарево, в парка на Военна академия, на Белоградчишките скали и на Античния театър в Пловдив.
- Да и това е прекрасно. Преди дни се откри 13-то издание на „Опера в парка“ в парка на Военна академия, като тази година там програмата е посветена отново на децата. Детската публика и разбира се техните родители са добре дошли. Целия юли ще има детски представления. Знам за родители, които вече няколко години подред водят децата си, дори гледат едни и същи спектакли и обичат Софийска опера и балет, обичат артистите и представленията, които се правят. Тези родители пазят и съхраняват духовността в децата си.
Романтичата история под вечните песни на AВВА се играе и на Белоградчишките скали
Другият фестивал, който за мен е изключително любим е на Белоградчишките скали – „Опера на върховете“. Смея да твърдя, че съм обиколила много от сцените в България, но за мен това е любимата сцена. През август там ще изиграем четири представления на мюзикъла „Mamma Mia!“.
На Белоградчишките скали има една божественост. Ти заставаш там, виждаш небето и пееш по начин, който само артистът може да усети. Много силна е самата енергия, която получаваш отгоре и от публиката.
Там ще бъде игран и премиерният балетен спектакъл на Софийска опера „Хиляда и една нощ“, ще бъдат показани и оперите „Набуко“, „Аида“ и Норма“.
Другата ми любима сцена е на езерото Панчарево. Стъпваш и се чувстваш като на морето. Там планираме да изиграем 9 представления на „Mamma Mia!“. Мюзикълът се случва сред естествен декор, все едно наистина си на гръцки остров и е огромно щастие за всички нас– артистите и зрителите.
Този спектакъл е създаден с огромна любов, всички го обичаме, непрекъснато идват и нови артисти, които искат да се включат в проекта, други излизат поради една или друга причина.
Фестивалът „Музи на водата“ ще бъде открит на 8 юли с операта „Летящият холандец“ от Рихард Вагнер. А фестивалът ще бъде закрит с „Mamma Mia!“ на 4 септември.
- Това е петото лято на „Mamma Mia!“ в България и интересът към този великолепен мюзикъл не стихва. На три летни сцени тази година се очаква да изиграете общо 15 представления. Каква е тайната на магията на „Mamma Mia!“ и на какво мюзикълът, поставен у нас, дължи според успеха си?
- Точно преди 4 години – на 18 юли - беше премиерата на „Mamma Mia!“. Аз съм изключително горда и щастлива, че съм част от този екип и че съм част от този спектакъл, защото с него можем да се наредим до световните сцени. Приносът на маестро Пламен Карталов, който е режисьор на мюзикъла е, че не направи реплика, а направи чисто нов спектакъл и затова и зрители от чужбина идват да ни гледат. Успехът се дължи на прекрасната режисура, сценография, на артистите, на начина, по който се играе мюзикълът, тъй като спектакълът непрекъснато се обновява, непрекъснато се развива и то защо? Защото просто има любов. Това е разковничето – любовта. Тя е ключът към всичко и към успеха на „Mamma Mia!“ в България.
Весела Делчева с вълнение си спомня за гостуването на "Mamma Mia!" на Античния театър в Пловдив през 2019 г. Сега мюзикълът ще се играе през август на това древно място
- Ще играете „Mamma Mia!“ и на още едно емблематично място – на Античния театър в Пловдив, където има друг чар и друга атмосфера, различна от Белоградчишките скали и езерото Панчарево.
- Да. На Античния театър ни очакват особено жарко. През 2019 г. играхме там, за наша радост беше препълнено. Мисля, че това беше най-силното ми емоционално представление. Зрителите бяха все едно на футболен мач, така викаха от въодушевление. Оттогава все ни канят и ето сега на 6 и 7 август ще гостуваме, живот и здраве. Заповядайте и там и много ще се радвам да съпреживеем отново тази магия. Скъпи зрители, знам, че се разтоварвате като викате, но пазете гласовете си. (смее се)
- Зрителите не пеят в операта, така че може да си позволят да загубят гласа си понякога от възторжени викове.
- Да, така е, това е разтоварващо човек да извика на представление от радост и да се почувства свободен. (смее се) Много обичам Пловдив като културна столица, много често ходя там, почивам си, гледам представления.
- „Mamma Mia!“ уверено върви към стотното си представление. Ти от самото начало на мюзикъла си в ролята на Софи. През тези години погледна ли героинята си под различен ъгъл и преоткриваш ли нови неща у нея, които самата теб те интригуват?
- О, да. Не съм човек, който е като робот. Сега ще имаме доста дълъг цикъл на „Mamma Mia!“. Този спектакъл не е тежък за нас, защото той е емоционално зареждащ и едновременно с това разтоварващ. Специално за Софи бих казала, че помъдря. Аз помъдрях в живота си и осъзнах, че и самата героиня е мъдра. За да вземе това решение да не се омъжи в самия ден на сватбата си и да предпочете да спаси майка си Дона, като й подари собствената си сватба, за да бъде щастлива, това означава, че Софи не е елементарна девойка. От самото начало тя е толкова свързана с майка си и няма понятие какво се случва извън този остров. И когато намира дневника на майка си, Софи не може да повярва каква жена е била тя.
От една страна майка й я учи да бъде „кон с капаци“, но изведнъж се оказва, че самата тя е била жена на живота. И Софи разбира, че Дона е съвсем друг човек. И когато идва сцената, в която моята героинята вдига скандал на майка си, я укорява, че през цялото време е знаела кой е баща й, а не й е казала. В крайна сметка се оказва, че и майката не знае кой е бащата. Въпреки бурния живот на Дона, Софи я обича и неслучайно накрая й казва: „Не ме интересува, ако ще да си спала със стотици мъже! Ти си моята майка и аз те обичам.“ В крайна сметка всеки решава как да изживее живота си и не трябва да съдиш другите.
"На Белоградчишките скали има една божественост. Ти заставаш там, виждаш небето и пееш по начин, който само артистът може да усети", споделя Весела Делчева
Малко ще се отклоня от въпроса. Ние много обичаме да коментираме хората – как се е облякъл, къде е отишъл. Какво те интересува, гледай си собствената градинка. Не приемам завистта. И да смачкаме някого, защото е много добър. За съжаление виждам завист между някои колеги, както и върху себе си – има хора, които ни завиждат. Не го разбирам. Кому пречим – вършим си работата, радваме хората, развиваме се, защо трябва някой да ни спира? Защото искаш да си по-добър от мен? Давай, развивай се! Конкуренцията навън е много важно нещо. Тя е градивна, тя не е смазваща, както тук.
И нека се върна на Софи – смея да твърдя, че тази героиня я развих, още повече си я обикнах и много се радвам, и се надявам да доживеем стотното представление. Важното е човек да не се самозабравя. Нито аз, нито моите колеги сме такива. Ще се радваме да изиграем стотното представление и зрителите да станат част от нашия празник.
Талантливият екип на "Mamma Mia!" на Белоградчишките скали - диригентът Светослав Лазаров, Весела Делчева, Владимир Михайлов, Людмила Козарева, режисьорът акад. Пламен Карталов, Боян Арсов и Симеон Владов
- Прави ми впечатление, че всички артисти от „Mamma Mia!“ говорите с голяма обич и уважение един към друг и това не е просто поза, а е съвсем искрено. А това колегиално отношение между вас си личи и на сцената.
- Така е. Тази любов се предава и на сцената и няма как тя да не стигне до публиката. Нямаме колеги, които да си казват: „Ей сега ще направя мръсно на тоя и няма да му подам текста.“ Никой никого не прецаква. И операта, и балетът, и мюзикълът са колективни изкуства. Ти работиш за другия, не работиш за себе си. Ако работиш само за себе си е голяма грешка. Актьорското изкуство е в тази взаимност.
Певците понякога сме малко индивидуалисти, завършила съм все пак Музикална академия и имам поглед над нещата. Когато влязох в академията от самото начало исках да се занимавам с музикален театър. Това е друг жанр – там имаш театър, танц и пеене. И ти нямаш право да казваш „аз“. Егото трябва да седи назад.
Героинята на Весела Делчева - Софи заедно със своите татковци - Николай Павлов като Хари, Александър Георгиев като Бил и Владимир Михайлов като Сам отново ще радват зрителите на фестивала "Музи на водата" край Панчаревското езеро
Дразня се на нарцисизма на някои хора, защото ти няма как да си това, което си, ако нямаш хората, които са зад теб. Окей, звезда си, но докато станеш звезда толкова много път трябва да извървиш. Безкрайно съм щастлива, че съм солист в Софийска опера и балет – нивото е световно. „Mamma Mia!“ e най-любимият ми спектакъл, най-любимата ми роля, обичам я и я играя с любов.
Другият ми любим спектакъл беше „Фантомът на операта“, играех го с най-голямата ми отдаденост, с която можех, но се наложи да напусна Музикалния театър. Влизах в образа на 100%, както и Влади Михайлов, който е Фантома. Ние с него бяхме прекрасна двойка на сцената и маестро Пламен Карталов, който е режисьор на спектакъла, вярваше в нас и ни подкрепяше. И публиката ни показваше на всяко едно представление колко много ни обича.
- След това Владимир Михайлов стана твой баща в „Mamma Mia!“, където играе ролята на Сам.
- Да и там си партнираме прекрасно. Аз се шегувам и му казвам: „Влади, моля те пръсни малко спрей, сложи малко беличко на косата, ти може да бъдеш Скай (Скай е любимият на Софи, б.а.), не да играеш баща ми.“ (смее се) В ролята на Сам играе и Орлин Горанов, който в спектакъла е невероятен баща. Много го обичам – той е добър човек, изключителен артист и певец. Имаме и още един Сам – Кирил Иванов, когото също много обичам. Моите майки са страхотните Еделина Кънева и Люси Козарева, които са от Музикалния театър. Деница Шопова е огън жена в ролята на леля Роузи. Другата ни прекрасна леля Роузи е Силвана Пръвчева – солист на Софийска опера.
Таня се играе от Яница Маслинкова и от Елена Стоянова, също солист на Софийска опера. В ролята на другите потенциални бащи ще видите Симеон Владов и Николай Павлов, в ролята на Хари, както и Александър Георгиев, в ролята на Бил. Моят Скай ще бъдат Радослав Владимиров и Георги Арсов. Както и всички останали любими колеги. Сега се надявам да изиграем всичките си представления.
Бог да е с нас, времето да е с нас, хората да са с нас. А щом хората ни обичат и докосваме сърцата им нищо друго няма значение за нас, артистите, защото в крайна сметка любовта е над всичко и тя трябва да победи лошото.
Весела Делчева като Фиона и Атанас Йонков като Шрек в детския мюзикъл "Шрек"
- Каква емоция ти създава участието в детски спектакли? Играеш в „Шрек” и във „Весели песнички и Историята на слончето Бабар”.
- Детската публика ми е най-любима, защото децата никога няма да те излъжат. Те са най-чистите създания, те са ангелчета и винаги ще ти кажат истината. Режисьор на този иновативен концерт-спектакъл „Весели песнички и Историята на слончето Бабар” е Юлия Кръстева, диригент и пианист на постановката е маестро Светослав Лазаров, сценографията е на Нела Стоянова. Имаме и прекрасен хореограф – Мария Йорданова, която е балерина в трупата. Спектакълът се състои от две части.
Френският композитор Франсис Пуленк написва музиката за „Историята на слончето Бабар”. За да може да разчупим спектакъла и да го направим по-достъпен за по-широка публика решихме първата част да я кръстим „Весели песнички“. Песните, които са подбрани са изпети от мен преди десет години и в момента се продават в САЩ. Цялата продукция на „Канев мюзик”, които разпространяват тези детски песни, е изнесена в Съединените американски щати – „Чучулига“, „Пумпалче“ и много др. – всичко това е изпято от мен и от други колеги. С тези песни се ангажира веднага вниманието на децата. Имаме всякакви възрасти от 3 до 7.
Първата част на спектакъла е подходяща за по-малки деца – на 3 и 4 години. Музиката на Пуленк е за 7-8-годишни. Когато свърши първата част, преминаваме във втората част, като един музикален релакс, към мелодиите на Пуленк. Режисьорът Юлия Кръстева направи театър на сенките и 3D мултимедия, за да задържим вниманието на децата.
Мисля, че децата се чувстват щастливи. Франсис Пуленк пише музиката по време на Втората световна война и той е от композиторите - шесторката иноватори, които искат да пречупят съзнанието на хората, да не са обсебени от войната, а да видят, че има и различен свят. Така че сме и актуални.
- През майските празници играхте „Шрек“ в Цирк „Балкански“. Беше нетрадиционно преживяване - мюзикъл в цирка и на арената излязоха артисти, някои от които играеха животни.
- Да, беше невероятно изживяване. Поклон пред акад. Александър Балкански, който е един добър, благ, усмихнат човек. По същия начин е и маестро Карталов. Затова те заедно намериха общ език и изиграхме три представления на мюзикъла „Шрек” на сцената на Академичен Цирк „Балкански”.
- Готвите ли нов детски спектакъл, с който да зарадвате децата още през лятото?
- Да, вълнувам се да споделя, че в момента репетирам един иновативен концерт-спектакъл, който се казва „Изгубената принцеса”. Участвам заедно с колегите Георги Джанов, Калин Душков и Рада Тотева. Режисьор отново е Юлия Кръстева, помощник – режисьор Румяна Димитрова, пианист и диригент е Светослав Лазаров, сценографията и костюмите са на Нела Стоянова, хореографията на Мария Йорданова. Премиерата е на 24 юли от 11 часа в Парка на Военна академия. Засега не бих искала да разкривам повече подробности, каня децата и техните родители да дойдат.
- Весела, участваш и в проекта на продуцента Игор Марковски „Пеещи артисти“. Изпълни чувствено песента „Дишам”, към нея беше заснет и клип. Каква е историята на песента и какво теб те грабна в текста и в музиката?
- Проектът „Пеещи артисти” бе създаден, благодарение на Татяна Лолова. Светла й памет! Игор Марковски казва, че Таня Лолова е светлината и ние трябва да продължим тази светлина и тази любов. Неслучайно първата песен, която беше записана е „Любовта“, изпълнена от Татяна Лолова и Орлин Горанов.
„Пеещите артисти“ сме огромно семейство – там има много актьори – като Койна Русева, Симеон Владов, Добрин Досев, Николай Урумов, както и много певци – Орлин Горанов, Миро, Николай Урумов и много други. Биляна Ангелова е изключителен текстописец и композитор, която е автор на песента ме покани лично да изпълня „Дишам”. Тази песен много ми харесва, защото в нея откривам себе си.
Игор Марковски ми се обади една година, след като записах тази песен и ми предложи да презапишем наново песента и да заснемем клип. Негови режисьори са Васил Стефанов и Стефи Николова. Тонрежисьор е Георги Цветков. Невероятни са. По идея на Игор Марковски записахме и италианска версия на песента и тя стигна до екипа на Ерос Рамацоти, което за мен е голямо признание. Щастлива съм, че такъв човек е оценил таланта ми и е казал хубави думи за мен и че тази песен се върти в Италия.
Песента „Дишам“ има много дълга история. Авторът Биляна Ангелова мина през много тежка лична загуба и тази песен се роди заради тази емоция. Тя самата го сподели. За съжаление Биляна загуби съпруга си, който почина от ковид. И тогава написа тази песен и изля емоцията си в думи. Лично за мен „Дишам“ не е просто да отида в планината и да подишам чист въздух.
Този текст има много голяма дълбочина. Човек диша, но защо диша всеки ден – дишаш, благодарение на майка си и баща си, дишаш, благодарение на близкия човек, до който се събуждаш, дишаш, благодарение на усмивката, която получаваш всеки ден от приятели, от публиката, от случайни хора по улицата. Дишаш, благодарение на това, че ти си личност, която уважава себе си и другите. Цени хората до себе си, докато ги има! И в един момент си казваш: „Господи, стига ми толкова страдание. Дишай! Този въздух е за това.“ Господ ще ти помогне, отиди в планината, избягай там и просто дишай.
Подтекстът е много дълбок. Историята, текстът, музиката, клипът са страхотни – видеото е като истинско кино. И когато имаш такъв екип, който вярва в таланта ти това е много важно. В Деня на будителите – 1 ноември ще направим голям концерт на „Пеещи артисти“ в зала 1 на НДК. Нашата мечта се сбъдва – да докосваме сърцата и душите на хората. Много се радвам, че съм част и от това семейство.
Имаме и още една хубава новина. На 1 септември ще представим премиерата на новата ми песен „Нямаш право“. Музиката е на Момчил Колев, текстът - на Наталия Симеонова. Режисьори на видеото са Васил Стефанов и Стефи Николова, тонрежисьор – Георги Цветков. Изключително много се вълнувам от предстоящата ни премиера.
Весела Делчева играе Фантин в най-играния мюзикъл в света - "Клетниците", поставен в Софийска опера от маестро Пламен Карталов
- Весела, жанрът мюзикъл, към който ти имаш особен афинитет, не те ли привлече да отидеш и да пееш на Бродуей в Ню Йорк или в Уест Енд в Лондон, където е меката на мюзикълите?
- Още като студентка всичко, което заработвах, като сервитьорка при нашите, които бяха собственици на ресторант, го инвестирах в пътувания до Лондон и билети за мюзикъли, за да изгледам цялата програма на Уест Енд. Инвестирах в таланта си. В продължение на десет години, колкото продължи моето студентство, всяко лято ходех по десет дни и гледах всичко на Уест Енд.
Първо завърших „Поп и джаз пеене“, после правих магистратура по музикално-сценична режисура, а след това две години бях асистент на проф. Андрей Аврамов по актьорско майсторство и вокална подготовка. Обожавах да ходя в галериите и музеите в Лондон. Моите любими художници са импресионистите. Обиколих всички музеи, гледах балет, опера. В последствие, пътувах често и до Ню Йорк, където имах удоволствието да гледам много представления на Бродуей. Но САЩ не е моята среда. Аз обичам България и искам да се развивам тук.
Снимка: Агнес Методиева
- Спомена художници. Имаш ли любима картина на импресионистите?
- „Розите“ на Ван Гог, но те са във Вашингтон. Много обичам лилиите с моста на Моне, харесвам също така Мане, Реноар и Гоген.
- В техните картини преобладават нежните и светли тонове. Може би донякъде и ти се асоциираш с тях.
- Да, например като сезони аз много обичам пролетта и лятото. Един от любимите ми градове е Лондон и го обичам всякак – в мъгла, в дъжд, слънчев. По отношение на емигрантството аз много исках да специализирам в Лондон след моите 10 години в Музикалната академия, но не можех да си го позволя финансово, защото моята специализация щеше да струва 30 000 паунда. По това време на една интернационална сватба в България на моята бъдеща кума, се запознах с бъдещия ми съпруг.
Имаме доста интересна връзка. Той от 15 години работи на висока позиция в голяма компания в САЩ. На мен не ми даваха виза за Щатите, защото съм артист и съм потенциален емигрант. Виждахме се в Европа. И двамата много обичаме да пътуваме и може би, затова нашата връзка се съхрани независимо от разстоянието. Това е нещо нормално за нашия свят „Деца на света“. От една страна е хубаво, от друга – не. Но пък ставаш по-мобилен и по-гъвкав.
Снимка: Агнес Методиева
- И макар съпругът ти да работи в САЩ ти не замина да работиш там. България те привлича по-силно ли?
- Бог си знае работата, защото в Кукления театър дойдоха трима американски режисьори. По това време бях вокален педагог в Младежкия театър и те ме поканиха на разговор. Запознах се с Шейли Бътлър, която е жената на Уест Хайлър, с когото работихме в „Шрек“. Запознах се и с други двама режисьори, които работят на Бродуей. Тези хора много ме харесаха и благодарение на „Америка за България“ ме пратиха на уъоркшоп в Ню Йорк. Там се запознах с прекрасни колеги – режисьори, музикални директори, невероятни танцьори, с известни актьори на Бродуей. Всички бяха много отворени и настроени приятелски, добронамерени.
Присъствах на репетициите и представленията на различни мюзикъли. Бях в меката на мюзикъла и виждах как работи системата.
Получих предложение да работя на Бродуей, тъй като мога да пея и поп, и джаз, и рок, и класика и това е нещо, което се изисква от жанра мюзикъл.
Един изпълнител в мюзикъла трябва да владее много стилове, не само поп и джаз. Да е добър актьор, певец и танцьор. Но не останах в САЩ, защото толкова съм свързана с родителите си, със средата си, колкото и на моменти да се оплаквам от нея, с приятелите си, с духовността и с красотата на нашата държава.
И ми е много мъчно, когато български емигранти плюят срещу страната. Мъчно ми е, че не си ценим хората в нашата държава. А ние имаме невероятни артисти. Всеки един човек тук е личност. И в крайна сметка любовта побеждава всичко.
Eто как протече подготовката за "Mamma Mia!" на езерото Панчарево през лятото на 2021 г.
Използвани са снимки от личния архив на Весела Делчева
и от фото архива на Софийска опера и балет
