Артистът Боян Арсов пред Lupa.bg: Театърът е непрестанно надбягване със свободата и въображението на човека

Актуално интервю
17:45 - 27 Септември 2021
5848
Артистът Боян Арсов пред Lupa.bg: Театърът е непрестанно надбягване със свободата и въображението на човека

Той е актьор, пее и танцува в театъра и операта, режисьор, преподавател по актьорско майсторство в НАТФИЗ, съосновател на Театър „ЗОНГ“. Това са само част от творческите дейности, с които се занимава младият и талантлив Боян Арсов. Може да го видите на сцените на Сатиричния театър, към чиято трупа се присъедини преди пет години, както и на сцените на Софийска опера, Младежки театър и Театър „Азарян“, гостува с различни спектакли и на открити сцени в София и в театри в страната. Завършил е с пълно отличие НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов", специалност „Актьорство за драматичен театър” в класа на проф. Снежина Танковска, както и магистратура по Театрално изкуство в Академията. В момента е докторант в катедра „Драматичен театър” във Факултет „Сценични изкуства” в НАТФИЗ.

Носител е на наградата „Икар” на Съюза на артистите за Водеща мъжка роля за образа си на Сехизмундо в „Животът е сън“ по Педро Калдерон де ла Барка под режисурата на Дина Маркова. Антиутопичната хорър приказка е независим театрален проект, дело на Театър „ЗОНГ”, и се играе в Театър "Азарян". Боян е автор на хореографията, костюмите и визуалната среда на спектакъла. За ролята си там наскоро спечели и три награди от Международния театрален фестивал „Сцена на кръстопът“, Сърбия 2021 г. – за Водеща мъжка роля, за Млад актьор и за Хореография и сценична пластика. Лауреат е и на наградата „Най-най“ в категория „Актьор за драматичен театър“ на НАТФИЗ и носител на Грамота за творчески постижения на Министерство на културата, 2019 г. За идеята на самия спектакъл и за ролята си на Сехизмундо Боян разказа преди време в специално интервю за Lupa.bg.

28-годишният Боян Арсов вече е натрупал завиден опит зад гърба си – участвал е в над 25 драматични и комедийни спектакъла, сред които „Терапевти“, „Вихрушка“, „Снежната Кралица“, Кради по-малко“, „Всички освен мен“, „За какво ви е Дон Кихот“ в Сатиричния театър, „Кралят елен“ в Театър „Азарян“, „Животът е сън“ и „Отело – гибелта на иделиста“ на Театър „Зонг“, „Ромео и Жулиета“ в Младежки театър, в мюзикълите „Мамма Миа“, „Клетниците“ и „Шрек“ в Софийска опера и други.

Боян Арсов, който бе асистент на видния педагог и режисьор проф. Снежина Танковска пое предизвикателството да бъде режисьор на дипломния спектакъл на студентите на проф. Танковска. Заглавието е „Бесове" - от Албер Камю по романа на Фьодор Достоевски. С тази постановка Боян Арсов е финалист в националния конкурс за млад театрален режисьор "Слави Шкаров", който се организира от Русенския театър. Представлението е селектирано и за 41-вото издание на Международния студентски фестивал ВГИК, който ще се проведе тази есен в Москва. Проф. Танковска, която си отиде внезапно през декември 2020 г., успя да проведе едва първите няколко репетиции, след което повери режисурата на „Бесове“ на Боян Арсов, който създаде спектакъла с почит и в памет на своя учител. Пред Lupa.bg талантливият актьор и режисьор разкри творческата си концепция за спектакъла, разказа за мисията да бъдеш преподавател по актьорско майсторство и сподели емоцията си от своите изяви на сцената.


- Бояне, нагърбихте се със сложна задача и от режисьорска, и от психологическа гледна точка – поставихте спектакъла „Бесове“, с който проф. Снежина Танковска искаше студентите от нейния курс по актьорско майсторство в НАТФИЗ да се дипломират. Когато тя си отиде и вие поехте тази задача бяхте ли обхванат от бесове или пък напротив подходихте по-рационално към този проект?

- Веднага след като завърших Академията, проф. Танковска ме покани за свой асистент. Две години работихме заедно с последния й клас. В момента студентите са четвърти курс. Проф. Танковска винаги е била находчива и изобретателна в подбора си на заглавия за дипломните представления на своите студенти. Избираше текстове, които са силно ангажирани със съвременния свят и мисленето на човека в наши дни. „Бесове“ е представление, което тя от много отдавна е искала да направи с някой от класовете си. Ето че последният й клас се оказа много подходящ за това заглавие.

Проф. Танковска беше убедена, че сега е моментът за Достоевски и Камю, за техните „Бесове“. Започнахме работа на маса през есента на миналата година. Професорът постави първите две сцени от спектакъла и за съжаление се наложи да влезе в болница. Аз останах да репетирам със студентите през зимата – говорихме за пиесата, правихме опити по отношение на сцените. През цялото време, докато тя не беше с нас, поддържах връзка с нея. Тя непрекъснато се интересуваше докъде сме стигнали в работата, как се справят студентите, как присъства в процеса всеки един от тях, какви нови пространства се отключват пред тях. Не минаваше и ден, без да сме говорили за тези неща. Това й даваше сила да се пребори с болката и умората и силно се усещаше вълнението в гласа й, когато обсъждахме работата по представлението. Здравословното й състояние се влоши неочаквано и малко преди Нова година дойде най-тъжната новина...

Спектакълът "Бесове" може да бъде гледан в Театър НАТФИЗ

Аз приех да продължа режисурата на спектакъла като кауза – заради нея и заради студентите, които бяха вече силно ангажирани с бъдещото представление и със залога на задачата. На всички ни беше много трудно… Да загубиш преподавателя си така неочаквано и бързо… Студентите се мобилизираха да изградим спектакъла в името на започнатото от нея, а аз им обещах, че ще бъда неотлъчно до тях.

НАТФИЗ създаде необходимите условия да продължим репетиции след Нова година. Премиерата излезе на 23 февруари, когато проф. Снежина Танковска щеше да навърши 70 години. Беше доста интензивен процес – от сутрин до вечер използвахме всяко свободно време, за да работим по спектакъла. Отвъд мъката и липсата, всеки малък напредък ми даваше сила и увереност.

Приех случилото се като поредния урок от нея. Всичко, което сме научили, се опитахме да вложим в това представление. Професорът винаги ни е учила да гледаме целия контекст около изграждането на една роля и от визуална, и от образна гледна точка, да бъдем смели и да не се задоволяваме с лесното и познатото, да търсим повече.

Не съм си представял, че ще направя спектакъл два часа и половина в един такъв момент с толкова голям клас - 16 души са все пак. Щастлив съм, че въпреки трагичните обстоятелства, премиерата се състоя и в момента този спектакъл се играе и то всеки месец по 2-3 пъти при пълен салон!

Боян Арсов, който бе асистент на видния педагог и режисьор проф. Снежина Танковска пое предизвикателството да бъде режисьор на дипломния спектакъл на студентите на проф. Танковска. Заглавието е „Бесове" - от Албер Камю по романа на Фьодор Достоевски

- Вие поехте щафетата от вашия преподавател проф. Танковска, но в спектакъла „Бесове“ влагате вашия собствен творчески почерк.

- През целия постановъчен и творчески процес се опитвах да вложа всичко, което съм научил от нея за работата на сцената и в театъра. В създаването на този вълшебен и непредсказуем свят. Постоянно се връщах към наши разговори, постоянно си задавах въпроси, които си мислех, че тя ще постави пред мен. Липсата й на моменти ме обезоръжаваше, разколебаваше, но в същото време ме караше да продължавам по-смело и категорично напред, в името на това да довърша започнатото от нея.

- Вие как виждате отстрани вашите по-млади колеги?

- Много специално е да работиш с млади хора в Академията, на които им предстои тепърва да защитават себе си и своето място в изкуството, което искат да правят. Спомням си годините, в които аз бях там на тяхно място и всяка дума на професора очертаваше пред мен посока за мислене и надграждане на вече постигнатото. Сега се опитвам  да водя такъв диалог със студентите. Всяко представление на „Бесове“ е следващ етап от подготовката и обучението им.

Преди всичко това е учебна работа, от която всеки път студентите могат да научат нещо ново, да развият и разнообразят още повече поведението и присъствието си на сцената. Винаги преди спектакъл имаме репетиция, обсъждаме сцените в представлението, връщаме се към първоначалната идея и заряд на цялото. Темите и посоките на търсене, заложени вътре, в никакъв случай не могат да се изчерпят с едно-две-три представления. Това прави нашата работа в театъра безкрайна – липсата на граница, липсата на ограничение в свободата на духа и тялото на актьора.

С постановката "Бесове" Боян Арсов е финалист в националния конкурс за млад театрален режисьор "Слави Шкаров", който се организира от Русенския театър

- Щастлив ли сте, че освен актьор сте и преподавател по актьорско майсторство, т.е. предавате своя опит на по-младите?

- Както казах, много е специална тази задача. Особено в един такъв момент, в който се случи всичко това…  Не знам дали думата „щастлив“ е най-точната. По-скоро се чувствам отговорен за тези млади хора от последния клас на професора и ще се опитам да им бъда максимално полезен в работата им в Академията през тази последна учебна година. Задачата на преподавателя е не просто да каже на студентите как се правят нещата, да даде отговорите. Професорът никога не даваше готови отговори, тя поставяше пред нас въпроси, които винаги водеха до други неподозирани територии в работата ни на сцената. Провокираше ни да търсим и открием себе си в това, което правим.

- Визията на „Бесове“ във вашия прочит е доста модерна, героите са облечени с ефектни черни дрехи, наподобяващи военни униформи.

- Със сигурност това не са героите на Достоевски, такива каквито ги знаем от XIX век, мисля, че не е и нужно. Това са едни съвременни млади хора, които изхождайки от темите в пиесата и от позицията на тези герои, са верни на своето време и на своята кауза.

Сценографията и костюмите са дело на доц. Марина Райчинова, която е работила с проф. Танковска повече от 20 години на сцените в НАТФИЗ и извън Академията. Визията и сценографското решение дават възможност за динамика в играта и структурата на представлението и допринасят много за образа на този екстремен и забързан свят, в който героите живеят и търсят своята истина. Хореографията е на проф. Петя Цветкова, музиката на Боян Христов. Благодаря на всички тях, които ми бяха силна опора – на мен и на студентите – по време на работата над представлението.

Спектакълът "Бесове" е селектиран и за 41-вото издание на Международния студентски фестивал ВГИК, който ще се проведе тази есен в Москва

- Темите за свободата, за бесовете, за границата, до която може да достигне човешката фантазия, върху които разсъждават Достоевски и Камю – вие виждате ли проекция на тези идеи и възгледи в т.нар. нова нормалност?

- Да, този текст, както и много други класически текстове, продължава да звучи наистина болезнено актуално. Аз всеки път откривам по нещо ново, гледайки представлението, има думи и изрази, които свирепо атакуват теми и ситуации от днешния ден.

Безспорно Достоевски е велик автор и това, което Камю допринася към произведението, от гледна точка на своите философски търсения и убеждения, прави текста още по-силен и категоричен в посланието и заряда си. В драматизацията на романа Камю взима есенцията от сюжета и от основните идеи в творчеството на Достоевски и изостря още повече нещата по посока на човека на новото време – този, който се опълчва на целия свят, за да изкрещи с цяло гърло своята болка и истина.

- Със спектакъла „Бесове“ сте финалист в националния конкурс за млад театрален режисьор "Слави Шкаров", който се организира от Русенския театър. Зарадва ли ви това признание?

- Новината ме изненада. Радвам се, разбира се, че селекционерите са гледали спектакъла и са го оценили така. Вълнувам се и за студентите, на които им предстои да играят представлението извън сцената на Театър НАТФИЗ.

- Какво си говорите със студентите след спектаклите на „Бесове“?

- Винаги обсъждаме представленията. Опитвам се отделя постигнатото от нещата, които заслужават още повече внимание и точност следващия път.

Боян Арсов като Сехизмундо в антиутопичната приказка „Животът е сън“ по Педро Калдерон де ла Барка, реж. Дина Маркова, Театър „ЗОНГ”

-  Хвърлили сте ги в дълбокото.

- Да, така е. Ние, като актьори, като хора, които работим в тази сфера, знаем какво е два часа и половина да издържиш и да бъдеш зареден с необходимата енергия и да устоиш на залога на пътя на цялото представление. Това наистина е голяма задача за студентите. Те обаче доказаха, че могат да се справят. Всеки следващ път те съвсем рационално осмислят и грешките си, и нещата, които са се получили добре, и стават все по-добри и се стремят да надграждат постигнатото. Няма нищо по-хубаво от това. Защото театърът не е една затворена система, всяко представление е абсолютно различно, дори текстът да е същият, дори актьорите да са същите.

Но атмосферата всеки път е различна и всеки път се получават неща, които отключват и отпращат съзнанието и на актьорите, и на публиката в други пространства. За студентите това едновременно е изпитание и удоволствие. С тях си говорим, че винаги трябва да са отпочинали добре, да са загрели добре. Безспорно кондицията е много важна.

Актьорската работа задължава да обръщаш внимание на себе си, на тялото си и на психиката си. Актьорът работи интензивно с емоциите, с психиката и тялото си и трябва да се грижи добре за тях.  

Боян Арсов в спектакъла "Отело - гибелта на идеалиста" на Театър „ЗОНГ”, играе се в Театър "Азарян"в НДК

- Личи си, че „горите“ в театъра.

- Няма друг аналог на тази специфична творческа енергия и свобода, които ти позволяват да създаваш светове на сцената тук и сега пред очите на зрителя. Светове, които са отвъд нашия бит, отвъд живота, какъвто го познаваме всеки ден. Интригуващо е да си част от такива различни вселени.

- От режисьора Боян Арсов да обърнем поглед към актьора Боян Арсов и към неговите превъплъщения на различните сцени. Играете в мюзикъла „Клетниците“, с който в последните дни на септември с четири емоционални представления закрихте успешния сезон на Операта. Каква емоция изпитвате, докато играете в този революционен спектакъл и самият вие бунтар ли сте по дух?

- Завръщането на „Клетниците“ през юни след повече от едногодишно отсъствие от сцената заради пандемията беше много приятна новина. Човекът на изкуството по презумпция е бунтар, опитвайки се да създава по-красиви и по-смислени светове, в които да приюти и своята публика. Още, когато излезе „Клетниците“, това беше една голяма емоция. Беше събитие за нас, за мен като актьор, който не се е занимавал професионално с пеене и с такава сложна музика до сега.

Представлението предлага голямо предизвикателство от гледна точка на изпълнение. Софийската опера функционира като истинска добре смазана машина, предлага висок залог на публиката и на артистите, които работят там. Това е респектиращо в лицето на маестро Пламен Карталов и на целия му екип.

Боян Арсов (третият отляво надясно) се разписва със запомняща се роля и в мюзикъла "Клетниците" на режисьора Пламен Карталов в Софийска опера

- Коя за вас е най-голямата барикада и има ли барикади, които бихте искали да преодолеете?

- Страховете ни пречат. Те са тази повратна точка, която понякога не ни позволява да продължим по-целеустремено напред. Човек трябва да се опитва да култивира и да възпитава тези бариери, които често сам поставя пред себе си.

- Изявявате се и в мюзикълите „Мамма Миа“ и „Шрек“. Тук жанрът е по-различен от този на „Клетниците“, историите са жизнерадостни.

- „Мамма Миа“ беше първият мюзикъл, в който участвах. Екипът е страхотен. Тогава нямах този опит, който вече трупам зад себе си на тази сцена и съм благодарен на всички артисти и певци, които ни помагаха да напредваме заедно с тях. „Шрек“ е третото заглавие, което се появи пред мен в този жанр. Това е представление на режисьора Уест Хайлър, който дойде специално от Америка, за да постави спектакъла в България. Самият Хайлър бе избрал състава за мюзикъла, който трябваше да бъде поставен в Кукления театър. Но проектът дойде в Операта и трябваше да има втори състав. Тогава маестро Карталов ми каза: „Отиваш на кастинг за ролята на Магарето!“ и аз за два дни трябваше да се подготвя. Всичко се случи много бързо и сега често тропам с копита зад Шрек, впускайки се в приключения и шантави игри.

Боян Арсов участва и в мюзикъла "Mamma Mia!", който се играе на сцената на Софийска опера, реж. Пламен Карталов

- Какво ви предстои сега?

- Скоро започвам репетиции в Младежкия театър с голям екип. Предстои ми и работа със студентите върху следващото им дипломно представление на сцената на Театър НАТФИЗ.

- Пожелавам ви успех и на добър час.