Втори съд реши , че глифозатът докарва рак

Намерението на „Байер“ след придобиването на „Монсанто“ да изпрати омразния бранд в историята е напът да стигне до задънена улица. Един от най-ненавижданите отровители на съвременния свят не само няма да изчезне скоро, но и често ще напомня за себе си заради тежкото наследство, което ни е завещал.

Миналото лято съд в Сан Франциско осъди американския агрохимически гигант „Монсанто“ (вече част от концерна „Байер”) да плати 289 милиона долара обезщетение на градинар, който е в напреднала фаза на онкологично заболяване, защото не го е информирал за рисковете от употребата на хербицида „Раундъп“. Според съдебните заседатели „Монсанто“ е действал злонамерено и хербицидът му съществено е допринесъл за заболяването на 46-годишен американец. Заболелият е диагностициран с нелечима форма на рак на кръвта и е сред стотиците раково болни, които съдят „Монсанто“ и наследника му, но неговият иск бе разгледан с предимство, тъй като заболяването му е в последна фаза.

Преди дни „Байер“ загуби делото в САЩ, което болен от рак мъж поведе срещу него, обвинявайки го, че се е разболял заради употреба на произвеждания от германския гигант унищожител на плевели „Раундъп“. Съдът постанови, че глифозатът, който е основната съставка на „Раундъп“ е един от главните фактори, които могат да са причина за възникването на рак. Новината от САЩ стана причина за истинска катастрофа на борсите. Само за часове акциите на „Байер“ се сринаха с 12 процента. Лошото изглежда тепърва предстои, защото само в САЩ са заведени над 11 000 съдебни дела срещу химическия концерн.

Глифозатът е най-използваното средство за растителна защита в света. Земеделските производители по света използват глифозат, за да унищожават плевелите, особено многогодишните. Химикалът е най-добре продаваната отрова в портфолиото на „Монсанто“/„Байер” — всъщност това е активната съставка на препарата за растителна защита Roundup. Глифозат се използва и за контрол на плевелите в паркове, покрай пътища и жп линии. През всяка от последните години планетата е тровена с по 825 милиона килограма глифозат.

Откриха отровата в зърнените закуски

Непосредствено след миналогодиния процес, завършил неблагоприятно за „Байер”, американската организация EWG (Експертна група по околната среда) призова компаниите да прекратят употребата на глифозат. Проучване върху десетки популярни храни за закуска, базирани на овесени ядки, изненадващо показва, че почти всички продукти съдържат отровното вещество. Нещо повече — потребителите консумират повече глифозат, отколкото подозират. 31 от тестваните храни за закуска съдържат нива на глифозат, които са по-високи от това, което EWG счита като безопасно за децата. Сред най-замърсените с химикала овесени каши са Quaker Simply Granola, Giant Instant Oatmeal, Quaker Dinosaur Eggs Instant Oatmeal и Quaker Steel Cut Oats — все предпочитани от децата зърнени храни.

От тествани 45 продукта, направени от конвенционално отглеждан овес, само в два не беше открит опасният химикал. Тестовете на EWG изкарват на бял свят и други скандални резултати: глифозат е открит и в 5 проби от два бранда, произвеждащи био продукти. Производството на храни, означавани като „био“, „еко“ и „органични“, не допуска употребата на подобни химикали, но очевидно със забраната не са добре запознати някои производители.

Дори Сметната палата у нас след извършен одит „Развитие, надзор и контрол над производството и търговията с биологични храни и продукти“ излезе със заключение, че не всичко на този пазар е наред и че контролът въобще не е ефективен. Резултатите от проверката на палатата не са вследствие на извършени лабораторни тестове — ведомството няма нито правомощия, нито съответните лаборатории за това, а заради липсата на актове за нарушения. „Потребителите не са достатъчно осведомени за изискванията за етикетиране и означаване на биологичните храни и начините за тяхното разпознаване“, пише още в доклада на Сметната палата.

Поредица от независими изследвания през последните няколко години разкрива, че малки количества остатъчен глифозат се озовават в опакованите храни, продавани във всеки хранителен магазин практически по целия свят. Тестовете на EWG са концентрирани основно върху зърнени закуски на основата на овес, но глифозат е открит и сред другите техни аналози, при това в количества, считани за опасни. Констатацията, естествено, не се поддържа нито от официалните власти, нито от представителите на съответните производители на проблемните храни. Това не е изненадващо – подобен сценарий се разиграва непрекъснато.

Конфликтът в случая се дължи на съществената разлика в остатъчните количества глифозат, които се смятат за безопасни. Според подчинената на правителството в САЩ Агенция за опазване на околната среда безопасното количество глифозат е 1,75 милиграма на килограм телесно тегло. EWG счита обаче, че тази стойност е силно завишена (в услуга на производителите) и реално всичко над 0,1 мг/кг телесно тегло е вредно. Повечето детски закуски при тестовете на EWG са превишили тази стойност. Затова токсиколози от организацията съветват родителите да бъдат по-внимателни при избора на закуска на своите деца.

Разбира се, глифозатът не е само американски проблем. Хербицидът е широко използван по целия свят. През 2016 г. лицензът за употреба на химикала в ЕС скандално беше удължен с още 5 години (тогава течеше процесът по придобиване на „Монсанто“ от германската „Байер“), а това решение доведе до безпрецедентната декларация на Франция и Италия, че няма да се съобразят с него. Франция заяви, че ще извади от употреба спорния хербицид в следващите години, а като първа стъпка ще се ограничи продажбата му на частни лица (това се практикува в Холандия от няколко години). Ограничения за употребата му са предвидени и от страна на Италия. Тази седмица Виетнам забрани употребата на спорния хербицид. Мерки срещу отровата предпирямат и други държави.

Как трови

Отровният химикал блокира синтеза на ключови вещества при растенията и това води до измирането им. Земеделските култури, които трябва да бъдат предпазени от действието на глифозата, се защитават, като в генома им се вкарва ген, който неутрализира опасното вещество. Много селскостопански култури се правят устойчиви към глифозата с помощта на методите на генното инженерство, в противен случай те не биха оцелели. В списъка са соя, царевица, рапица, люцерна, захарно цвекло и памук, като пшеницата все още се проучва. 89% от царевицата в САЩ е генетично модифицирана.

Глифозатът е класифициран като вероятен канцероген от Световната здравна организация през 2015 г., а след това беше регистриран в Калифорния като химично вещество, за което е известно, че причинява рак.

Установена е способността на глифозат съдържащите хербициди да увреждат ДНК и да предизвикват хромозомни мутации в човешки и животински клетки, отглеждани in vitro. Проучване е показало, че третирането с глифозат в близост до хора е довело до повишаване на честотата на хромозомните увреждания в клетките на кръвта.