Ексклузивно в Lupa.bg: Виктор Вълков: За "Монтерей" няма членски карти!

Виктор Вълков е депутат в 7-то Велико Народно събрание, свикано след промените през 1989 г. Той е бивш външен министър и вицепремиер в правителството на Димитър Попов. През юли 1990 г. е кандидат за президент, но оттегля кандидатурата си. От 1993 до 1998 г. Вълков е посланик в Анкара, а от 2002 до 2006 г. - в Загреб. В публичното пространство Виктор Вълков е познат и като говорител на митичния кръг „Монтерей”.

- Г-н Вълков, тази година станахте дядо, и то на близнаци. Едното дете носи вашето име. Радвате ли им се, какво е усещането?

- Усещането е приятно, но човек разбира колко е остарял. Важното е, че по-големият от двамата – все пак единият се е появил пръв на белия свят – носи точно моите три имена. Той се казва Виктор Георгиев Вълков. Само ЕГН-то не можахме да докараме същото...

- Виждате ли ги често? Защото те живеят в чужбина.

- Не ги виждам често, виждам ги два-три пъти в годината. Те живеят в Лондон, синът ми е там от десетина години. Занимава се с бизнес.

- Приканвате ли ги да се върнат тук или не им се бъркате?

- Не. Не им се бъркам за нищо. Те си решават, те си преценяват. А и те вече имат двойно гражданство – и британско, и българско поданство. Девет месеца. Големи деца.

- Като бивш дипломат не мога да не ви попитам за посещението на българския премиер Борисов при Доналд Тръмп. То оправда ли очакванията?

- Не знам какви очаквания имаше у нас. Като че ли най-болезненият и най-вълнуващ проблем е този с визите. Той получи своето разрешение – премиерът е уверен, че визите ще „паднат”, както той се изрази. Но аз не намирам това за кой знае какъв проблем.

Няма забрана да се издават визи на българи! Не се дават на всички... по различни причини.

Но това посещение без съмнение укрепи международния авторитет на нашата страна. Защото Съединените щати поддържат връзка с много страни по света, но не всички ръководители на тези страни  получават покана за посещение и среща с президента.

- На какво дължим тогава тази привилегия?

- Сигурно сме впечатлили с нещо Съединените щати в положителна светлина, все пак сме и съюзници в НАТО.

Оценяват усилията ни за укрепването на нещо като почти нов континент – Западните Балкани...(смее се)

Ето сега се разкриват икономически перспективи – ще дойдат американски експерти в областта на енергетиката, която е чувствителна част от икономиката на всяка държава, особено на нашата. Това е добре. Винаги от едно посещение могат да се очакват и по-големи резултати, но зависи какви са били очакванията.

- Обективно погледнато, стана ясно какво искат Щатите и Тръмп. Но България какво извоюва от тази среща?

- Точен отговор на този въпрос може да се даде, ако съм наясно какво сме поискали. Но аз не съм в течение. Мога само да оценя това, което се знае. Не случайно споменах енергетиката, тъй като многократно вече се чу за интерес за сътрудничество в областта на енергетиката от такива американски компании като Уестингхаус, Дженерал Електрик. Което не може да не ни радва. Дано всичко се развие в най-добрия интерес на нашата държава. В което не се съмнявам.

- При тази визита обаче направи впечатление отсъствието на нашия външен министър. Как си го обяснявате?

- Трудно ми е да си го обясня. Не знам къде беше Захариева по това време... Но нормално би трябвало по протокол външният министър да бъде в такава делегация. Защо и как – не мога да знам.

- А новият американски посланик как посрещате? Имаше много коментари около фигурата и произхода на Херо Мустафа.

- Това не е съществено според мен. Америка е страна, в която има много националности. Назначаването на американски посланик във всяка държава прави впечатление, тъй като личностите са доста разнообразни, с различен облик като дипломати. Освен това жени посланици има вече не малко. Доколкото чух, следващият посланик на Турция у нас ще бъде жена. Когато бях в Хърватия, заварих посланик на Турция също жена.

А външният министър на Хърватия по мое време Колинда Грабар-Китарович стана президент на страната. Симпатична жена, целуваше се с футболистите от националния отбор... (смее се). Знаете, че една целувка може да донесе много вълнения в някои моменти – имам предвид Кубрат Пулев.

Виктор Вълков разговаря с журналистата Валерия Касиян

- Вие бяхте посланик в Хърватия, познавате Балканските страни. Последните седмици Сърбия ни забърка в шпионски скандал, отправи обвинения към нас, че ги шпионираме – тази атака на какво се дължи?

- Отношенията ни със Сърбия винаги са били деликатни, по различни причини в различни периоди. Но аз се отнасям доста недоверчиво към подобни истории. Оценявам романтичната страна на нещата, обичам да чета шпионски романи..., обаче ми се струва, че доста прибързано се хвърлят такива обвинения. Имам доста примери напоследък. Несериозни ми се струват тези обвинения, лесно се подхвърлят, доказателствата не преобладават, общо взето. Но обществото обича дразнещи информации. Хляб и зрелища.

Достатъчно е човек да гледа телевизия – аз например винаги се чудя защо е необходимо в новините да слушаме, че е паднал автобус с туристи във Венецуела! Колко е важно това за България?

Ние си имаме други проблеми – деца с увреждания, скандали по футболните терени... Да се занимаваме с тях. А туристите във Венецуела, извинявам се, Бог да ги прости, но не е съществена новина за българския зрител. Няма нужда да поемаме през медиите цялата мъка на света.

- Докато Борисов беше при Тръмп, президентът Радев подписа указа за назначаването на Иван Гешев за главен прокурор. Имаше много шум и противоречия около този избор. Вас той притеснява ли ви?

- За конкретната фигура не мога да направя коментар, тъй като не го познавам човека. Освен това съм далече от тези среди. А това, че Радев подписа указа – нямаше как да не стане. Във всички случаи, независимо от развитието на казуса, той щеше да го подпише. Защото няма друг изход. Даже можеше да го подпише и първия път - като изрази, разбира се, своето отношение. Това, че състезанието беше с един кон, действително хвърля някаква сянка, но всички, които трябваше да гласуват, ясно показаха своята поддръжка. Ще го видим как ще се проявява.

- Президентът обяви, че истинският тест за Гешев ще бъде това, дали новият главен прокурор ще разкрие скритите офшорни сметки в чужбина, корупцията около Апартаментгейт, грабежа на КТБ и т.н. – според вас Гешев ще го направи ли?

- Силно се надявам, че ще го направи. В края на краищата за това беше избран.

- Сега имаше и ремонт на кабинета. Борисов смени социалния министър заради натрупаното напрежение. Предишните два мандата премиерът не изкара своя мандат докрай – този път ще успее ли?

-Това, че той не достигна до края на мандатите си, беше преди всичко негово решение, доколкото си спомням.  Що се отнася до промените в кабинета – всяко назначение на някакъв пост крие в себе нежеланата възможност да бъдеш освободен. Това е рискът – като си министър, винаги може да те освободят.

- Наскоро се навършиха 30 години от т.нар. преход. Вие как го оценявате този период, случи ли се преходът или той продължава?

- Мисля, че той ще продължи още. Касае се за промени, които обезателно щяха да се случат.

Но това са събития, трупани много повече от 30 г., така че логично е за тяхното преформулиране или корекция също да отнеме доста време.

Става въпрос и за смяна на поколения – нещата са сложни и не зависят от желанието да се бърза. Бързай бавно, има една поговорка.

- Eile mit Weile на немски.

- Да.

- Като теглим чертата за тези 30 години, се оказва обаче, че корупцията се е впила много дълбоко. Има ли изкореняване? Дори и Джеймс Пардю тези дни в едно интервю казва, че това е най-острият проблем в България.

- Корупция има не само в България. Колко са дълбоки корените на това явление у нас – трудно може да се съизмери с да кажем корупцията в Съединените щати, откъдето мисля, че е Пардю. Корупция за съжаление сигурно ще продължи да има, тъй като условия за това има във всяка страна. Контролът и авторитетът е различен в различните страни, но около това явление има и много измислици. Хвърлят се много непроверени факти. Достатъчно е човек да гледа телевизия - което при мен се случва често - да види, че с лека ръка се хвърлят обвинения понякога, а после се оказва, че нещо не е точно така. И че не е тя, а е той, че не били един или двама... Ще се борим докрай с корупцията. Разчитаме на успехи. И на новата длъжност на стария главен прокурор Цацаров. Той сега ще се справя с тази институция със сложното съкращение.

- КПКОНПИ.

- Да.

- Вие сте известен в публичното пространство с едно друго амплоа – говорител на кръга „Монтерей”. Та да ви питам - продължава ли „Монтерей” да дърпа конците в държавата?

- Това, разбира се, е доста смешно твърдение. За дърпането на конците. „Монтерей” е просто един уютен ресторант, където се събираме група приятели.

Който е бил в този ресторант – препоръчвам го, дано изкарам почерпка оттам – знае, че масите са на една ръка разстояние. И ако някой си въобразява, че там може да се водят тайни и поверителни разговори, е далече от истината. Ние сме най-различни хора, дори не сме в постоянен състав.

Нямаме членски карти. Освен това не е само „Монтерей” – ходим и в други заведения. Ние сме на принципа, че всеки може да доведе и някой друг. По този начин се създават всички връзки и нищо не ни обвързва. Даже и по професии сме хора от най-различен социален статус. Има дипломати, има икономисти, има бизнесмени, има бивши служители на съответни служби... И те са хора.

- Казвате, че кръгът „Монтерей” е просто медийна легенда?

- Медийна легенда, разбира се. Ние не сме затворен кръг. Който иска, може да дойде и да седне – както се сяда на маса с компания. Няма нищо страшно. Плащаме си винаги.

- А с ген. Любен Гоцев виждате ли се, как е той?

- Ние сме съседи, живеем в съседни блокови, познаваме се от много, много години. И двамата имаме различни здравословни проблеми, което затруднява социалните ни активности – да се появяваме непрекъснато наляво и надясно. Но се виждаме, чуваме се всеки ден. Той е много добър мой приятел, надявам се и той ще каже същото.

На стената в апартамента на Виктор Вълков има снимки с редица държавни лидери 

- Иначе вие с какво се занимавате в момента?

- Имам готов отговор: като ме питат „какво правиш”, казвам – нищо, но го правя добре! Трудно чета книги вече, защото ми пречи телевизията. Имам десетина книги, където съм спрял на 25 страница... Телевизията притегля някак човека... Въпреки че много ми мирише на манджа – непрекъснато се готви по телевизията!

Преди време тръгна една вълна от информации за любимите ястия на Тодор Живков. Като гледам колко месеца отидоха да описват любимите му ястия – ми той е ял от сутрин до вечер човекът! Надали е било така.

Същото е с рекламите на лекарства, които лекуват какви ли не болести... Знае ли човек. Спортните предавания са най-сигурни.

- Там поне всичко е ясно.

- Не, и там нищо не е ясно. Виждате, полиция влиза във Футболния съюз, сбиване на стадиона на Локомотив, и то в служебната ложа...

- А кой ще стане шеф на БФС?

- Това е трудно да преценя. За съжаление неблагополучието, което цари в българския футбол, не се дължи на президента и на изпълкома. Това е въпрос и на смяната на поколенията. Съвременните деца по-трудно посягат към топката, отколкото към компютрите. Не случайна сме на едно от първите места по дебели деца. Спомням си, че ние като деца сме играли на ул. „Преспа”, и то с парцалена топка! На асфалт с парцалена топка. Ритахме със синовете на актьора Иван Димов, артиста Георги Кишкилов и др. Едно време не можеше да минеш покрай училищен двор и да не видиш да се рита топка. Сега ми се струва, че не е така. Уви. Оттам почват проблемите. А не кой ще е председател на БФС.

 Снимки: Агнес Методиева