Епископ Тихон пред Lupa.bg: Какъв грях сторих – че осветих метрото ли? За това ли заслужих да ми викат „Ууу” и „отрепка”?!

Епископ Тихон трябваше да изтърпи вчера грозни обиди по свой адрес при откриването на новия трети метролъч на столичното метор, където отслужи тържествен водосвет. Бивишят предстоятел на патриаршеската катедрала "Свети Александър Невски", който сега е викарий (помощник) на патриарх Неофит, обаче запази самообладание и отвърна, че протестиращите една молитва "Отче наш" не могат да кажат.

Демонстрантите от БОЕЦ обвиниха Църквата, че освещава "престъпните мероприятия на ГЕРБ", а от тълпата започнаха да се провикват странни индивиди, които смятат, че това не била тяхната църква, а на ГЕРБ и „гербаджийския синод“. Протестиращите наричаха свещениците „мърши“ и „подлоги“. "Всички попове сте утрепки, бе", крещеше екзалтирано мъж на средна възраст, очевидно пиян. "Скверни думи говорите в такъв хубав ден! Засрамете се! Ще се моля за вас", промълви слисалия Тихон.

Днес сутринта репортер на Lupa.bg разговаря по телефона с епископ Тихон, за да коментира случилото се. 

"Аз се спрях, защото смятах, че не могат да ми викат „Ууу” и "отрепка" и аз да подмина като куче с подвита опашка", казва епископ Тихон

- Ваше Преосвещенство, как се почувствахте, когато вчера по време на откриването на третия лъч на метрото, бяхте освиркан от протестиращи?

- Боли ме, че у някои протестиращи няма абсолютно никаква чуваемост. Моят апел би бил да не са толкова крайни, но някои от тях смятат, че с крайност ще се постигне нещо. Аз не виждам какво те искат да постигнат. Казват нещо, но аз не виждам дали си дават сметка какъв би бил резултатът. Те и на мен ми викат „Ууу” и „Оставка”, ама аз няма как да подам оставка?! Служенето ми на Бога е до гроб. Това беше един инцидент, в който ясно се видя – ние протестираме против всичко, който мине и който закачам отнякъде ще го овикаме.

- Вие не подминахте хората, които ви освиркаха и като християнин влязохте в диалог с тях. 

- Аз се спрях, защото смятах, че не могат да ми викат „Ууу” и "отрепка" и аз да подмина като куче с подвита опашка. Спрях и попитах „Защо ми викате „Ууу” и защо ми искате оставката”. И те ми отговориха: „Ами, защото сте с тия там.” Питам: „С кого съм? Аз освещавам едно метро, което ще се ползва от всички.” „Да, ама вие трябва да защитавате унижените и оскърбените.” И оттам започнаха да ме нападат, че сме мафия, че сме купени от държавата и от ГЕРБ. Аз им казах: „Извинете, но вие изобщо не се интересувате от църквата. Вие нямате никакво понятие за религията. Вие дори не знаете „Отче наш”, пък сте тръгнали да говорите за църквата.” Те не знаят, госпожо, че не могат да ми искат оставката. Не те са ме избрали за епископ и не те са избрали моя път да служа на Бога.

- Тук опираме и до духовното обучение.

- Може би, ние в църквата, имаме известна грешка и вина за това, че много от тези млади хора не знаят „Отче наш.” Макар че подобно обучение става и вкъщи. Аз не мога да отида да го търся и да го науча на „Отче наш”, защото той ще каже „Откъде, накъде”. Но трябва да продължим борбата учениците да бъдат ограмотени по вероучение, макар че очевидно това нещо не се желае. Но има едно нещо, за което аз не съм виновен и това е възпитанието на хората. Който няма уважение към нищо и към никого с какво право иска да бъде уважаван той самият? Който се отнася с хората така арогантно какво демонстрира.

Хайде, оставете ме мен, но всички останали случаи. Това е нещо, което съсипва всякаква надежда на онези, които смятат, че по някакъв начин искат да променят живота си. Не се променя нищо толкова бързо и толкова радикално. Ето един член на комунистическата партия в Китай в нови времена беше казал, че още е много рано да преценим дали посредиците от Френската революция от 1789 г. са положителни или отрицателни. Представяте ли си? А някои искат промяната да настъпи утре.

Съжалявам много за тези млади хора. Не казах нещо, което по-късно се сетих, че трябваше да кажа на един от младежите, които ме нападаше: „Отиди и разкажи на майка си какво си ми казал и я попитай дали си прав. Тя да ти каже. Аз защо да ти казвам.” Някак си не е честно тези, които протестират да чакат една реакция от страна на другите и после да заявят: "Ето на, ние сме нападнати и протестът е окървавен. Хайде, подавайте оставка”. Това го смятам за изнудване и за нищо повече.

Викарият на патриарх Неофит освети третия лъч на метрото

Не може да блокираш центъра на София. Улицата, на която живея в центъра на столицата е разкопана и заради блокадите аз не мога да ползвам транспорт и трябва да ходя пеша стотици метри, за да достигна до някакъв транспорт, който не ми върши работа. Хубаво, търпим ги, но за мен е тъжна работа. Те нямат уважение към самите себе си. Облечени са с къси панталони. В Париж няма да видите парижанин да ходи с къси панталони, в Рим няма да видите римлянин да ходи с къси панталони. Там така ходят туристите. Италианци, французи, германци уважават себе си и ходят облечени подобаващо, а тук всички са някакви туристи и се разхождат както си искат. Като си помисля с какъв трепет и желание очаквах да си получа първите дълги панталони. Да не говорим за възрастните хора, които ходят с бейзболни шапки и са просто карикатура.

- Вие сте роден в Германия и явно искате и тук хората да изглеждат по-аристократично.

- Не става дума всички да са аристократи. Имам предвид друго – става дума, че част от протестиращите са се върнали от Европа и искат сами да вземат бъдещето в ръцете си. Добре. А ние, които сме тук, какво трябва да правим? В основата на демокрацията са изборите. Както се казва тя не е най-съвършеното нещо, но по-добро от това засега няма, а пък и никой не би поискал нещо друго. Промяната не става с „Аз съм тук и искам така.” А първо човек трябва да се утвърди като знаещ, като трудещ се и преди всичко като можещ. Аз мога да знам много за електричеството, но мога ли да си направя електрическа инсталация вкъщи. Не мога! И всички, които знаят нещо не значи, че могат. А политиката е именно това изкуството на моженето във възможното.

- Епископ Тихон, кой ви покани да осветите третия лъч на метрото?

- Получих покана от софийска община. Аз се зарадвах много, защото това е едно епохално нещо за София. Все повече ставаме европейска столица. Надявам се тези смърдящи автобуси да се разкарат час по-скоро.

Жалко е, че не сме захванали нещата от главното – че всеки строй, какъвто и да е той, е обречен на провал, ако човешкото достойнство не е главен приоритет на всяка една личност, на всяко едно общество. Германската конституция започва с това, че достойнството на човека е недосегаемо. Ако аз нямам чувство за лично достойнство как ще го пазя у съседа и как ние ще се събираме двамата и ще решаваме общите неща. Това е главното.

Това е едно от основанията да има демокрация – не всички сме еднакво красиви, умни, богати, способности, но всички имаме еднакво достойнство, защото сме равни пред очите на Господа. И затова всеки един от нас получава равен глас. Съжалявам, че говоря така, но възрастни дами от ромския квартал надали си дават сметка толкова, колкото вие и аз, когато отиваме на избори. Но всички сме еднакви в очите на Господ.

- И последен въпрос, епископ Тихон...

-  Да, ще ви отговоря разбира се, но се налага да прекъснем разговора, тъй като след малко трябва да водя опелото на бившия министър на финансите Стоян Александров. Бог да го прости!

- Ще простите ли на тези, които ви освиркаха?

- Аз прощавам на хора, които не съжаляват за това, което са направили. Няма какво да не им прощавам. Макар че, ако те знаят, че аз прощавам винаги, това е вредно за тях. Защото те ще смятат, че могат да вършат грях към християнин, тъй като той така или иначе ще им прости. Това е нещо, което се влачи от десетилетия в България. Да сте чували някой да се е извинил за минали грехове? Нека гледаме в бъдещето, макар че бъдещето започва след 5 минути. Тук ще свърша. Бъдете здрави. И Бог да ви благослови!

Кой е епископ Тихон?

Тивериополски епископ Тихон е викарий на патриарх Неофит. Роден е на 26 май 1945 година със светското име Христо Георгиев Иванов в Щутгарт, Германия. Майка му Елисавета е германка, а баща му Георги Христов е българин – оперен певец. Кръстен е в руската църква в града „Свети Николай“, тогава под управлението на Руската православна църква зад граница. През 1946 г. семейството му се връща в България. Завършва средно образование в Седмо училище. От 1959 г. Христо Иванов започва да учи в Софийската духовна семинария при гара Черепиш, която завършва в 1965 година.

Учи и в Софийската духовна академия „Свети Климент Охридски“, където е съученик с бъдещия патриарх Неофит Български. Като студент е сред основателите на хор „Йоан Кукузел“. От 1967 до 1975 г. е патриаршески иподякон при патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски“ в София. Служи като певец в храма „Света София“. Бил е редактор на „Църковен вестник“ и на списание „Духовна култура“, както и библиотекар на Светия синод.

Тъй като майка му е германка, е преследван от властите и интерниран в провинцията.През 1977 г. се изселва в Германия, където учи в средно медицинско училище и след това работи като фелдшер в болница в Щутгарт. От 1980 г. до 2000 г. е секретар на епископ Симеон Главиницки, от 1986 г. митрополит Симеон Западно и Средноевропейски. На 11 ноември 2000 г. в Берлин е постриган в монашество от митрополит Симеон, който на 12 ноември го ръкополага за дякон. През 2001 г. в „Свети Седмочисленици“ е възведен в архимандритско дойстойнство.

На 6 юли 2003 година в патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски“ е ръкоположен за епископ с титла Тивериополски и е назначен за викарий на митрополит Симеон. Епископ Тихон е бил председател на църковната община „Св. св. Кирил и Методий“ в Рим в църквата „Св. св. Викентий и Анастасий“.

В края на 2009 г. е назначен от Синода за председател на църковното настоятелство на патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски“. На 10 декември 2015 г. е освободен от поста и е заменен от скандалния архимандрит Дионисий. Епископ Тихон служи в "Св. Александър Невски", в "Свети Седмочисленици" и в други столични храмове.