Велики футболисти, които никога не играха на мондиал (част II)

Продължаваме с втората част от плеядата големи футболисти, които никога не се докоснаха да магията на световното първенство.

Ще видите, че и сред тях има известни имена, за които дори и не сте предполагали, че не са играли на модниал.

14. Яри Литманен - Финландия

Споменаването на факта, че Литманен е играл за Аякс, Ливърпул и Барселона, би трябвало да е достатъчно, за да се признае класата, която притежава. Той спечели Шампионската лига със "синовете на боговете". Вероятно е най-добрият играч в историята на Финландия - национален отбор, който не успя да изведе до финалите на първата си Световна купа, но в който държи първото място по участия и е вторият най-добър реализатор.

13. Тони Йебоа - Гана

В историята на ганайския футбол само Абеди Пеле и Асамоа Гиан са вкарали повече голове за националния отбор. Тогава Йебоа е епохален голмайстор, който в два сезона с екипа на Айнтрахт Франкфурт е най-добрият реализатор в Бундеслигата. Той обаче не успя да изведе страната си до първата й Световна купа - нещо, което се случи чак в Германия през 2006 г., благодарение на поколението, водено от Майкъл Есиен, Съли Мунтари и Самуел Куфур.

12. Дънкан Едуардс - Англия

Блестящ играч, който съдбата отне на Англия и на световния футбол като цяло. По негово време той е най-младият футболист, играл в английската първа дивизия на 17-годишна възраст. На 19 години е повикан в състава на "трите лъва", след като блести в "Бебетата на Бъзби" на Манчестър Юнайтед. Въпреки това той е един от загиналите в мюнхенската катастрофа - самолетната трагедия, претърпяна от "червените дяволи" при завръщането им от Белград в Манчестър.

11. Томас Тринче Карлович - Аржентина

Истински мит на аржентинския футбол. Легенди от ранга на Сезар Меноти, Диего Марадона са го посочвали като един от най-добрите играчи, които са познавали. Въпреки че по онова време е разглеждан за националния отбор на Аржентина, той никога не е повикан. Той има паметен момент срещу "албиселесте", защото в подготвителен мач за Световното първенство през 1974 г. играе срещу тях като част от отбора на футболистите, родени в Росарио. Представянето му е толкова запомнящо се, че тогавашният треньор на Аржентина Владислао Кап моли да бъде заменен за второто полувреме, за да избегне допълнителни щети за отбора си.

10. Мохамед Абутрика - Египет

Той има 100 участия за националния отбор на Египет, но не успява в мисията да му помогне да се завърне на Световното първенство след Италия 1990 г. Човек с висше образование по философия и с хуманистична и филантропска склонност, която го прави невъзможен за забравяне.

9. Дуейн де Росарио - Канада

Сивият период на националния отбор на Канада имаше един от малкото си светли моменти в лицето на Де Росарио. Играч с дълга кариера в Мейджър лигата на САЩ. Той записа 81 участия с "кленовите листа", но така и не успя да ги поведе към прекъсване на сушата за Световната купа, която спря в Катар през 2022 г.

8. Елено де Фрейташ - Бразилия

Преди Джордж Бест да направи термина "лошо момче" модерен във футбола, Елено вече е носил този етикет известно време. Той беше смъртоносен нападател, който блестеше в бразилския футбол и дори в националния отбор на Бразилия, с който вкара 14 гола в 18 мача. Грехът му е, че се откроява в разгара на Втората световна война, поради което не може да играе на нито едно Световно първенство по футбол. Умира на 39-годишна възраст в резултат на сифилис, тъй като слабостта му към жените, нощният живот, алкохолът, наркотиците и хазартът е добре известна.

7. Арсенио Ерико - Парагвай

Мощен нападател, който е имал възможността да вкара толкова много голове за Индепендиенте Авеланеда в Аржентина - лига, в която той остава най-добрият реализатор в нейната история. Силен, техничен играч с изпреварваща времето си игра във въздуха, той е една от жертвите на Втората световна война, която го лишава от участие в Световното първенство с националния му отбор.

6. Луис де ла Фуенте - Мексико

Много мексикански историци са съгласни, че наричаният Пират е може би най-добрият футболист в историята на тази страна... дори по-добър от легендарния Уго Санчес. Много силен нападател, със страхотна игра във въздуха и изящна техника, той е един от първите мексиканци, подписали договор с европейски клуб. Спорно е, че не играе в решителния мач от квалификациите за Италия 1934 г., в който "Ел три" губи пропуска за Световното първенство срещу САЩ, и е жертва на мексиканското оттегляне от Франция 1938 г., така че никога не успява да блесне в големия футболен турнир.

5. Валентино Мацола - Италия

Той изпревари времето си, тъй като е смятан за един от първите и най-добри плеймейкъри в историята на Италия и световния футбол. Валентино - бащата на Сандро Мацола, блести изключително много с екипите на Венеция и Торино. Зенитът му обаче съвпада с времето на Втората световна война, когато по обясними причини не се играе Световно първенство по футбол. Загива в трагичната самолетна катастрофа, в която загива почти целият отбор на Торино през 1949 г., когато самолетът, с който пътуват от Лисабон, се разбива в една от стените на базиликата "Суперга" в град Торино.

4. Ерик Кантона - Франция

Нападател от световна класа, спечелил си слава с таланта си, но и с непочтителността и експлозивността си извън терена. Както в Манчестър Юнайтед, така и в националния отбор на Франция той посява семената на успеха, но не вижда как те покълват, тъй като през 1997 г. вече е пенсиониран и не се радва на европейските успехи на отбора на сър Алекс Фъргюсън или на световната титла на Франция през 1998 г. През 1987 г. му е забранено да играе във френския национален отбор заради противоречиви изказвания срещу тогавашния треньор на "петлите" Анри Мишел. Що се отнася до САЩ 1994, той е част от отбора, който губи мястото си в турнира срещу България в европейските квалификации.

3. Джордж Уеа - Либерия

Допреди Самуел Ето'о да заблести с екипа на Барселона, нямаше съмнение, че най-добрият африкански футболист в историята е либериецът Джордж Уеа. Той е играл за клубове като Монако, Пари Сен Жермен и Манчестър Сити, но развълнува света с отбора на Милан, за който играе, когато спечели "Златната топка" и Играч на годината на ФИФА - награди, които никой друг африкански футболист не е печелил.

С Либерия той не успя да повтори нито един от успехите си на клубно ниво. Не му достигна една точка, за да се класира за историческото световно първенство през 2002 г. в Корея и Япония.

2. Джордж Бест - Северна Ирландия

Бързина, сила, умения и способност да удря топката с двата крака - Джордж Бест е смятан за един от най-великите играчи в историята на този спорт. Той е част от първия велик отбор на Манчестър Юнайтед в историята, заедно с Денис Лоу и Боби Чарлтън. В разцвета на силите си той не успява да изведе Северна Ирландия до Световната купа, а за завръщането на страната му на турнира в Испания през 1982 г. треньорът Били Бингъм решава да не го включи в състава, защото вече е в упадък. Наред с таланта му, разрушителният му вкус към алкохола, жените и нощния живот подкопава способностите му.

1. Алфредо ди Стефано - Аржентина/Колумбия/Испания

Един от най-добрите играчи в историята на този спорт. Абсолютна легенда на Реал Мадрид, с който печели пет пъти Купата на европейските шампиони и многократно испанската лига. "Русата стрела" беше смъртоносен нападател със страхотна индивидуална техника, според медийните доклади от онова време.

Играе за националните отбори на Аржентина, Колумбия и Испания, с нито един от тях обаче не успява да играе на Световно първенство по футбол, защото с първите два играе по време на Втората световна война, а с "червената фурия" - от 1957 до 1962 г. - епоха, в която те играят само на Световното първенство в Чили. Ди Стефано е включен в състава на Испания за този турнир с фланелката с №6, но не успява да изиграе нито един мач поради контузия.