Актьорът Мариан Вълев във вълнуваща изповед пред Lupa.bg: Мисля си колко време изгубих напразно...

11 април 2019 г. e  специален ден за Мариан Вълев, когото всички фенове на сериала „Под прикритие” познават като Куката. На тази дата той празнува 50-годишен юбилей. Едновременно с това прави премиера на първия си авторски филм – „Лошо момиче”. Това е психологическа драма, която разказва историята на състезателка по художествена гимнастичка, която напуска спорта, за да стане част от тъмния свят на проституцията, наркотиците и престъпността. Мариан Вълев е сценарист и режисьор, продуцент е БНТ.
В навечерието на премиерата, Вълев говори откровено за себе си, филма, изкуството изобщо и медийната слава.

- Мариане, след финала на „Под прикритие“ изчезна. Доста време не беше давал интервюта...

- Пет години. След още 5, ако още съм актьор, пак няма да дам интервю, ако няма какво да кажа. Трябва да внимаваш как експонираш лицето си в публичното пространство, защото хората плащат билети за кино, за да те видят там, а ако започнат да те виждат навсякъде, това те убива като актьор. Да речем, бил си в някое риалити и в следващия момент се появява филм или спектакъл с теб, очакваш да те приемат сериозно, но няма как! Казват: „Тоя е от онова предаване“ или: „Аха, този, дето се напи и се сби на улицата!“. Никой не е казал, че като си станал актьор, ще си богат. Това не е възможно в нашата държава. Но когато минеш от другата страна и решиш: „Аз съм известен, дай да спечеля пари“, нещата се променят. Да, печелиш парите, но губиш респекта на публиката.

- Вече си режисьор...

- Да, в новия си филм „Лошо момиче“ съм режисьор. Дали все още искам да съм актьор? Зависи. Вече съм в такава възраст, че не се самозалъгвам. Ако се появи нещо, което ме провокира, с удоволствие ще го изиграя. Въпросът е, че провокациите стават все по-малко. Но знаеш ли къде ще те отведе животът? За толкова години съм научил едно: не си поставяй цели, не прави планове, не се изживявай насериозно. Утре всичко може да се случи. Може да стана осветител в театъра, знае ли човек...

- „Тази възраст“? Все още минаваш за харесван мъж.

- Измисляте си ги тези неща! Кой ще ме хареса мен? Аз не се ли виждам в огледалото? Това са  легенди. Ако ме харесват, е заради нещата, които правя, надявам се, а не заради хипотетични и медийно преувеличени моделски качества.

Като Куката в "Под прикрите"

- „Лошо момиче“ е името на първия ти авторски филм. Ти пък имаш славата на „лошо момче“, благодарение на сериала „Под прикритие“.

- Няма връзка между двете неща. „Лошо момиче“ – защото главната героиня прави лоши неща. Но в края на историята ще разберем колко безумно е в днешно време да даваш определения като „добър“ или „лош“, тъй като ние всички правим компромиси със себе си и грешки, заради които съвестта ни изяжда. „Лошо момиче“ е закачка. Тя е съвсем нормално момиче.

- Какви са твоите „компромиси и грешки, заради които съвестта те изяжда“?

- Свързани са със житейски избори. Да речем, бях  млад, точно завършвах НАТФИЗ, играх главна роля в киното, викаха ме в други филми, в театри, но младостта понякога не е най-добрият съветник. Егото започва да е много силно и си казваш: „Толкова бързо постигнах нещата! Дай да почина да правя нещо друго“. Обаче дълбоко в теб остава чувството за неудовлетвореност – че каквото и да правиш, единственото място, където си се чувствал щастлив, е киното, театърът, изкуството. Една такава грешка ми коства години от живота ми. За мен това е загубено време, защото, както се казва в един филм, „няма по-лошо нещо на света от пропиления талант“. И, като се обърна назад във времето, понеже имам периоди, в които се разочаровам, отказвам се от киното и театъра, после се връщам, пак се отказвам и пак се връщам... и сега, в този етап на живота си мисля колко много време съм изгубил.

- Животът в чужбина изгубено време ли е за теб?

- Не само той. Обикалял съм по света, но дали ще е чужбина, или България, за мен е все едно. Говоря за нещата вътре в мен, които ме вълнуват. Имах, да речем, период от живота си, в който  много се вълнувах от компютърни игри. Колкото и странно да е, аз съм геймър. Мога да играя с месеци! После защитните механизми в мен започват да говорят и казват: „Веднага чупи компютъра и отивай да играеш нещо наистина“. Очевидно, аз съм хомо луденс (играещ човек – б.а.) – дали ще играя компютърни игри, или на сцената...

- Може би заради публичния ти образ на екшън герой мислех, че „Лошо момиче“ е екшън. А се оказа психологически филм...

- За съжаление, ме свързват с екшъните. Никога не са ме вълнували престрелките, секс сцените в киното, повърхностните неща, псувните, въпреки че много хора ме обвиняваха, че едва ли не съм инициирал този начин на говорене в „Под прикритие“. Ако сме имали такъв език там, е защото правехме филм за гангстери. Как да говорят тези хора? Но ако аз лично тръгна да правя филм, както в случая с „Лошо момиче”, няма да намериш една мръсна дума в него. Няма да намериш и секс сцена, нито престрелки и патрони, защото жанрът е драма. Абсолютно съм наясно, че това е най-трудният за гледане жанр. Но мен това ме вълнува. Това е историята, която ме е впечатлила и искам да разкажа. Предупреждавам всички, които отиват да видят филм, да не очакват екшън. Нека отидат без очаквания и, дай Боже, да им хареса.

- А ти какво очакваш от този филм, след като си наясно, че жанрът е най-слаб откъм зрителски интерес?

- Нищо. Моите очаквания бяха да дам всичко от себе си, за да разкажа възможно най-искрено историята на едно момиче, която ме е развълнувала. Нямам проблема да мисля какво ще правя, ако публиката не хареса филма ми. Има хора, които са ми се доверили, заедно сме направили нещо и оттук нататък единствената ми грижа е да не разочаровам онези, с които съм работил. Надявам се зрителите да гледат филма, но оценката им очаквам много смирено.

- Саня Армутлиева има ключова роля. Тя е майка на главната героиня.

- Заедно с нея завършихме НАТФИЗ и аз бях много разочарован, когато тя спря да играе. Много е добра, в нея има плам. По време на снимките, когато имахме тежка сцена, с нея беше трудно, защото е свръхемоционална. Не харесва образа си и започваше да плаче още на репетициите. Но е толкова силна като излъчване! Казах си: „Да, разочарован съм, че Саня спря да играе, обаче ще я използвам за първия си филм“. Преследвах я, мъчех я, тя ме гонеше хиляди пъти от офиса си, но аз се връщах, 20-30 човека, с които е обградена, искаха да ме спрат, а аз казвах, че ще вляза с вратата, ако трябва, и ще ядат бой. Накрая тя излизаше. Така – една година. Цяла година работим по сценария, тя си заминава, караме се, прегръщаме се... ние много добре се познаваме и сме приятели... Нямаше кой друг да изиграе тази роля! Нямаше да снимам без Саня.

Със Саня Армутлиева, на снимачната площадка на "Лошо момиче"

- А главната ти героиня?

- Актрисата е приятелка на дъщерята на Ваня Щерева. Когато се запознахме, тя беше на 15 години. Случайно я видях, носеше брекети, мълчеше... Тогава в „Под прикритие“ ни трябваше малолетна проститутка като персонаж. А тя е толкова нежна – абсолютен антипод на представата за проститутка. И си казваш: „Защо не?“. Изигра ролята си в сериала чудесно, две години по-късно я приеха в НАТФИЗ и сега завършва.

- Защо се отказа от театъра?

- Имах един спектакъл, направихме 100 представления пред пълни зали и си казах, че трябва да спра, за да съм полезен на нещо следващо. Не искам да се превърна в старец, който прави едно и също само защото му носи доход. Искаше ми се да експлоатирам нова територия. Нямам нищо против театъра, но не мога да работя две неща наведнъж. Ако играя нещо, съм 100% отдаден на него, не мога в същия ден да отида да снимам друго, на сутринта да се събудя и да репетирам трето. Има хора, които го правят, но аз нямам тази енергия.

- Имал си и предложения в Народния театър, но не те видяхме там.

- Назначиха ме на щат в Народния театър, започнахме репетиции, но както се казва, „манастирът тесен за мойта душа е“. Престоях там около месец и си казах, че не е за мен. Не може да те назначат да играеш нещо и да си длъжен да го правиш, дори и да не ти харесва. Все още съм привърженик на идеята, че изкуството е начин да изразиш свободно личността си.

- Правиш режисьорски дебют. Как се чувства един „дебютант“ на 50?

- Да, на 50 години правя дебют и се чувствам страхотно. Не се възприемам като актьор, режисьор, сценарист или каквото и да е. Аз наистина обичам киното искрено и съм щастлив, когато имам възможност да работя каквото и да е, свързано с него. Щастлив съм да отида на терен на хора, които снимат, без да участвам, просто да постоя малко там. Благодаря, че имам шанса да разказвам история като режисьор.

- Продължаваш ли да мечтаеш?

- Моята мечта е много приземена – да продължа да правя български филми. Не мечтая за кариера в Холивуд, а да сме полезни на това обществото по някакъв начин, да се противопоставим на всепоглъщащата чалга култура, да дадем алтернативен избор на децата си, те да видят, че не всичко е в блясъка и лесните пари. Сигурно започвам да остарявам, щом мечтая за такива неща. Ако беше само чалгата като музика, не би било проблем. Но културата вече е такава. Човешкото същество има нужда от духовност, но когато си смазан от бедност и работа, имаш нужда да ти се случи нещо добро и се плъзваш по най-лесното, което те обгражда. В последните години все пак театрите са пълни. Жалко, че има и представления, които са адекватни на чалга културата и някои актьори се правят на маймуни, за да хранят семействата си. Затова казах, че когато избираш да бъдеш актьор, автоматично избираш да си беден. Няма вариант да си добър актьор с пари в България, можеш само да си шут, да се правиш на палячо, да разсмиваш разни богаташи, да правиш гегове, да продаваш душата си в риалитита.

- Няма как да не те попитам - има ли жена до теб в момента?

- Как да го кажа по-поетично? Моето сърце е като високоскоростна магистрала, през която преминават унищожителни бързи коли под формата на жени и го разрушават непрекъснато. Обаче тази магистрала е много по-здрава от българските и имам още да търпя. Да заповяда следващата! Разбиха ми сърцето, приемам го нормално и естествено, така е цял живот! Това е съдбата ми. (смее се – б.а.).