Историк пред Lupa.bg: Християн Пендиков от Охрид е бит от наемници?
Властите в Скопие са ужасени, че все повече македонски младежи искат да са българи, заяви доц. д-р Спас Ташев
Познавам много млади хора, които са възпитани като македонци, но когато се запознаят с историческите документи, много бързо скъсват с натрапвания от държавата им македонизъм и се завръщат към българските си корени. Не само че започват открито да заявяват, че имат българско самосъзнание, но и критикуват тези, които дълго време са ги заблуждавали. Това заяви пред Lupa.bg историкът от БАН и ЮЗУ "Неофит Рилски" доц. д-р Спас Ташев.
„Познавам такива хора и в Охрид, познавам такива и в Битоля. Дори самият председател на българския културен клуб „Иван Михайлов” Люпчо Георгиевски никога не е крил, че е започнал да се чувства българин, след като се е запознал с историческите документи. Има стотици примери за това. В тази насока е много важно, че въпреки усилията на Белград за отдалечаване на официалния език, все още между София и Скопие няма езикова бариера, т.е. налице е мост за обмен на информации и идеи.”
- Това е заплаха за Скопие.
- Северномакедонските власти твърдят, че македонската нация е безспорен факт, че тя е изградила и утвърдила своето самосъзнание, но наличието на примери за преминаване от македонско към българско самосъзнание показва, че процесът на осъзнаване протича и в наши дни. Дълбоко съм убеден, че властите в Скопие се страхуват именно от това. От край време северномакедонските власти скалъпват на българите криминални прояви и по този начин ги преследват. Това е стара югославска практика поне от 70-те години на миналия век. В конкретния случай с бития секретар на културния клуб "Цар Борис Трети" в Охрид Християн Пендиков, по време на нападението той е бил обиждан заради това, че е българин. Заплашван е, че ще бъде ликвидиран само заради самосъзнанието му на българин. Това не е обикновен конфликт, както се опитват да го представят в Скопие. И ако в Северна Македония наистина има Комисия за защита от дискриминация, тя трябва да се самосезира за тези прояви, а не да бездейства или с действията си да дискриминира българите.
Християн Пендиков
- Можем ли да предположим, че тримата нападатели, сред които изявен спортист, са получили пари за побоя?
- Нека да си припомним времето, в което една голяма част от спортистите у нас преминаха в структурите на различни застрахователни групировки. В Северна Македония няма нищо по-различно, моделът е един и същ във всички бивши комунистически държави. Службите в Скопие например много добре манипулират футболните агитки чрез задкулисна работа с техните ръководители. Подобни лица с криминални прояви са добре известни на полицията и тя умело ги ползва. Така че изобщо не трябва да ни изненадва, че подобен е профилът на извършителите на престъпни деяния, те произхождат от такъв тип спортни среди.
- Външно извика посланика на Скопие с намерение да му връчи протестна нота. Това достатъчно ли е?
- При подобни случаи почти винаги сме връчвали протестни ноти и следва въпросът: какво от това? Редно е нашата страна на международен форум да систематизира посегателствата върху българите и да започне системно да запознава нашите евроатлантически партньори с всеки конкретен случай. Измина повече от половин година от нашето гостуване в ЕП. Бяхме договорили, че български евродепутати ще посетят Северна Македония и ще се срещнат лично с потърпевшите, за да се запознаят с характера и мащабите на репресиите, на които са подложени. За съжаление всичко това остана едно добро пожелание. До този момент страдащите българи не са посетени от нашите представители в ЕП, за да получат реална подкрепа.
Между другото още преди 2 месеца мои приятели от Северна Македония се свързаха с мен и ми съобщиха, че около 1000 души обмислят възможността да поискат закрила в България. Посъветвах ги да не избързват, защото не съм убеден, че страната ни е готова за подобно нещо. Но така повече не може да продължава.
- Северна Македония се опитва да стане член на ЕС, но с омразата си към България това ще я забави.
- В момента Сърбия не желае евентуално реформирано Скопие да стане част от ЕС. Тя иска да има за съсед една нереформирана страна в постюгославското пространство, на която да може да влияе. При това положение Северна Македония няма скоро да тръгне по пътя към Европа и обслужващите сръбските интереси в Скопие подготвят именно това, разбира се, обвито с гръмки пропагандни фрази за някаква защита на „хилядолетния“ заветен идентитет.