Доц. Татяна Буруджиева: ГЕРБ показаха, че не са в изолация с номинацията на Габровски

След номинацията на проф. Николай Габровски за кандидат-премиер на ГЕРБ и очакваните нови разговори за съставяне на кабинет, потърсихме коментара на политолога доц. Татяна Буруджиева по най-горещата политическа тема.   

- Доц. Буруджиева, какъв е коментарът ви за вече свалените карти на ГЕРБ с представянето на кандидат-премиера проф. Николай Габровски. След като бяха спрягани имената на Десислава Атанасова, Томислав Дончев, а вчера везните отново натежаха към Бойко Борисов, тази номинация беше изненада.

- Да, защото някак си се засилиха очакванията от последните дни от изказвания на различни политически фигури, че ще бъде предпочетено партийно правителство, което логично означава лидерът на съответната партия да бъде предложен за премиер. Истината е, че това предложение не просто е неочаквано, по-важното е, че показва желанието на ГЕРБ да бъде съставено правителство.

Т.е. много трудно могат да бъдат обвинени, че не са положили усилие да има правителство, макар и на малцинството, без значение с каква подкрепа. Това, което стана малко странно е затварянето в очакваната за тях подкрепа – това единствено посочване на ДБ и за пореден път напомняне и на ДБ, и на цялото общество, че това са две партии от едно партийно семейство и най-логичното е да са заедно с ГЕРБ. Което означава, че нямат разлики в ценностите и политиките, иначе би трябвало да са на различни места.

Но от друга страна, противоречията между тях може да бъдат изразени символично с няколко имена, отколкото с  противоречие в политики. Що се отнася до аргумента, който извежда ДБ – че става въпрос за действия, бих казала, че няма невинен в политиката по отношение на действията.

Бих припомнила факта, че настоящата процедура за главен прокурор е предложена в крайна сметка в голяма степен и приета по времето на един министър, който сега много тежко възразява срещу това кой точно е избран. Така че предложението на ГЕРБ поставя партията в позитивна позиция по отношение на обществените очаквания и желанието на хората да има правителство. Оттам нататък за ГЕРБ става по-лесно да прехвърли вината за липсата на такова правителство върху всеки друг и да не носи отговорността за липса на кабинет.

- А остава ли ключът за реален кабинет в ДБ, както отсъдиха ваши колеги? Едва ли ГЕРБ биха се съгласили да направят правителство единствено с подкрепата на ДПС и „Български възход”, например?

- Това, което каза колегата Димитър Ганев, е, че ако има въобще ключ към съставяне на кабинет, то той е в третия мандат. Той имаше предвид продължаващата по-скоро символична битка не просто и само за това кой ще е виновникът да няма правителство, защото видяхте какво се случи с виновника за падането на правителството и символичната битка на кого е направен жестът.

И тъй като няма желание у първия и втория да признаят някаква йерархия помежду си, освен това кой е по-големият и по-важният, третият мандат дава възможност за равно отдалечаване от тези две политически сили. Не бива обаче да забравяме, че мандатоносителят носи най-голямата отговорност. Макар че мен ако ме питате, и с третия мандат да се направи правителство, сметките не излизат без участието на ГЕРБ, или ДПС или „Възраждане”.

Но при всяко гласуване в Народното събрание се търсят гласовете на ГЕРБ и те са в основата на взимане на решенията. Така че решението за правителство също ще зависи от техните гласове. Тоест - в  който и да е мандатът, партиите няма да могат символично да се отдалечат от първия мандат и да натоварят някой друг с дефектите на изпълнение на самия мандат.        

- И все пак, въпреки номинацията на ГЕРБ за премиер, цялото упражнение не е ли само предизборна кампания, в която те са наясно, че правителство няма да има?

- Точно затова, защото трябва да се покаже, че никой не е помогнал ГЕРБ да се завърне на бял кон, т.е. отново да вземе властта, което ще бъде обвинението към партиите, подкрепили първия мандат, нито пък някой да съдейства пак да има правителство, след като веднъж го е свалил, логично е ако има разбирателство за някакво правителство, това да стане по-скоро с третия мандат.

Но ГЕРБ направи изключително силна заявка, което означава, че и при трети мандат, правителството, което те ще подкрепят, защото няма как без техните гласове, при всички случаи ще има много силни фигури от ГЕРБ. Те ще доминират логично не просто гласуването в Народното събрание, но и посланията към обществото какво прави правителството през  силните фигури които предлагат, защото за мен в последните 2 години, при  всички опити да се състави кабинет не са показвали толкова сериозни фигури, каквато показа днес ГЕРБ.   

- Т.е. да смятаме ли, че ГЕРБ излизат от изолацията, която ги постави в патова ситуация?

- Дори само с такава фигура като проф. Николай Габровски, ГЕРБ показват, че не са в изолация. Вече няколко пъти опитвам да кажа – не можеш да твърдиш, че опонентът ти е в изолация, когато самият ти не можеш да създадеш мнозинство. Това е много детинско – да накараме хората да не виждат, че ако аз имам паднали два зъба, постоянно да фокусираме вниманието върху падналия един преден зъб на друг и кой фъфли повече. Само децата ги правят тия неща, а в политиката не се прави така.

Защото когато не си силен и не можеш да съставиш мнозинство, всички опити и напъни да покажеш, че другият е по-слаб, асоциативно връщат мисленето на хората и инстинктивно се задава въпроса: „А ти? Колко си силен ти?" Така че чисто комуникативно е много голяма грешка.

- На Кръглата маса на СДС послучай 33 годишнината на партията, споменахте интересна политическа метафора с крави, кучета и звезди?

- Това са едни тестове за оценка на потенциала на лидерски качества и възможности в една партия. Там първо всяка партия просто трябва да притежава някои от тези групи. Обикновено най-малка е групата на звездите, защото там партията влага големи ресурси - това са новите лица, харизматичните, младите, различните, което персонифицира новите идеи и възможности, които се отварят пред дадена партия. Затова е важно една партия не само да има утвърдени имена, но и нови звезди, които да покажат, че тя расте.

И че има млада енергия, която се влива в нея. Най-полезна и многобройна трябва да е групата на т.нар. крави, които дават всичко и всичко от тях може да се използва, като при социализацията. Както хората след 45 години трябва да започнат да получават от обществото, защото до този момент са давали.

Тук е обратното – политици, граждани и активисти – много са се научили, много могат да дават и съответно партията може всичко да използва при тях, като при кравите. Разбира се, всяка партия има и голяма група от кучета – които са верни, които обичат, но изискват да ги извеждаш, да се грижиш за тях, да ги храниш. Те не са способни да дадат много, освен този фон на любов.

Ако сте забелязали - точно преди да започне да запада една партия, колкото по-надолу върви тенденцията, толкова повече се засилва вниманието и на политиците, и на обществото към тази група: „Вижте, как ни обичат хората.” И самите политици, престоявайки в политиката, започват да се подвеждат по вниманието и позициите на кучетата. Но те не бива да са водещите и доминиращите в една партия. И, разбира се, всяка партия, която трябва да ни носи от миналото към бъдещето, има своите плъхове.

- Дали е възможно на следващите избори отново да се появи нов ярък политически играч, да блесне един фоейрверк на следващите избори и да обере вота на избирателите?

- Постоянно ще се появяват, защото лявото и дясното е раздробено състояние и с много малки, не особено могъщи играчи, което създава, стимулира желание и самочувствие, че можеш да направиш нещо в политиката с малко усилия. Но да блеснат сериозно и да се получи партия, която да има мнозинство...Според мен, години ще минат в коалиционни управления. Така че трябва да свикват политиците, а и избирателите да приемат критерии, по които реално да оценим това, което се случва, а не да се подвеждаме по манипулациите и желанията на самите политици.