50 изтъкнати творци със "Златен век" от министъра на културата

На официална церемония в галерия „Средец“ министърът на културата Кръстю Кръстев отличи с почетни награди „Златен век“ и грамоти над 50 културни творци и дейци - за постигнати високи творчески резултати или принос в развитието и популяризирането на българската култура и по повод 1 ноември – Деня на народните будители.

„За хората на изкуството, на науката, на културата, всеки ден е Денят на будителите, защото сте посветили живота си на просветлението на хората. Отличията, които днес получавате, са нашата скромна и искрена благодарност към Вас, талантливи хора, които ни водите по пътеката на духовността. Поздравявам Ви за това, че достойно, с вяра, вдъхновение и упоритост показвате на дело какво означава да бъдеш истински човек на изкуството.

За мен наистина е чест да Ви връча тези отличия и да Ви благодаря за Вашата неуморна работа за развитието и съхранението на българските култура и традиции“. С тези думи на министъра на културата Кръстю Кръстев започна официалната част на церемонията по връчването на отличията на Министерството на културата.

В самото начало гостите бяха поздравени и от Богомила Кръстева – ученичка в Националното музикално училище „Любомир Пипков“ от класа на преподавателката Благородна Танева. Богомила поздрави гостите на церемонията с Фантазия „Кармен“ (муз. Бизе-Франц Дрдла) за цигулка. Талантливата ученичка е само на 10 години и има вече цяла колекция от първи награди от редица международни конкурси.

Ето и кои са наградените по случай Деня на народните будители през 2023 година:

С Награда на Министерството на културата „Златен век“ – огърлие и Грамота за изключителен принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност и по повод 1 ноември - Ден на народните будители се отличават:

· Проф. Елена Кутева, музикален теоретик, фолклорист, диригент и преподавател. Дъщеря на легендарния композитор и диригент Филип Кутев, основател на Държавния фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“, на който тя е бивш дългогодишен директор. Професионалният й път преминава изцяло в сферата на българския фолклор и неговото изучаване и популяризиране. Под нейно ръководство се обучават и десетки дипломанти и докторанти по теория на музиката. Научните й трудове обхващат десетки статии, студии и монография в областта на музикалната теория. Автор е на аранжиментите на множество народни песни.

· Николай Майсторов, Отличието му се връчва за цялостния му принос в живописта, за дългогодишната му отдадена преподавателска дейност, както и по повод мащабната му изложба „Пътят” или „Страстите Христови по Четирите евангелия”. Творчеството му го нарежда сред най-ярките представители на неоекспресионизма в Европа. Творби на Майсторов са притежание на Национална галерия, Софийска градска художествена галерия, редица други галерии в страната и частни колекции в чужбина. През 2023 г., проф. Майсторов отпразнува и своя 80-годишен юбилей.

· Георги Константинов - Български писател и поет, автор на над тридесет книги поезия и книги за деца. Стиховете му са превеждани на английски, японски, хинди, руски и немски. Член на българския ПЕН-център от 1996 г. и негов председател от 2000 година. Бил е заместник-министър на културата и главен секретар на Съюза на българските писатели. Главен редактор на емблематичното списание „Пламък“. Народен представител в Седмото велико народно събрание.

Автор на над 30 книги с поезия и множество книги за деца. Книгата му „Туфо, рижият пират“ е издадена на десетки езици. Стиховете му са включвани в различни антологии по света. Автор е на стихотворението, по чийто текст легендарната група ФСБ създава песента си „Обичам те дотук“.  Казва, че живеем в твърде непоетично време, но като че ли все повече хора опитват да пишат поезия.

· Михаил Светлев - Световноизвестен български оперен певец, тенор, който тази година навърши 80 години. Започва оперната си кариера в Германия и развива огромна концертна дейност по цял свят. Гласът му звучи от най-престижните сцени в Европа и САЩ.

Пее под диригентството на някои от най-големите светила на пулта, като Херберт фон Караян, Зубин Мета, Клаудио Абадо. Освен с всички известни български оперни певци като Гена Димитрова, Райна Кабаиванска, Николай Гяуров, Никола Гюзелев, си е партнирал с Монсерат Кабайе, Леонтин Прайз, Пиеро Капучили, Ренато Брузон, Джузепе Тадеи. Работил е с режисьори от ранга на Роман Полански, Борис Покровски, Джанкарло дел Монако.

· Стефан Командарев - създал едни от най-значимите и важни за новото българско кино произведения, между които игралните „Посоки“, „Съдилището“, „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ и документалните „Живот от живота“, „Окупация 1968“ и много други. Филмите му са отличавани многократно с награди на наши и международни форуми.

Неговите произведения са селектирани на престижни международни форуми като кинофестивала в Кан, Сараево, Торонто и др. Неговият най-нов филм „Уроците на Блага“ е отличен на международния филмов фестивал в Карлови Вари (Чехия) тази година. Грандиозен успех за България са наградите за най-добра женска роля на Ели Скорчева и Голямата награда „Кристален глобус“. А буквално преди дни филмът спечели поредно международно отличие: Голямата награда на журито от Международния филмов фестивал в Рим.

С награда на Министерството на културата „Златен век“ – звезда и Грамота за значим принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност и по повод 1 ноември - Ден на народните будители се отличават:

· Дарена Попова - хоров диригент с 40 години активна дейност. Започва кариерата си като диригент на различни хорови формации, но от 25 години е неотменно начело на Академичен хор „Ангел Манолов“. Носител е на множество награди от различни международни конкурси за най-добър диригент, а през 2016 г. под нейно ръководство хорът, който тази години чества 90 години от създаването си, е избран за лице на „Регионален център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО“.

· Димко Минов - Като оператор, сценарист и режисьор има значителен творчески и професионален принос за развитието на българското филмово изкуство. Участва в създаването на няколко десетки документални и игрални филми. Работил е съвместно с режисьорите Иван Андонов, Людмил Кирков, Рангел Вълчанов, Ален Наум, Иван Добчев, Лиляна Пенчева, Милен Николов. Сред най-впечатляващите му изяви са знакови филми в българското кино като „Равновесие”, „С любов и нежност”, „Индиански игри”, „Не знам, не чух, не видях”, „Петък вечер”. Носител е на Първа награда на Московския филмов фестивал за филма „Равновесие”.

· Здравко Драгнев, филмов сценарист и режисьор документалист. Реализирал е над 30 значими и важни за българското документално киноизкуство произведения, които са отличавани многократно с награди на наши и международни форуми. Филмите му се отличават със специфичен ненатрапчив подход, високи стандарти, професионализъм и изискан вкус. Бил е член на журита на български и международни кинофестивали. Неговият творчески принос оставя значима следа в развитието на българското кино и на националната ни култура.

· Иван Нестoров, актьор с ярко присъствие в българското кино и театър. Работи последователно в Драматичен театър - Силистра, Драматичен театър - Добрич и Младежки театър – София. Участва в много от българските игрални филми на т.нар. нова вълна през 70-те години, донесли множество международни награди на страната ни.

В актьорската си кариера е изиграл близо 50 роли в киното и телевизията. Незабравими са филмите с неговото участие: „Белязани атоми“, „Автостоп“, „Закон за защита на държавата“, „Закъсняло пълнолуние“. Особено успешно е сътрудничеството му с режисьори като Людмил Стайков, Едуард Захариев, Гриша Островски.

· Константина Гуляшка, режисьор и сценарист. Зад гърба си има 57  документални филма и два игрални филма по цикъла на Йордан Йовков „Ако можеха да говорят“. В голямата си част нейните творби представляват културно-исторически изследвания със средствата на документалното кино в широк национално-исторически и международен контекст. Има селекции, грамоти и отличия от фестивалите в  Лайпциг, Варна, Пловдив, Билбао, Париж, София и др. Два пъти е носител на Наградата на София. Филмите й са показвани многократно по различни телевизионни канали, културни центрове на България по света, знаменателни събития и чествания.

· Игор Марковски, журналист, актьор, продуцент, общественик, артист в най-широкия смисъл на тази дума. Радиоводещ, автор и водещ на шоу програми и телевизионни предавания. Присърце са му изобразителното изкуство и българските художници. Председател на Свободния артистичен съюз. През 2020 г. създава проекта „Пеещи артисти“, в който актьорите участват в изпълнение на песни и във видеоклипове към тях.

· Жан Пиер Авермаат, Белгийски музиковед и културолог, председател на Европейската федерация на хоровете. Повече от 50 години работи за представянето на българското хорово изпълнителско изкуство – предимно детско и младежко – по европейските сцени. Организира десетки концертни пътувания, изяви в престижни зала и катедрали, в Европейския парламент, срещи с официални лица и посещения на културни обекти, като дава възможност на стотици деца да се запознаят с културата, обичаите и природата на страните от Западна Европа и същевременно популяризира и утвърждава българската култура зад граница.

Почетен знак „Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики - златен и Грамота за принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност и по повод 1 ноември - Ден на народните будители получават:

· Веселин Савов, вариететен артист, изявен музикант и илюзионист. Прославил е името на България на четири континента - Европа, Азия, Африка и Америка. Носител е на множество чуждестранни награди от форуми на илюзионното изкуство на  редица републикански и балкански фестивали.

· Айсидора Зайднер, творец със значим принос за развитието на българското игрално кино и българската култура. Работата й в Студия за игрални филми „Бояна“ я утвърждават като един от майсторите на костюмографията и сценографията в художествения филм. Тя е художник по костюмите и сценограф в над 40 игрални, телевизионни и документални филма. Професионалната й изява се свързва с някои от най-обичаните филми на режисьори като Зако Хеския, Людмил Кирков, Едуард Захариев, Петър Попзлатев, Иван Ничев. Изявява се и като сценарист

· Константин Петров, изявен писател, драматург и сценарист с безспорен творчески принос в развитието на българското кино и националната ни култура. Автор е на редица текстове и адаптации за куклен и драматичен театър, радиопиеси, сценарии за телевизионни шоу-програми за Българската национална телевизия

· Проф. Румяна Петкова, утвърден филмов режисьор. В дългогодишната си дейност като режисьор реализира значими и важни за българското кино  филми, които са отличавани многократно с награди на наши и международни форуми. Белязани от висш режисьорски пилотаж са филмите й по сценарии на Рада Москова, Невелина Попова, посветени на житейските драми, тревоги и вълнения на обикновения българин.

· Д-р Клара Армандова, актриса, режисьор, с повече от 100 роли на професионална сцена. Сред най-известните й постановки са „Женитба“, „Снежната кралица“, „Дъщери“, „Кабаре“, „На ръба“.

· Пенчо Пенчев, преподавател по ударни инструменти в НУМТИ „Добрин Петков“ – Пловдив. Негови ученици печелят публиката като солови изпълнители и като членове на създадения от него Ансамбъл за ударни инструменти „Престо“.

· Елвира Борман, дългогодишен преводач от български език. Работи в департамента за български език на Генерална дирекция „Писмени преводи“ на Европейската комисия.

· Юлий Йорданов, деец на културата, писател, краевед. От онези съвременни будители, просветители, възрожденски тип хора, които крепят националното самосъзнание и гордост, българщината, духа и живота на Северозападна България.

· Ангел Симеонов, по негови текстове песни имат Орлин Горанов, дует „Ритон“, Йорданка Христова, Панайот Панайотов, Маргарита Хранова, Силвия Кацарова и Васил Петров. През 2017 г. е удостоен с Награда за принос към българската литература на Съюза на българските писатели, а през 2018 г. получава първа награда за най-добър текст на Националния конкурс „Бургас и морето“.

· Анжела Димчева, поетеса, журналист, литературен критик, редактор. Нейни стихове са преведени на над 15 езика. Лауреат на множество награди за поезия в България и Италия.

· Иван Странджев, поет и драматург. Негови стихове са превеждани на английски, словенски, чешки, немски, унгарски. Член на Съюза на българските писатели.

· Ганчо Бакалов, един от значимите съвременни български творци. Изявява се като белетрист, поет, публицист, краевед и пътеписец.

· Пламен Александров, Председател на Първо българско народно читалище „Еленка и Кирил Д. Аврамови – 1856“.

· Васил Новоселски, председател на НЧ „Никола Й. Вапцаров-1866“ – гр. Благоевград. Един от най-ярките потомствени читалищни дейци в югозападна България

· Минко Стефанов, председател на НЧ „Зора-1860“ – гр. Сливен.

· Иван Шишман, бесарабски българин. Художник. Работи предимно като живописец, включително и в областта на църковната живопис. Творчеството му е наситено с хуманни, романтични и религиозни мотиви. Реставрира и изографисва православни храмове, организира международни пленери. Носител на множество награди в България и Украйна.   

С почетен знак „Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики – сребърен и Грамота за принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност и по повод по повод 1 ноември - Ден на народните будители се отличават:

· Калин Серапионов, съвременен художник и съавтор на художествената концепция и участник в  реализацията на специалното българско участие в  МАНИФЕСТА 14 - Международното номадско биенале за съвременно изкуство в Прищина – през 2022 г. Член на Института за съвременно изкуство в София.

· Лъчезар Бояджиев, съвременен художник и куратор. Един от основателите на  Института за съвременно изкуство – София и автор с мащабна международна практика. Съавтор на художествената концепция и участник в  реализацията на специалното българско участие в  МАНИФЕСТА 14 - Международното номадско биенале за съвременно изкуство в Прищина – през 2022 г. Творбите му са част от много музейни колекции по света.

· Евгения Найденова, директор на Исторически музей- Оряхово, активно допринася към позитивния образ на музейното дело в страната ни.

· Станка Николова, поетеса с множество антологии, автор на четири стихосбирки.

· Емил Енчев, поет, прозаик и драматург. Автор на множество стихове, разкази, художествена монография, текстове за песни и пиеси за деца и възрастни

· Таня Танасова, името й е широко известно в Молдова и Украйна като талантлив женски глас на българската бесарабска поезия. Като журналист и поет, тя е свързана с духовното и културно въздигане на българите в Бесарабия. От 1995 г. живее в България.

· Любомир Илиев, дългогодишен секретар на НЧ „Цвят-1870“ – гр. Видин. Организатор на фолклорни групи и ученически състави.

· Мануела Симеонова, една от най-активните читалищни дейци в русенска област, автор на 4 книги.

С Плакет „Принос в развитие на културата“ и Грамота за принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност и по повод по повод 1 ноември - Ден на народните будители се отличават:

· Академичен хор към Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство Проф. Асен Диамандиев, град Пловдив

Академичният народен хор при Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство - Пловдив е създаден през 1980 г. В сравнително кратък срок той отбелязва блестящи постижения у нас и по света. С изключително високото си художествено равнище, хорът се равнява по технически и художествени възможности с редица професионални хорове, изпълнявайки песни, създадени на фолклорна основа, преодолявайки вокално-технически, фактурни и интерпретационни трудности.

Отзивите на чуждестранната музикална критика за хора отразяват оригиналния певчески стил и завладяващото изкуство, разкриващо „мистерията на българските гласове”, осъществявайки „нещо, което надминава представата за българската народна песен”, трогващи „с красотата, прецизността, артистична свобода и стабилна интонация”.

· Творчески колектив на Държавен културен институт „Културен център „Двореца“ - Балчик

Завидният 100-годишен юбилей на Държавен културен институт „Двореца – Балчик“ е повод за гордост не само за неговия ръководител, а и за всички тези които на държавно и експертно ниво през годините са отстоявали неговия статут и национална значимост. Днес „Двореца – Балчик“ е емблематичен пример за съхранено пространство за подпомагане на артисти от всички сфери на изкуството и за развитие на международния културен обмен.

С Грамота за принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност и по повод по повод 1 ноември - Ден на народните будители се отличават:

· Цветанка Илиева, читалищен деятел и художествен ръководител; Председател на НЧ „Орфееви гори - 1870“ гр. Смолян.

· Сийка Иванова, Художествен ръководител на „Школата за народно пеене“ към НЧ „Прогрес-1939“ – с. Старцево, обл. Смолян.

· Павел Куцев, читалищен деятел и художествен ръководител на фолклорни певчески формации - носители на лауреатски звания и златни медали в множество национални и международни конкурси и фестивали.

· Елена Баренска, читалищен деятел и художествен ръководител на танцови състави. За нея танцът е усещане за величието на българския дух и светоглед.

· Богдана Богданова, директор на Общински исторически музей- Ивайловград; Отличена е за активната й дейност по привличане на публики и приобщаване на хората в региона към различни музейни инициативи.

· Мартин Косташки, изкуствовед, уредник в Национална галерия; Куратор на редица емблематични изложбени проекти на НГ.

· Сиана Минева, изкуствовед, уредник в Национална галерия; Куратор на успешни изложбени проекти, автор и организатор на проекти за музейни сувенири, както и образователни програми в широк мащаб.

· Димитър Динев, автор на редица пиеси, поставяни в различни виенски театри, негови текстове са включени в редица чуждоезикови антологии.

· Ли Канг, директор на музей за графика на Китай; Джао Джиачун, директор на Графична база Гуанлан в Китай; проф. Канг Джианфей - професор в Централна академия за изящни изкуства в Пекин; Гуо Чингуен, заместник-директор на Графична база Гуанлан в Китай. Номинираните четирима дейци на културата от Китай имат изключителен принос в международното сътрудничество в областта на културата и изкуството, както и принос за развитието и популяризирането на българската култура и изкуство и в частност – графиката.

· Трио „SMS“- Неочаквано добра комбинация от саксофон, цигулка и перкусии. Музикален състав, състоящ се от Северин Нойбауер - саксофон, Максим Цеков - цигулка, Северин Хехвартнер – вибрафон. Заедно тримата доближават класическата музика до меломани от всякакви възрасти в техния уникален стил, който кореспондира с хората, родени и живеещи в момента.

· Яна Братанова, изкуствовед, уредник в Националната галерия; Организатор и участник в редица образователни програми за деца и детски ателиета на НГ.

· Мария Златкова, читалищен деятел, Секретар на НЧ „Развитие-1873“ – гр. Пещера.

· Творчески колектив на Народно читалище „Развитие - 1873“- Пещера; По случай 150-годишния му юбилей.

· Творчески колектив на Читалищната библиотека към Народно читалище „Развитие - 1873“ – Пещера. По случай 130 години от създаването й.