Защо е пълно с прозяващи се дебили в публиката на "Икарите" ?

Някъде в безметежността на 90-те години водих една яка мацка на мач на ЦСКА. Толкова ми е бил акълът, а и по кината даваха само „Космически забивки”. Та седнахме в нашия сектор „Г”, аз започнах да й обяснявам за песните и псувните, люпенето на семки, съдията и десния бек, а тя изведнъж ме заби: „Абе, и аз съм от ЦСКА, ама може ли седнем при левскарите, че при тях е по-сянка?”

На всеки професионалист, човек на изкуството, спортист, лектор, или обикновен зевзек му се е случвало да попадне на публика, която няма никаква идея защо присъства на изявата му. Предполагам, че като премине първоначалният конфуз и вълните на разочарование, вселенска погнуса и мисли за самоубийство, се свиква. Страшно депресиращо е обаче, когато това се случва пред погледа на цяла България.

Снощи в Народния театър бяха раздадени най-престижните ни сценични награди „Икар”. Беше приемливо лъскаво, Лили Иванова си беше ушила нов кринолин и кожено якенце, за да изкара повехналите, но вечни „Детелини”, даже Стефан Цанев се държа достолепно и прилично, докато взимаше приза за цялостен принос и се въздържа от бръщолевици за хан Кубрат и Стефан Стамболов. „Neoдачници” на режисьора Иван Пантелеев пък беше избран за най-добър спеклтакъл.

Всичко хубаво, ако не бяха истинските неудачници – онези в публиката. Толкова празни погледи, джвакана дъвка, несподавени прозявки и прибрани в джобовете ръце не съм виждал и на благотворителен концерт на Гери-Никол за спасяване на обелките от сладолед в Морската градина. Половината присъстващи очевидно не искаха да бъдат там, четвърт се сърдеха на долните подлеци, които са ги прецакали да им дадат покани, а останалите витаеха астрално между пилето с ориз за утрешния обяд, уплътнението на пералнята у дома и цената на доматите на пазар „Герена”.

Ами като вие толкова тъпо, да си бяхте стояли пред печката, под колата, или с каквото там предпочитате да запълвате свободното си време. Вярно, Народния не е „Долби тиътър”, ама все пак е редно да има някакво ограничение по отношение на присъстващите. Най-вече – вътрешно. На мен като ми е отегчително и нехигиенично да гледам миризливи шафрантии, не стъпвам на „Мис плеймейт”. Не ми се слуша Милко Калайджиев – не ходя в „Плаза”. Чиста работа.

Още по-виновни обаче са онези, които тикат лъскавите покани в ръцете на недоучили репортерки, забравени роднини и мухлясали културтрегери в търсене на нетраен пиар. Резултатът е глупава публика, обидно шоу и двустранна неудовлетвореност. Да те хване яд, че Лили се е постарала толкова.