Две масови убийства в Ел Пасо и Дейтън - ще се промени ли нещо?
Това се превърна в познат рефрен след всяко масово убийство в САЩ. Дали този път ще бъде различно? Дали възмущението от насилието ще наложи политически действия, както стана в Обединеното кралство след Дънблейн, в Австралия след Порт Артър и съвсем наскоро в Нова Зеландия след Крайстчърч?
Сред активистите за контрол върху огнестрелните оръжия се наблюдава известно примирение, когато някой нов инцидент се появи във водещите новини. Щом като общественото мнение не наложи действия след стрелбата в Нютаун, Кънектикът, през 2012 г., когато в училище бяха убити 26 души, включително 20 деца, то тогава никога няма да има промяна. Ако двойната трагедия в Ел Пасо и Дейтън доведе до нещо различно, за това ще има няколко възможни обяснения.
Насилие на бели националисти
На последните масови стрелби в САЩ бяха приписани различни причини - недоволни младежи (Паркланд и Санта Фе), душевно заболяване (Анаполис), трудов спор (Вирджиния бийч) и семеен раздор (Съдърланд спрингс). За най-кръвопролитния в историята на САЩ такъв инцидент - стрелбата на музикален концерт в Лас Вегас с 58 убити - още не е намерен мотив.
В случая обаче сега всички доказателства сочат, че стрелбата в Ел Пасо е премислен политически акт, подбуден от бяла националистическа реторика, която става все по-видима в съвременната политика на САЩ. Тя прилича повече на стрелбата в синагога в Питсбърг през октомври, предизвикала дискусия за надигащия се в Съединените щати антисемитизъм, или насилието в Шарлотсвил от 2017 г., което послужи като стряскаща проява на мощта на съвременното бяло супремасистко движение.
Въпреки че заподозреният за стрелбата Патрик Крузиъс все още не е свързан категорично с манифеста, пуснат в интернет малко преди атаката, фактите сочат в една посока. Той не е извършил нападението в родния си град. Той е шофирал най-малко осем часа от северен Тексас до място на няколко мили от границата с Мексико и е открил огън в търговска зона, посещавана от много хора от латиноамерикански произход.
Правоохранителните органи казват, че третират казуса като епизод на "вътрешен тероризъм". Това поставя инцидента право в центъра на текущия дебат за имиграцията, сигурността по границата и националната идентичност. В миналото американците са се чудели как е възможно млади мъже да бъдат въвличани в политическо насилие в други части на света. Сега те сами виждат, че това може да става и в родната им страна.
Естеството на атаката може да доведе до преосмисляне на вътрешната заплаха, която представляват войнствените бели националисти и на начините за тяхното възпиране, включително чрез нови мерки за контрол върху огнестрелните оръжия. Демократите бързо изказаха порицания, но и отдясно имаше гласове, които отправиха предупреждения.
Сенаторът от Тексас Тед Круз, състезавал се с Тръмп за президентската номинация на републиканците през 2016 г., осъди фанатизма на стрелеца срещу латиноамериканците и назова насилието "отвратителен акт на тероризъм и бял супремасизъм". Ръководителят на щатската поземлена комисия в Тексас Джордж П. Буш, син на опонента на Тръмп за номинацията на републиканците през 2016 г. Джеб Буш, направи изявление, в което каза, че "белите терористи" са "реална и непосредствена заплаха". Ако се засилва консенсусът, че тук има заплаха, изниква въпросът как да му се противостои.
Огнивото на президентската политика
На онези вляво не им трябваше много време, за да посочат към Доналд Тръмп и други републиканци на избираеми длъжности, че използват реторика, която вероятно е подтикнала белия националист да убива. Президентът нееднократно е наричал "инвазия" пристигането на мигранти без документи и е казвал, че европейската имиграция променя "тъканта на Европа", но не в "позитивна посока".
На митинг във Флорида през май, когато президентът се чудеше как да бъдат спрени мигрантите без документи, човек от тълпата извика: "Застрелвайте ги!". Тръмп отговори на тези думи с шега.
Само преди малко повече от един месец сенаторът от Тексас Джон Корнин написа в Туитър, че през миналата година в щата са се заселили "близо деветима латиноси на всеки допълнителен бял жител".
Разбира се, критиките по повод реакцията на републиканците - или липсата на такава - на масовите стрелби не са нещо необичайно. Сега разликата е в това, че критиките бяха подсилени от кампанията за първичните президентски избори на демократите. Въпреки че има повече от половин година до пускането на първите бюлетини, кампанията и дебатите навлязоха в сериозна фаза. Кандидатите, които са повече от 20, имат стимул да се разграничат от групата, която агресивно призовава за нови мерки за контрол върху огнестрелните оръжия и заклеймява това, което възприема като подбудителска расистка реторика.
Бето О'Рурк, който е родом от Ел Пасо, вече хвърли вината за нападението върху президента. Пийт Бутиджидж, кметът на Саут Бенд, щата Индиана, заяви, че идеологията на белия националистически тероризъм е извинявана на "най-високите нива на нашето управление".
Почти всеки кандидат обаче излезе с някакъв нов призив за контрол върху огнестрелните оръжия.
Сенаторът от Ню Джърси Кори Букър, който предлага национална програма за лицензиране на огнестрелните оръжия, каза, че "ние имаме властта да спрем това", но решенията са блокирани от "безгръбначни политици и хора, които лобират за корпоративното оръжейно лоби".
На дебатите на демократите миналата седмица в Детройт темата бе засегната само за кратко. Вниманието на обществеността, изострено от стрелбите, и прекият паралел, който кандидатите правят с президента, обаче гарантират, че поне в близко бъдеще видни хора ще призовават за действие.
Антъни Зърчър, Би Би Си/БТА
