Цецка Бачкова пред Lupa.bg: Винаги ще съм костовистка, напуснах ДСБ, за да не лъжа

Цецка Бачкова е бивш зам.-председател на ДСБ и кандидат за лидер на партията на Националното събрание на тъмносините през февруари 2022-а. Родена е през 1977 г. в София. Завършила е магистратура по политически науки, икономическа политика и гражданско право в университета в Мюнстер, Германия. Има защитена докторантура на тема „Лисабонската стратегия и стратегия Европа 2020 – отговор на ЕС на глобализацията?“ в университета Мартин-Лутер в Хале, Германия. Учредител и председател на Национален клуб на жените към ДСБ от 2017 до 2018 г. Членувала е в Християндемократическия съюз на Ангела Меркел, а от 2008 г. е член на ДСБ.

Бачкова стана популярна като основен критик на сегашния лидер ген. Атанас Атанасов, след като се изправи като негов опонент на изборите за председател. Преди дни, след като другата дама – кандидат за лидерския пост Елена Спасова бе изключена,бившата зам.-председателка обяви, че напуска ДСБ.

Тя аргументира крайната стъпка с емоционално послание.

"В последната година, след редица неприемливи за мен политически действия, аз постепенно, но безвъзвратно изгубих тази вяра, изгубих търпението си към подлостта, изгубих толерантността си към лъжата. Не искам и не мога повече да бъда параван на подмяната и да крия тревогата си, че сме се отклонили от големите си цели и правилния път. Днес взех трудното решение да не бъда повече безмълвен съучастник в превръщането на ДСБ в маргинализиран придатък и удобна патерица на по-амбициозни политически сили, за жалост дори неотговарящи на идеологията и принципите, зад които аз твърдо още стоя, заяви Бачкова след като обяви намерението си." 

Потърсихме тъмносинята бунтарка, за да даде подробности за драматичния обрат.   

- Г-жо Бачкова, защо избрахте сегашния критичен момент да си тръгнете от ДСБ? 

- Изминах много дълъг път, в който първоначално се опитах да променя нещата, убеждавайки като член на Националното ръководство, убеждавах председателя, опитвайки се да аргументирам позициите си да създадем дейни структури, експертни групи. Това беше дълъг период, в който положих изключително много усилия да убедя съмишлениците си, че трябва да работим по-активно. Може би след влизането на ДСБ във властта, фокусът се измести – ако преди това някак си можехме да работим без това явно да има голямо значение и отражение в политиката, вече след влизането в парламента, политиката стана по-рестриктивна.

Това, върху което съм работила като позиции на ДСБ с много експерти, рядко излизаше като обща позиция на ДСБ или ДБ. Опитах след това и да критикувам, да убедя хората, че трябва да се събират партийните органи, да се взимат решенията колективно, не еднолично. Този опит също ми отне време. В един момент видях, че просто такива хора биват явно разчиствани.  

- Говорихте ли с ген. Атанасов очи в очи, да си кажете болката, или такава среща се оказа невъзможна?

- Аз през целия си мандат съм стояла като заместник-председател на ген. Атанасов и съм се опитвала и да му помагам и да го браня в различни ситуации. След случилото се не разговаряме и аз мисля, че председателят е този, който е във функцията и има възможността да започне този разговор.

Но за съжаление ген. Атанасов не потърси опозицията в партията, критично настроените хора. Не потърси обединение, след като беше преизбран. Напротив, нито един от хората, които не го подкрепиха, не беше потърсен, не беше включен в Националното ръководство. На практика тази група от хора няма представителство в партията.

- А приблизително колко сте хората, несъгласни с водената от ДСБ политика и опоненти на сегашния председател? 

- 41 % от гласувалите на Националното събрание подкрепиха моята кандидатура, като в крайна сметка всичките тези хора не намериха представителство в следващото ръководство.

Всъщност диалог няма, има изолация на инакомислещите, опити те да бъдат омаскарени през спуснатите опорки, че гоним личен интерес – все похвати, които не са за нашето време и не са креативни.

- Разочаровани десни симпатизанти стигат до крайности и коментират, че ДСБ се болшевизира и маргинализира като придатък на ДаБг. Според Вас, партията видоизменила ли се е?

- Винаги съм казвала, че ДСБ трябва да сме доста по-активни в предлагането на десни политики, защото сме ясно позиционирана партия. Да, съгласна съм, че напоследък ДСБ не успява да комуникира решения за страната, реформи, политики и да работи за тях. Съгласна съм, че ако отстъпваме от идеологията в името на партньорството било с „Промяната” в някакво бъдещо управление, отстъпваме от определени принципи и по-специално от десните.

Но десните хора не са представени. Вие виждате в парламента, че всеки се бори да се даде повече на пенсионерите, да даде по 10 лева повече за минималната заплата, а работещите, които плащат данъци, бизнеса – тази част от хората изобщо не са представени. Това е моята болка. ДСБ беше създадена за да представлява именно тия хора.

- Дали обединението с ДаБг, които са дясноцентристи, но и либерали, по някакъв начин не даде друга посока и на ДСБ? Още повече, че хората схващат ДБ като обща партия.

- Не мога да съдя „Да България”, че те налагат техните политики. Каквато и да е тя, дали предизборна или управленска коалиция, всяка партия опитва да отстоява своите ценности, своите цели. Аз в никакъв случай не бих винила никой от партньорите, че отстояват своите принципи. По-скоро ми е тъжно, че ДСБ не ги отстоява достатъчно добре.

Нашите избиратели са работещи хора, хора, които допринасят за обществото. В по-голямата си част не разчитат на помощи. Това, че ние влизаме в режима на това говорене за социални придобивки и т.н., не е в идеологията на организацията. Има достатъчно големи партии в България.

- След като Елена Спасова, Вие и още трима напуснахте, в социалните мрежи тръгнаха призиви от десни хора, че ДСБ трябва вътрешно да си решава  конфликтите, без да ги излага публично... Защото ситуацията е крехка - сега се правят отчаяни опити за кабинет, ДБ брани имидж, борят се за трети мандат.

- Аз съм изчакала да обявя решението си в момент, в който няма предизборни кампании. Никога няма подходящ момент. В същото време смятам, че всеки, който се занимава с политика, е длъжен да е искрен с хората, които ангажира с мнението си. Аз съм агитирала много хора, била съм кандидат за различни длъжности.

Моята теза е, че трябва да сме честни с хората. Не мога да напусна или да стоя в партията, след като не стоя зад определени решения и действия на партията. Не мога да залъгвам избирателите. Търсила съм подкрепата им, получила съм я от много хора и съм длъжна да бъда честна към тях.

- Накъде тръгвате оттук нататък? В крайна сметка обмисляте ли нова дясна партия?

- Не, изобщо. Аз съм политолог по образование и по принцип смятам, че когато някъде се освобождава пространство, то неминуемо ще бъде заето. Природата и политиката не търпят празно място.

Тревогата ми е, че повечето партии в българския парламент се позиционират вляво и политиките. А работещите, бизнеса, предприемачите не получават представителство. Ще се появи със сигурност нещо вдясно, предполагам. Ще продължа да съм активна, не смятам, че на всяка цена трябва да правим нова партия, или някакъв нов проект, или пък да участвам в друг.

Но ние наистина сме длъжни да не стоим пасивни. Аз специално и магистратурата и докторантурата съм завършила в Германия. Върнах се, за да бъда по някакъв начин полезна, дали в политиката или в друга област.

- Сега всички са в очакване дали все пак ще има правителство в 48-ия парламент. Смятате ли, че вторият мандат с ПП с някакъв вид подкрепа на ГЕРБ е приемлив вариант – междувпрочем теза тръгна точно от редиците на ДСБ. И смятате ли, че е добре ДБ да вземе третия мандат, ако с втория опит не се получи и да опита да направи кабинет?

- Аз не мисля, че трябва да се подхожда лицемерно и да се търси задкулисна подкрепа на ГЕРБ. Ако „Продължаваме промяната” и ДБ решат наистина да съставят правителство, което да управлява с подкрепата на ГЕРБ да се каже ясно.

Ако не бъде ясно казано, тогава значи, че има договорки и зависимости, които са зад кулисите. Така че те да си вземат решението. На мен не ми харесва, че в единия парламент можеш да управляваш с БСП, а в другия търсиш подкрепа на ГЕРБ, които доскоро бяха мафията, бяха това зло, срещу което да се борим.

Една партия трябва да следва по-дълъг път на коалиции.

- Бившият десен лидер Радан Кънев прокара тъкмо тази теза, че единствен приемлив вариант е евроатлантически кабинет с втория мандат на ПП и ДБ с подкрепа на ГЕРБ. Всъщност чухте ли се с него, след като обявихте решението си да напуснете партията?  

- Не съм обсъждала тези въпроси с г-н Кънев, знаете, че той е в Брюксел, не се виждаме. И двамата не сме в ръководството на партията.

Не  сме се чули след напускането ми, не е коментирал темата. Желанието на всички ни беше още по време на избори на ръководство на ДСБ партията да се обедини, но не мисля, че новото ръководство успя да постигне това. Дори мисля, че не искаше да го постигне. Мисля, че и на г-н Кънев му е тежко от това.

Смятам, че ДСБ трябва да поиска трети мандат- казала съм още в първия кратък парламент, че една политическа сила трябва да даде заявка да управлява, дори това да ако се предлагат разумни, принципни решения, би следвало да се даде такава заявка. Не ми харесва разговорите на ДБ кой да подкрепим, от кого да търсим подкрепа, по-скоро трябва да има ясна заявка – ние можем да го направим.

- Не е ли естествен процес във времето да се получи обща дясна партия ДаБг и ДСБ? Нали  заедно печелите повече доверие на избори. Ако ДСБ се еманципира и не търси подкрепа, може дори да не влезе в следващия парламент, както показаха по-предишни избори.

- Никога не съм била против коалицията ДБ. Смятаме, че трябва да се върви в посока една голяма партия или коалиция, в която да има различни крила,   отстояващи кой е по-консервативен, по-либерален и трябва да има сблъсък на идеи, тези и политики. Не мога да кажа че се върви към сливане в един политически субект и не мисля, че е необходимо. Коалицията от три партии вече функционира и това е предимство, което трябва да се използва. ДСБ като дясна, консервативна партия, ДаБг като по-либерална и зелените с техните политики.

- Г-жо Бачкова, Вие определяте ли се като костовистка?

- Аз ще си остана костовистка, защото за мен това е някакъв идеал в политиката. Аз съм писала и в дисертацията, и в магистърската си работа, макар и в Германия, за случващото се и процесите в България и зная колко много е постигнато по време на управлението на ОДС. Това са факти, които не можем да отречем. Липсва ни експертизата, тежестта, която имаше правителството на Иван Костов и екипа му в ДСБ.  И наистина тази сигурност, когато едно политик говори така, че да убеди всички и наистина гледаше далеч в бъдещето.

- Но в същото време се чуват гласове, че след като Иван Костов вече не е начело на проекта си, ДСБ се стопява по естествен път, защото не той задава посоката.

- Знаете ли кой е костовист? Който се опитва да бъде на нивото на Костов. Който не може да се примири с това нивото на ДСБ да слезе дотам, че да обсъждаме къде в коя коалиция можем да се промушим. Да си костовист означава да се опитваш да бъдеш най-добър, да даваш най-добрите решения и истински правилни за страната, да си държавник. Аз така приемам костовистите. Знам, че много от тях са напуснали ДСБ, просто защото с пътя, по който ДСБ върви със сегашния председател, партията изневерява на тези принципи на костовизма - експертност и държавническо поведение.

- Костов все пак напълно ли се дистанцира? Не дава ли насоки и съвети в ДСБ в сложни ситуации и вслушва ли се в тях ген. Атанасов?

- Нямам представа ген. Атанасов има ли контакт с Иван Костов. Но мога да кажа със сигурност, че г-н Костов никога не се е бъркал в решенията на ДСБ от времето, в което аз съм там. Гарантирам.

- Смятате ли, че още хора ще напуснат тъмносинята партия след Вас?

- Аз по никакъв начин нямам влияние в този процес. Нито се упражнявам в натиск, нито в посока. Опитах да убедя хората, включително напусналите преди мен, че може да има някакъв път да продължим да се борим. Избягвам да конфронтирам хора и да давам мнения – това е дълбоко лично решение. Повечето от хората в ДСБ приемат емоционално членството си, все пак това е била общност, към която си принадлежали. Мисля, че е лично решение и не зная дали още хора ще си тръгнат.

- Но ДСБ се лишава от разпознаваеми хора, символи? Не остават много популярни личности, популярни за избирателите. 

- Аз съм критикувала и съм се опитвала да работя в тази посока, но може би има някакво нежелание да се налагат нови лица. Може би е някаква специфика на председателя. Защото мисля, че е негово решение кои фигури да представляват публично партията.