Един удар, един гол, един Бреме!

Няколко седмици след смъртта на Франц Бекенбауер германският футбол скърби за смъртта на следващото си величие - Андреас Бреме. Така още един световен шампион пое към Отвъдното. Носителят на Световната купа през 1990 година почина на 63-годишна възраст, а цяла Германия е в траур. Той е човекът, дарил историческата титла за обединена Германия, реализирайки онази дузпа на финала в Рим. Срещу Аржентина на Марадона. И този начин си върна за загубения финал четири години по-късно, когато Бундестима отстъпи на "гаучосите" в Мексико.

Бреме е бил приет в болница "Зиемсенщрасе" в близост до апартамента му в Мюнхен, след като е получил сърдечен удар в понеделник вечерта, но не е могъл да бъде спасен.

Двукратният шампион на Германия - с Байерн и с Кайзерслаутерн, където игра рамо до рамо с Мариян Христов, се превърна в една от легендите на германския футбол благодарение на едно особено нещо: неговата дузпа за победата над Аржентина с 1:0. Всъщност той няма много попадения за националния отбор - едва осем, но онови в Рим си остава "черешката на тортата" в кариерата му, в която изиграва близо 600 мача на най-високо ниво, както за клубните си отбори, така и за националните гарнитури, в които има отбелязани 73 гола.

Освен световната и двете шампионски титли в Бундеслигата, той печели и Купата на Германия с Кайзерслаутерн, както и титлата в Серия А и Купата на УЕФА с Интер Милано.

Един от най-железните и постоянни футболисти в селекцията на Кайзер Франц от онази знаменита 1990-а, отиде при своя пълководец.

Анди Бреме е емблематичен образ и се е запечатал в паметта на всички футболни фенове, които са били свидетели на третата от четирите титли на Германия на Световното първенство през 1990 г: Андреас Бреме стои спокойно и внимателно на мястото за изпълнение на дузпа на "Олимпико" в Рим вечерта на 8 юли 1990 г., а телевизионната камера приближава лицето му. Около Бреме възмутени аржентинци спорят със съдията Едгардо Кодесал в продължение на няколко минути, преди мексиканецът да даде дузпа в 85-ата минута.

Бреме, 29-годишен по това време, я изпълнява с десния крак толкова точно, колкото може, в долния ляв ъгъл на вратата. По-късно той винаги казва, че е бил сигурен. Бреме вероятно е щял да вкара и с левия си крак и е смятан за най-добрия футболист на своето време, играещ еднакво добре и с двата крака. Онази нощ в Рим е връхна точка в историята на германския футбол и връх в кариерата на Бреме. Просто една дузпа, могат да кажат лаиците. Но този удар не може да бъде оценен достатъчно високо.

В лицето на Серхио Гойкочеа - вратарят на Аржентина, Бреме се сблъсква с доказан специалист по наказателни удари, а ситуацията на напрежение пред милиардна публика е максимална. Кой би искал да се размени? Не и съмняващият се Лотар Матеус, който го описва като най-талантливия футболист, с когото е играл, и той завинаги ще остане в историята с трайното си влияние върху играта. Капитанът позволи на Бреме да изпълни удара, защото знаеше, че приятелят му ще запази нервите си. Правилно решение и жест, който твърде рядко се зачита. Един удар, един гол - Бреме.

Роден в Хамбург, Бреме израства в юношеските години на Бармбек-Уленхорст, през Саарбрюкен се озовава в Кайзерслаутерн през 1981 г., там се издига до международен играч и преминава в Байерн след спечелването на Световната купа през 1986 г. Въпреки това, подобно на много други от неговото поколение, Бреме става международно признат едва в чужбина. В Италия, Меката на футбола по онова време. През 1988 г. той се присъединява към Интер Милано заедно с приятеля си Матеус. Талантливите футболисти се превръщат в мъже, лидери на отбор световен шампион.

Бреме празнува спечелването на шампионата на Италия през 1989 г. и на Купата на УЕФА през 1991 г., но именно на това чудесно световно първенство в приетата от него родина Италия, той е във формата на живота си. Левият защитник вкара с умел шут срещу Нидерландия на осминафинала, рикошет от свободен удар намери мрежата срещу Англия на полуфинала, а перфектно изпълнена дузпа реши финала. Това поставя Бреме в една лига с Хелмут Ран, Герд Мюлер и Марио Гьотце - другите германски голмайстори, спечелили финал на Световно първенство.

Бреме се завръща в Кайзерслаутерн, като преди това е игралсезон с Реал Сарагоса (1992/93) и печели Купата на Краля.

Дори и при най-голямото поражение той осигури образ, който е увековечен в колективната футболна памет на Германия: След отпадането с "лаутерите" през 1996 г. Бреме плаче пред телевизионните камери в прегръдките на приятеля си Руди Фьолер, който е успял да избегне отпадането в директен двубой с Байер Леверкузен. Германия видя своя герой да страда и го съжали. Щастливият край за футболиста Бреме последва през 1998 г. Шампион на Германия с Кайзерслаутерн като резерва, скромен, не бунтар.

Кариерата му като треньор е по-малко успешна. Първо в Кайзерслаутерн, после в Унтерахинг, като помощник-треньор на Джовани Трапатони в Щутгарт. През последните години Бреме, който отбелязва осем гола в 86 международни мача и участва в три световни и три европейски първенства, затихва. Подобно на Ран, вкарал победния гол срещу Унгария през 1954 г., той трябваше да говори за този единствен гол, златното попадение, отново и отново в интервюта.

"Всеки ден и навсякъде, дори и от напълно непознати хора", го питат за това, каза Бреме пред "Кикер" през 2020-а по повод 30-годишнината.

Последното интервю на Анди Бреме:

"Изведнъж целият свят ви наблюдава", спомня си в това интервю Бреме.

- Знаете ли колко дузпи сте вкарали в професионалната си кариера, г-н Бреме?

- Пфу, не, нямам представа.

- Четири в националния отбор и 23 в Бундеслигата. Спомняте ли си някоя, която сте пропуснали?

- Ако го направя, значи не е била важна, иначе щях да си спомня.

- Най-важната беше на финала през 1990 г. Колко уверен се чувствахте?

- Няма гаранция. Но ако искаш да вкараш, трябва да си доста уверен в себе си и да имаш самочувствие. Както и целият отбор, аз бях изиграл добро Световно първенство. Просто ми отне повече време от обикновено, защото аржентинците се скараха със съдията и избиха топката. Това беше най-лошото нещо.

- Изпълнението беше ли автоматизъм, който бяхте практикували хиляди пъти?

- Не можеш да тренираш дузпи, ситуацията на натиск е напълно различна в мача. На тренировка има 50 зрители, а на финала на Световното първенство на стадиона имаше 73 000 души. Въпреки това почти никой не свиреше, защото италианците бяха на наша страна, както и германските фенове.

- Замислихте ли се за значението на този единствен удар, преди да го направите?

- Не. Бях напълно съсредоточен. Както казах, трудно беше само забавянето преди да бъде направен изстрелът.

- Защо Бреме стреля вместо Матеус?

- Лотар не искаше да бие поради смяна на обувките по време на почивката на полувремето.

- Каква беше комуникацията между вас след сигнала за дузпа?

- На първо място: дори и днес, на много събития, хората все още искат да дадат на Лотар питие, защото ми позволи да стрелям. Това не е вярно и е несправедливо. Винаги сме имали трима или четирима стрелци, защото никога не знаеш какво може да се случи по време на мач. Лотар не се чувстваше в безопасност заради обувката, но това не беше проблем. Искахме да спечелим титлата, а тя може да се спечели само заедно. Ако бях изиграл лош мач, нямаше да отида.

- Знак за величие от страна на Матеус?

- Определено! Така го виждам аз, за съжаление много хора не го виждат. Той действаше в името на отбора. Ако се беше объркал, никой нямаше да има полза.

- Колко често ви питат за решаващия ви гол от дузпа 30 години по-късно?

- Всеки ден и навсякъде, дори от напълно непознати хора. Но това не е проблем за мен.

- Бреме изпрати Гойкочеа в грешната посока и за втори път. "Гойкочеа знаеше всичко, просто не можа да го задържи", коментира Герд Рубенбауер по телевизията. Каква роля изигра за вас фактът, че по време на турнира вратарят на Аржентина си беше спечелил репутацията на изпълнител на дузпи?

- Той не пътуваше за турнира като редовен вратар и влезе в игра едва когато Нери Пумпидо се контузи. Но след това той ги изведе до финала със спасяванията си на четвъртфинала и полуфинала, и в двата случая при дузпи. Наистина трябва да се каже, че Аржентина не изигра добро световно първенство, единственият им добър мач беше полуфиналът срещу Италия. На финала трябваше да водим с 4:0 след 20 или 25 минути. Не се притеснявах за Гойкочеа, когато изпълнявах дузпата, просто пуснах топката и уцелих левия ъгъл, както го видях. Тогава Руди Фьолер дойде и ми каза: "Ако я вкараш, ние сме световни шампиони". Аз просто отвърнах: "Благодаря, Рудолфо, приятелю".

- Срещнахте ли се по-късно отново с Гойкочеа?

- Да, той работи за аржентинската телевизия. Когато имаше много аржентинци, играещи за Волфсбург, на полувремето на един мач срещу Байерн имахме дузпа и се преоблякохме заедно. Той попита: "Как правим това?". Отговорих: "Точно както през 1990 г.". Но не исках да се засрамвам и тогава ритнах топката в другия ъгъл. Беше хубаво нещо, събрахме много пари за добра кауза и той не се е почувствал лошо. Дори не сме говорили за това как се стигна до наказанието. Всеки, който твърди, че това не е било дузпа, е контриран от главните действащи лица, че явният фаул срещу Клаус Аугенталер в наказателното поле не е бил отсъден. Всеки път казвам едно и също нещо. Може би този на Руди не беше стопроцентов, но този на Клаус беше хилядапроцентов.

- Звучи като признание, че Фьолер се е "хвърлял" повече, отколкото е бил фаулиран?

- Наскоро един аржентинец ми каза, че са били измамени. Отговорих му, че трябва да се радват, че изобщо са стигнали до финала. На финала Аржентина нямаше никакъв шанс да вкара гол, никакви корнери, нищо. Те дори не искаха да участват в мача, това беше най-едностранчивият финал в историята на Световното първенство.

- Доколко бяхте сигурни в победата?

- Никога не можеш да бъдеш сигурен, всеки има лош ден. Когато тръгнахме с автобуса, улиците бяха пълни с бели германски фланелки. Това ни даваше такава увереност, както и зрелището на загрявката. То ни накара да настръхнем.

- "Домашните мачове" повишиха самочувствието. Аугенталер разказва, че когато е видял трофея от Световната купа, си е помислил, че цялата упорита работа до този момент сигурно не е била напразна.

- И това е било така. В турнира имаше много добри отбори, а като Германия винаги искаш да стигнеш до полуфинал. През цялото Световно първенство имахме само домакински мачове, което също беше добре за нашата увереност. За съжаление, сами си усложнихме положението на финала, защото не се възползвахме от шансовете си в началото. А от другата страна беше Диего Марадона, който можеше да реши мача с едно действие.

- Как Франц Бекенбауер ви подготви за второто полувреме при 0:0?

- Трябва да продължим да играем със същото ниво на концентрация.

- Доколко помогна първото отстраняване на аржентинците след фаул срещу Юрген Клинсман?

- Когато фаулираш толкова глупаво, не трябва да се изненадваш - те сами си усложниха живота.

- Наслаждавахте ли се на последните няколко минути след второто изпращане със съзнанието, че нищо повече не може да се случи?

Да, беше ни позволено да разиграем топката обратно към Бодо без правилото за връщане, за да може той да я задържи в ръката си.

- Какво надделя след последния съдийски сигнал? Екстаз или облекчение?

- Радост. Първо, просто е хубаво да си на финал. Никога не знаеш как ще завърши. Преди четири години аржентинците заслужаваха да станат световни шампиони срещу нас. Но само защото бяхме твърде глупави, след като се върнахме от 0:2 при 40 градуса и всички тичаха напред, защото искахме да направим 3:2. Загубихме мача чрез контраатака точно преди последния съдийски сигнал. В допълнителното време щяхме да станем световни шампиони, защото аржентинците бяха напълно изнемощели. Но заслужавахме да спечелим титлата през 1990 г.

- Изиграхте изключително Световно първенство, като вкарахте три от петте гола на Германия в елиминационните мачове като ляв бек. Италия видя ли най-добрия Анди Бреме тогава?

- Не искам да говоря само за мен, а за целия отбор. С 22 души в крайна сметка имахме два страхотни отбора. Вземете за пример Олаф Тон, който изведнъж получи разрешение да играе на полуфинала и изигра футбол от световна класа, и то не само защото реализира дузпа.

- Световните шампиони празнуваха в продължение на два дни. Какъв беше празникът?

- Пристигнахме в хотела късно, съпругите и спонсорите ни вече ни чакаха. Веселихме се до сутринта, а след това отлетяхме за Франкфурт, където продължихме празненствата. След това следващият полет с Лотар до Милано вечерта. На практика бяхме съседи, всичко беше украсено в немски и италиански цветове. След две бири вече нищо не работеше, по някое време "батерията ни падна". Бяхме работили усилено за тази цел, всички усилия си заслужаваха. След това можеш да се забавляваш два дни подред.

- Голът ви поставя в една лига с Хелмут Ран, Герд Мюлер, а от 2014 г. и с Марио Гьотце. Как се промени животът ви?

- Само положително. Рекламните договори и събитията отвориха пред мен невероятен брой възможности.

Когато през 2018 г. в Музея на германския футбол в Дортмунд беше създадена Залата на славата на германския футбол, Бреме беше един от първите, които бяха въведени в нея. Заслужена почит към играча и човека, който почина от сърдечна недостатъчност твърде рано, на 63-годишна възраст. Шест седмици след смъртта на неговия треньор и наставник Франц Бекенбауер, носител на Световната купа, германският футбол загуби още едно величие.