Джуджето Тошко ли е по-жалък, или онанистите, дето му се хилят?
Обещавам, че само ще започна с ямболския полуръст Тошко и повече няма да споменавам нито жалката му и отвратителна физически и душевно провинциална персона, нито импликациите й върху общественото здраве и разсъдък. На този недорасъл паразит да му берат грижите татуираните с имена на ханове и войводи анаболни чалга патриотчета, дето са гласували за него (някои – три пъти за една година). Аз ще си гледам ярките флагмани на градския неолиберализъм, които са в управляващата коалиция с моя клет вот.
Само за да завърша темата за възпитаното от глутница тъпи вълци джудже, че цитирам Карл Лагерфелд, който освен от мода и принципите на красотата и изяществото, със сигурност разбираше и от мъже. Е, та той казва, че представителите на силния пол на ръст под метър и осемдесет спокойно могат да се погрижат за глобалната естетика, като започнат със... самоубийство. Малко е краен и разбирам, че да загубим Ал Пачино, Шон Пен, Жорката Мамалев и Калин Врачански не е гот, ама сигурно си струва заради Тошко и Владимирович, нали?
Наясно съм с психологическия феномен на възхитата към лошото момче, възторга от гамена, който гази правила и ограничения. С него можем да обясним например подмокрената усмивка на кака му Корнелия, която е така разцъфнала, все едно са я помолили да изпрати кашон с калашници за руските орки в Буча. На какво обаче се наслаждават Христо Иванов и ген. Атанас Атанасов ми е трудно да отгатна.
Ясно е, че е трудно да участваш в коалиция с попфолк негодници, генетични национални предатели и юпи тарикатчета, които ще те купят и продадат за един учебен час в Харвард. Политиката е сложна работа, създаването на прогресивна държава от отломки е тежък и неблагодарен процес, свързан с куп компромиси. Нито един от тях обаче не включва хиленето като зелка на дебилните изстъпления на някакво отблъскващо същество с моралните качества на саксия с бегония. Дори най-човеконенавистните представители на герберокрацията от рода на Деница Сач. или Тома Биков не биха си позволили подобно приматско поведение като на видния им чегъртач.
Като офицер от кариерата генерал Атанасов можеше да стане и за честта на пагона да залепи една циганска плесница в муцуната на хилещия си като зелка кукупитек. Или поне с Христо Иванов да си вземат чантичките, папчиците и да си тръгнат, вместо да се подлагат на унижението да са част от подобен жалък спектакъл. Да, ама като се замисля, те трябваше да си тръгнат още когато болшевишките им „партньори“ решиха да ни превърнат в единствената страна, освен Еритрея, Северна Корея и Унгария, отказваща помощ на гордия украински народ срещу руските убийци. Нейсе, сигурно и тогава са се подхилквали тайно като начинаещи онанисти.
Остава ми само да се надявам, че хилежът на Христо и Генерала е като усмивката на Капитан Петко Войвода в сетния му час, каквато я описва Хайтов: „...само върху Петковото лице е застинала една загадъчна усмивка, сякаш в последната минута той е разбрал нещо много смешно... На какво се е усмихвал Капитан Петко Киряков в последния си час? Дали на избавлението от непоносимата болка? Или от задоволство, че е извървял пътя си прав, или пък се е надсмивал над мързеливата човешка правда, която винаги идва след ковчега на мъртвеца, ако тя изобщо благоволява някога да дойде?“ Ама едва ли.
