Как ЛГБТ активистите заприличаха на динковците и скинарите, срещу които се борят

Само като гледам най-кресливите опоненти на ЛГБТ общността, разни анаболни скинарчета, вмирисани чичковци – впиянчени народопсихолози с малки пишки и платени фалшиви патриоти, изпаднали в предизборен екстаз, цялата ми душа иска да се прегърна с хомосексуалните си съграждани и да туря на китката си лентичка с цветовете на дъгата. Иска ми се, ама няма да го направя, защото съм обиден, омерзен и потресен като личност и като част от българското общество. А не го заслужавам.

Разбирам, че месецът на Прайда е карнавална демонстрация на малцинствен колектив срещу социално-политическото потискане на алтернативната сексуалност. И, ей, Богу, не е честно, защото българинът просто не е мъчител и насилник. Да, той е дървен философ със съмнителна лична хигиена, в голямата си част – дребен хитрец с посредствено образование, склонен към конспиративно мислене скептик, умерен мачист с излишно самочувствие, дори понякога оскотял ревнивец. Потисник на различните обаче не е и никога не е бил.

Ние не сме фанатизирани католически полуидиоти от гетата на Рио де Жанейро, които давят хомосексуалните си синове във фекалните ями, или полупияни съветски мужици, склонни да пребият с цепеница всеки мъж, който не вони на триседмична пот и урина и не носи брада до средата на гърдите. Тук такива изпълнения просто липсват. Най-много баща ти да ти прасне един шамар, когато му признаеш, че си гей, ако е прекалил с бирите. И после година-две да те бъзика на тема хемороиди. И с това ще се свърши.

Искам да чуя коя българска лесбийка, кой кросдресър и кое джендър същество е било лишено от работа, уважение и обществен статус заради сексуалната си ориентация. Та първата софийска гейдружинка на Кокон Харизанов дефилира гордо из града още в края на 19-и век, когато Оскар Уайлд лежи в затвора за содомия, защото любел младо графче. От адютанта на цар Фердинанд Денко Бойчев, през иконите на социализма Георги Парцалев и проф. Чавдар Драгойчев, до Мариус Куркински и Галин хомосексуалистите у нас се радват не просто на толерантност, а на пълен обществен комфорт. Както и би трябвало да бъде.

Да, има момент на сталинистки чистки в края на 40-те, които засягат мъжелюбния им рахат, но това са мрачни времена не само за обратните, а за всеки, дръзнал да погледне встрани от повелите и доктрините на братската Комунистическа партия на Съветския съюз. Наистина, и днес съществуват места, като например в центъра на футболните агитки, където хомосексуалистите ще бъдат посрещнати с шамари и псувни, плюнки и подвиквания. А и с някой бокс във физиономиите.

Но това щеше да е също толкова вярно, ако вместо обратни бяха цигани, негри, рапъри, или просто фенове на омразния отбор. Тук става въпрос за крайна изява на деградирала и нискообразована обществена прослойка, която изразява агресивно всичките си комплекси, без оглед на сексуална принадлежност. Това е поведение на шепа дрогирани отрепки, които не само попадат под ударите на десетки членове и алинеи, но и са напълно отхвърлени от нормалното общество.

В такъв случай иска да попитам пак – с какво го заслужавам аз и нормалните ми съграждани? Какво съм направил грешно, кого съм засегнал, за да бъдат размахвани в лицето ми цветни знамена и ЛГБТ лозунги за свобода и равенство? Никога в живота си, както и 99 на 100 от моите съграждани, не съм обидил, унизил или ощетил нито един гей или лесбийка. Въпреки това съм демонстративно приравняван към олигофрените от динковски тип с окапали зъби и бръснати глави. Сочен с пръст и с насаждано чувство за вина, която не е моя.

Ако различните искат равноправие и хармонично съжителство с останалите членове на обществото, да ги обиждат така е не просто грозно и неприемливо, но и контрапродуктивно. Така само прокарват разделителна черта между нас, която преди не е съществувала. Ако трябва да демонстрират нещо публично, то е задоволството, че живеят в една от най-толерантните държави на континента. В противен случай жалко за тях, защото започват да приличат на потисниците, срещу които се борят. Жалко и за нас.