Да обичаме бездомните животни така, както обичаме себе си

Само за 10 години Световният ден на бездомните животни се превърна във важна дата от личните ни календари. Над 600 милиона са регистрираните бездомни същества по света. Липсата на стопани ги обрича на болести, глад и жажда, затова единствено човешката доброта може да ги спаси да оцелеят в свят, който става все по-сложен за съществуване.

За съжаление по нашите географски ширини все още сме свидетели на безотговорно и дори жестоко отношение към бездомните животни. Не са малцина онези, които бият беззащитните същества, гаврят се с тях, убиват ги, за да изпитат непонятно извратено удоволствие. Малтретирането на кучета и котки не е явление, а по-скоро неизменна част от нашето, и без друго, нелеко ежедневие.

Да, у нас има Закон за защита на животните, а насилието срещу тях е инкриминирано и в Наказателния кодекс, но липсата на контрол прави така, че санкциите да остават само на хартия. Затова е важно как самите ние възприемаме бездомните животни, какво бихме сторили, за да им помогнем да живеят извън болката и страданието.

Едва ли има столичанин, който да не е виждал или поне чувал за едно бездомно куче, което от години лежи пред магазин на ул. „Раковски“. То винаги е завито с одеяло през зимата, а до главата му има купички с вода и храна. Няма как да отминем подобна гледка с безразличие, но е важно да не изтриваме бързо спомена за нея от съзнанието си. Само на метри от там битка за оцеляване води друго бездомно животно, което няма късмета на това куче.

Мнозина ще си кажат, че животът в България не е лесен за самите хора, та какво остава за животните, но ако разсъждаваме така трудно ще достигнем до простичката истина, че отношението ни към бездомните същества определя доколко живи сме ние самите.

Да помагаме на човек в нужда е емпатия, каквато всеки трябва да носи в сърцето си, да спасяваме бездомни животни е проява на хуманност, която също винаги се отплаща.

Безразличието е път към покварата, а поквареният никога не е застрахован от страданието. Животът няма цена. За бездомните животинки това важи с особена сила, защото съдбата им е в собствените ни ръце. Достатъчно е да ги обичаме точно толкова, колкото обичаме и себе си.

Поетът Добромир Банев специално за Lupa.bg