Кандидатът за евродепутат Никола Минчев: Със сигурност няма да си тръгна богат от политиката

Който е направил тежък компромис в политиката, е загубил себе си, уверява ексшефът на НС

Актуално интервю
16:00 - 05 Юни 2024
5168
Кандидатът за евродепутат Никола Минчев: Със сигурност няма да си тръгна богат от политиката

Никола Минчев е бивш председател и зам.-председател на Народното събрание. Роден е през 1987 г., завършил е право в СУ „Св. Климент Охридски”, работил като е корпоративен адвокат в „Джингов, Гугински, Кючюков и Величков”.

На 3 декември 2021 г., само на 34 години, той бе избран за председател на парламента като представител на „Продължаваме промяната”, но само няколко месеца по-късно свален от поста с гласовете на ГЕРБ-СДС, ДПС, „Възраждане” и ИТН.

Никола Минчев не е първият народен представител в своето семейство. Неговият прадядо е бил Сирко Станчев - офицер и адютант на цар Борис III, който е членувал в двата последни парламента преди 9 септември 1944 г. Станчев е и сред 42-та народни представители заедно с Димитър Пешев, които подписват обръщение срещу изселването на българските евреи през 1943. Осъден е на смърт от Народния съд след преврата и е убит на 1 февруари 1945 г.

Никола Минчев владее английски и немски. Сферите му на работа като адвокат са недвижими имоти, енергетика и общо корпоративно право.

С Никола Минчев разговаряме за горещите теми в политиката, предстоящия парламентарен вот и лично неговия избор да бъде кандидат само за Европейския парламент от листата на ПП-ДБ.

- Г-н Минчев, да бъдете водач на евролистата на ПП-ДБ по-голямо предизвикателство и чест ли е за вас от председател на Народното събрание, какъвто бяхте и може би щяхте да бъдете в следващия парламент?

- Председател на върховния орган на българската държава е чест, която трудно може да бъде надмината. Европейският парламент е ново предизвикателство. Смятам, че мога да бъда полезен и на страната си като неин представител, и то с опита, който съм натрупал в националния парламент.

Честно казано обаче, тревожи ме начинът, по който се води разговорът в Народното събрание - повече с обиди и нападки, отколкото дебати с аргументи. Надявам се, че в това отношение Европейският парламент ще изглежда различно.

Даже бих направил паралел – бях на дебата между кандидатите за председател на Европейската комисия и той нямаше нищо общо с начина, по който някои партийни лидери говорят в България, което отбелязах с голяма доза съжаление. Защото смятам, че начинът на общуване на политиците и воденето на обществения дебат трябва да дават добър пример на цялото общество. Когато това се прави партийно, чрез обиди, няма как да се получи това.

- Да, проблемът с езика на омразата, очерняне и обиди на опонентите, агресията и пълната нетолерантност правят впечатление и на обикновените граждани...

- Това води само до разделение в обществото, не води до нищо добро. Експлоатира разделителни линии в обществото, като целта е да се трупа актив за избори и да се експлоатират страховете на хората.

Но няма никакъв позитивен за обществото резултат – нито се лекуват рани, нито се градят мостове между политическите сили с цел решаване на проблемите. Нищо позитивно не произлиза от обидите на политическия терен. Хората се отвращават от политическия процес и това се вижда най-добре от избирателната активност, която на последователни избори намалява и това обслужва единствено партии с твърди ядра и контролиран вот, обаче отблъсква голямата периферия от български граждани, които просто не отиват до урните. Това изцяло обслужва ГЕРБ и ДПС – да се намали избирателната активност, за да може техните твърди ядра да имат по-голяма тежест.

- Предизборната битка е ожесточена – атаки,  компромати, изтичат запис след запис... Самият вие коментирахте, че е време да се спрат записите от службите по време на предизборни кампании. Като юрист, кажете, има ли как да се наложат ограничения, за да има по-хуманни и достойни отношения с опонентите?

- Според мен всичко това минава през подобряване на политическата култура у нас – имам предвид, че  кампания не трябва да се води с компромати и с вадене на записи, защото избиратели не се печелят по този начин. Никога не се печелят. Най-много да отвратиш хората от изборния процес. Явно това е целта, а не би трябвало.

Политиците трябва да направим всичко възможно, за да убедим хората, че трябва да гласуват. Кампанията трябва да се води на полето на политическите аргументи – какви решения се предлагат на гражданите, каква философия за развитието на страната, какви приоритети – върху това трябва да акцентират партиите, а не върху компроматната война. И това е въпрос на политическа култура. Наясно съм, че звучи малко теоретично.

Но си спомням в годините назад, че дебатът в рамките на политическите кампании беше значително по-съдържателен, отколкото този, на който сме свидетели в момента и който се изчерпва единствено със замеряне с компромати. В момента дори се забелязва, че абсолютно всички формации нападат кандидатите на ПП-ДБ в дебатите. Както вече казах – това е въпрос на една политическа култура, която се развива и отглежда и не е въпрос на законодателство.

Дали службите и институциите може да участват по някакъв начин в кампания? По принцип не могат и тук опираме до тяхната реформа. Записите, които излизат, са манипулирани и най-вероятно са направени от българските служби и няма как да не си спомним как по време на кампанията в миналия парламент главният прокурор Иван Гешев организира една пресконференция, която също беше с политическа цел.

Той направи някои внушения по отношения на ПП-ДБ – извади част от записи, т.е. показа се как институциите биват въвличани в предизборните кампании. Това е недопустимо и означава, че те не работят по начина, по който трябва и затова говорим за тяхната реформа – реформа на българските служби, на прокуратурата. Трябва да си даваме сметка, че на мястото на лидерите на ПП-ДБ в тези манипулирани записи, може да бъде всеки, ако не се случат незабавни реформи в службите.

- Вие самият имахте много драматично изживяване като председател на парламента, когато бяхте свален само няколко месеца, след като поехте поста. Това беше първата сериозна закалка, а може би и първата доза погнуса от политиката. Взехте ли си урок тогава?

- Не бих казал, че изпитах чак погнуса от тази случка. По-скоро това ми показа, че когато политиката изисква някой да бъде свален, както се случи с мен, това че част от депутатите имаха добро отношение към мен като председател, макар да са били от опозицията, отстъпва. Т.е. когато политическата логика наложи ГЕРБ-ДПС „Възраждане” и ИТН да ме отстранят като председател, част от гласувалите за моето отстраняване, колеги от парламента, които имаха добро отношение към моята работа, дойдоха след гласуването при мен и казаха – съжалявам, нищо лично, но така е в политиката. Да, това го видях с очите си, че е така. И е тъжно.

- Бяхте най-младият председател в новата история на Народното събрание – само на 34 години...

- Факт е, че бях млад, когато заех този висок пост. Да, със сигурност беше урок за мен, но в политиката всичко е урок. Така се случиха събитията, че аз, без да имам никакъв опит, влязох в парламента и станах председател още първия ден. И образно казано – бях пуснат да плувам в най-дълбоката вода.

- Ще ви липсва ли българската политика, националният парламент и битките с опонентите, когато бъдете избран, или по-скоро вече сте погълнат от новото предизвикателство, каквото е Европейският парламент?

- Самата институция Народно събрание със сигурност ще ми липсва, защото имам специално отношение към нея, извън факта, че това е върховната ни институция и всеки юрист има професионално отношение към парламента. Още повече, че бях негов председател.

Тази институция ми даде много в политически план – да, тя ще ми липсва. Но това, което няма да ми липсва, е парламентарното поведение на хора като лидерът на „Възраждане” Костадин Костадинов и на ИТН - Тошко Йорданов.

Те определено прекрачват границите. И пак ще се върна назад – както казах, тази комуникация и изказ се използват единствено с цел гонене на конкретен електорат, но нищо позитивно не произтича от това.

Това умишлено търсене на обиди, даже понякога обиди е меко казано... При Костадинов речта придобива много крайни форми в някои моменти. Това, бих казал, е опасно, опасен е такъв начин на говорене от страна на политик

- Виждате ли аналогия между вас и eкспредседателя на Народното събрание Росен Желязков – той също бе свален от поста и после избран за водач на евролистатата на партията си? Това случайно съвпадение ли е?

- Аналогията я има, да. Аз бях освободен като председател, той също. Аз съм водач на листата за ЕП на нашата коалиция, той на тяхната. Да, аналогията се вижда от само себе си, но трябва да кажа, че тя е търсена от колегите от ГЕРБ-СДС.

Но докато аз бях обявен за водач на листата още през януари, при ГЕРБ това решение дойде преди внасянето на листата в ЦИК. Така че, явно те търсят този ефект. Има и разлики, разбира се. Аз съм кандидат само за Европейския парламент, не участвам в листи за националния парламент. Разликата трябва да се търси и на ниво визия на партиите, които представляваме – ние, от ПП-ДБ, се стремим към един европейски модел на управление, докато ГЕРБ-СДС постоянно се опитват да върнат държавата към модела на „постната пица“.

- По ваше желание ли сте водач само на една листа – тази за европарламента? 

- Да, така според мен е най-справедливо към избирателя. Все пак е добре избирателите да знаят за кого и за какво гласуват. Защото ако аз съм кандидат и за българския парламент, и за Европейския и ако бъда избран и на двете места, по отношение на едната институция ще излъжа избирателите, тъй като ако кажа – отивам в ЕП и освобождавам мястото, ще означава, че с гласовете на всички хора, които са ме подкрепили за националния парламент, ще влезе друг човек.

Не че има лошо, тъй като всички сме от една коалиция, но все пак по-справедливо е. И тук все пак има значение, че съм водач. Който е лицето на листата, няма причина да търси подсигуряване с място в националния парламент, или пък някакво друго действие. Просто имам едно  предизвикателство, за него играя – ако бъда избран в Европейския парламент, чудесно.

- Споделете, имате ли идеи и желани ресори за вашата бъдеща работа в Европарламента? Кои са темите, в които сте силен и компетентен, какво бихте избрал?

- Точното разпределение на ресорите в Европейския парламент, най-малкото зависи точно кои кандидати ще бъдат избрани за членове на ЕС. За мен, като юрист, естествено, правото ще бъде основна тема, съответно и темата с върховенството на правото, която много силно засяга България. За съжаление, ние винаги сме имали проблеми с установяване върховенството на правото у нас, така че това е тема, по която аз ще работя и ще бъда ангажиран в ЕП.

Иначе точното разпределение по ресори, т.е. кой с какво ще се захване, зависи от това кои членове на парламента изберем. Защото има разлика между ситуацията в  българския парламент – както бяхме група от 63-ма народни представители, покриваха се всички комисии, т.е. всички ресори. Докато в ЕП когато влизат само по няколко представители от една коалиция, разпределението трябва малко по-внимателно да се прави.

- „Промяната” все още не е станала част от някое от политическите семейства в Европарламента, докато партньорите ви от ДСБ са в ЕНП, натам отиват и „Да, България”.

- За момента не сме се присъединили към конкретно европейско семейство, но още от началото се заявихме като центристка, либерална формация. Така нашите ценности за защита на индивидуални права, за отговорности, разбира се, съответстват най-много на групата на либералите в ЕП, така че най-вероятно това ще се случи след изборите, тогава ще бъде решен този въпрос. 

- Има ли кандидат-евродепутати от други партии, с които бихте работил добре, въпреки различната ви партийна принадлежност?

- Да, аз познавам част от кандидатите – от ГЕРБ-СДС познавам най-добре Росен Желязков. Дали той ще избере българския или европейския парламент, е въпрос, на който нямам отговор. Той каза, че това политическо решение ще се вземе в ГЕРБ след изборите.

При нас политическото решение вече е взето преди изборите – аз съм само в листата за ЕП. Другите кандидати от листата на ГЕРБ не мога да кажа, че ги познавам, само съм се запознавал с някои от тях. С Кристиян Вигенин обаче се познаваме добре - предполагам, че той ще избере Европейския парламент, а не националния. 

- Вървят предположения за кандидатите за еврокомисар, като между другото се спряга и вашето име. Вие бихте ли се съгласили да бъдете номиниран за този пост?

- Никой не е говорил с мен за нещо подобно. Аз имам една цел сега и тя е доброто представяне на европейските избори, това е всичко.

- Кои граници в политиката не бихте пристъпил, кои морални граници лично вие не бихте прекрачил?

- Знам, че политиката е изкуство на компромиса. Но все пак има и компромиси със себе си, които не бих направил. Корупцията е един такъв компромис, какъвто не бих приел. Мисля, че който изобщо е стигнал до там, е загубил себе си някъде по пътя.

- Връщаме се към правото – юристите си имат техен кодекс на мислене. Протестира ли юристът у вас в политиката и за какво, най-общо?

- Що се отнася до това дали професионалната ми линия – юридическата, е останала назад от политическата... Не, не бих казал, че е имало някаква голяма колизия. Все пак кой юрист пък няма да оцени участието в законодателен орган? Така че присъствието ми в парламентарния живот и професионално е голяма стъпка за мен.

- Продължавате ли да практикувате като адвокат?

- Продължавам да бъда, не съм се отписал като адвокат. Просто не се занимавам на този етап активно в момента, защото политическата дейност е достатъчно времеемка.

- Казвате, че от политиката няма да си тръгнете богат. Това буквално ли е? Някои обаче ползват политиката тъкмо за материален стимул.

- Ами надявам се да не си тръгна богат. Но все пак хората имат различни представи за това какво представлява богатството. Аз не искам да се оплаквам от възнаграждението в Народното събрание, но чак богат в широко разпространения смисъл – не, това категорично няма да се случи. Защото, както вече казах – има компромиси, които не желая да правя.

- Картината след изборите каква ще е според вас? Почти всеки, който следи политическите процеси, включително и политолози и социолози твърдят, че вероятно пак ще се стигне до варианта да бъдете заедно с ГЕРБ в управлението. Но някак трудно можем да си го представим, на фона на тежкото противоборство в момента...

- Начинът, по който се развива кампанията, по който се развиват отношенията – в момента, в който стана ясно, че няма да има ротация, настъпи  толкова яростно изостряне, вадене на компромати... Мисля, че става все по-трудно, дори невъзможно, връщането на масата за преговори.

- От друга страна, в момента, в който трябва да се взима важното решение за мнозинства, управление, емоциите трябва да стихнат...

- Да, така е, тогава емоцията трябва да е на заден план. Всичко е въпрос на приоритети, на управленски и законодателни приоритети. Но все пак прекаленото изостряне на отношенията пречи за намиране на обща управленска формула. Но нека първо да видим резултатите от изборите, те в голяма степен ще покажат каква ще бъде политическа картина. Дали ПП-ДБ ще има мандат да налага дневен ред в управлението на страната или пък ГЕРБ и ДПС ще имат мандата да го налагат.

- Или нещата да се случат така, че те да сформират управление, а вие да останете в опозиция...

- ГЕРБ и ДПС вече ясно заявиха, че искат да управляват заедно, с премиер Борисов. Ние искаме отсега да заявим ясно, че на такова управление ще бъдем ярка опозиция. Ако тръгнат да сформират такова управление, ние съвсем естествено, ще сме твърда опозиция. 

- Г-н Минчев, дали се сещате за най-драматичния момент в този парламент, в който бяхте зам.-председател, когато страстите вряха и кипяха в пленарна зала?

- Всъщност позицията на зам.-председател на парламента е много далеч по напрежение драматизъм и отговорност от тази на председателя. Някаква ситуация, в която би имало напрежение в самата пленарна зала, не си спомням нещо особено драматично. Може би веднъж, когато БСП и ИТН окупираха парламентарната трибуна и трябваше да дам почивка, докато се успокоят страстите. Но и това не го смятам за кой знае колко драматичен момент. 

- Всички ви признават, че успявахте да запазите пълно хладнокръвие и като председател, и като зам.-председател, сдържахте емоциите и не си позволихте да си изпускате нервите.

- Председателят да си изпусне нервите е част от целта на опозицията, няма как. Това е част от политическия сблъсък в парламента. Опозицията се цели в председателя с надеждата да го накара да излезе извън контрол, да си изпусне нервите, да го катурне, най-образно казано. Председателят обаче трябва да направи всичко възможно да удържа и да владее залата.

- И накрая – имате ли личен мотив, стимул, който ви тласна към политиката и ви накара да застанете на страната на демокрацията? Вашият прадядо е убит от комунистите...

- Прадядо е бил народен представител в 24-то и 25-то Народно събрание. Това са последните два парламента преди 9 септември 1944-та година. Бил е и учител на Цар Борис Трети, въобще е бил човек, ангажиран с обществена дейност. Един от народните представители, които са подписали писмото за спасяването на българските евреи, убит е от Народния съд.

Осъден на смърт и застрелян. Но бих казал, че това, което ме подтикна да вляза в политиката, аз винаги съм се интересувал от политиката, този интерес може би се наслагва едно след друго. Моите родители бяха граждански активни, моите баба и дядо също. Дядо ми, с който съм израснал, който е син на моя прадядо, много живо се интересуваше от политика и аз съм израснал с това. Покрай него много съм слушал като малък. Така постепенно тези неща се предават от поколение на поколение.

Може пък да няма пряка връзка със съдбата на прадядо ми, а интересът ми да е дошъл с натрупване на някаква семейна култура, която се предава от поколение на поколение. Винаги съм се интересувал от политика и за мен това беше възможност да се включа активно не само като гласоподавател,  а и като участник.