Кольо Колев: Върви предизборна кампания в стил „Спрете земята, искам да сляза”
Как си представяте Румен Радев да се яви на дебат с Луна или пък с камарата смешни личности, които се появяват на екрана, попита социологът
Кольо Колев, директор на социологическата агенция „Медиана“, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”
- Как изглежда България седмица преди вота? Наш гост е Кольо Колев, директор на социологическа агенция „Медиана“. Г-н Колев, какво не виждаме в кампанията?
- Това, което не виждаме, е някаква цялостна идея. Виждаме по-скоро странните движения с цел завоюване на някакъв бонус, изходна позиция, но като че ли нямаме някакво цялостно виждане върху това какво да се прави, къде отиваме, как ще отиваме нататък и какво точно правим. Съответно виждаме любопитни ходове. Примерно Корнелия Нинова атакува Радев чрез служебния кабинет, някаква двойнствена такава позиция. Мая Манолова също и тя воюва в някакъв ред на мисли по линия на антиваксърските настроения срещу зеления сертификат.
Другите партии също до голяма степен или се ослушват, или пък не искат да взимат отношения, разчитат на някакъв бонус от антиковидистите. Това нещо съчетано с позициите по отношение на инфлационния натиск и скока на енергоносителите, където се дават странни оферти също от различните физически формации. Едва ли не някакъв такъв призив: а бе, спрете земята, искам да сляза. Пълна компенсация на инфлацията, да се замразят цените, да се отвори държавният резерв, всякакви такива меко казано безумни неща, за които целта на занятието е ясна – идват избори след по-малко от 2 седмици. Това е, което наблюдаваме, но това е, както казах, работа на парче.
В основата на всичко това според мен е до голяма степен страхът и надеждата. Страх от новата политическа формация „Продължаваме промяната“ и от друга страна надеждата пък по отношение на същата тази формация. Дали и какво те ще успеят да направят.
Съответно различните политически партии от една страна част от тях виждат в тях някаква надежда за формиране на стабилно управление, в което и те да участват, други ги привиждат директно като врагове, а някои ги привиждат и като двете. Така че нали съответно хем ужким играем така с вас, ние сме за промяната, съответно гледат да ритнат по кокалчетата и тях, а и посредством тях и президента. Това е горе-долу, което наблюдаваме в момента. Една бих казал доста вяла кампания, в един доста насипен вид, където като че ли липсва някакво цялостно виждане какво правим, къде отиваме, как точно ще го правим.
По-скоро ще има реакция, явява се зелен сертификат, скачаме съответно и си правим сметките кой какво ще спечелим, ако скочим или не скочим срещу него. Съответно инфлационният натиск, енергийната криза, същите неща. И разбира се много оферти, няма страшно ще направим за вас, и за вас, и за вас, пълна компенсация за енергийната криза, пълна компенсация за инфлацията, ще ви оправим и договорите на строителните фирми, тъй като са се покачили цените на желязото и другите строителни материали. Както казах, една идея, ще спрем земята, за да можете да слезете.
- Кампанията е като амбулантен пазар, така ли?
- Да, до голяма степен. И кампанията на основните политически формации.
- Господин Колев, защо няма предизборни дебати? Защо основните кандидати, основните претенденти, било то партии, било то коалиции, било то кандидати за президент и вицепрезидент, не застават един срещу друг, не кръстосват шпаги?
- Тук до голяма степен нещата са в странната регламентация на медийната среда, ако щете. Да се проведе президентски дебат, съгласно регламентите, какво?
Румен Радев трябва да се яви на дебат с Луна? Или пък с камарата смешни личности, които се появяват на екрана и които се чудят какво точно да кажат и какво ми бяха казали, пък аз май го забравих. Тук нещата някак си не са както трябва да бъдат. Говорих за регламентацията на медийната среда, където едва ли не Румен Радев ще си тегли жребий дали да се явява на дебат с Йоло Денев, или с Луна, или някой друг от смешните хора, които виждаш очевидно, че просто забравят дори това, което са им написали хората, които евентуално седят зад тях. Такъв дебат просто не е възможен.
Извинявайте, Румен Радев ще отиде да дискутира с Луна. Сега, моите уважения към Луна, но просто не е това дебатът. Така че това е от една страна. От друга страна, голяма част от политическите формации, както казах, нямат цялостна концепция за това какво да се прави и как да се прави. И съответно се дърпат от самия дебат. Това е причината.
- Ако така продължава и последната седмица, то няма логика тя да бъде по-различна, каква картина ни очаква след 14 ноември?
- Както казах до голяма степен нещата зависят от отговорите на три въпроса. Основното в момента е очакването, очакването за това какво ще направи „Продължаваме промяната“ на Кирил Петков и Асен Василев. До голяма степен от отговора на този въпрос зависи дали ще може да се сформира въобще правителство, още повече стабилно правителство. Основните въпроси са три. Ще излязат ли хората да гласуват?
Засега данните поне показват, че като че ли ще имаме по-висока изборна активност, отколкото беше на последните парламентарни избори, но ако хората не излязат да гласуват, от това ще спечелят системните партии – това са ГЕРБ и БСП.
Ще се формира, ако хората не излязат да гласуват, отново едно патово положение, което до голяма степен няма да даде възможност да се сформира управление. Вторият въпрос – ще излязат ли младите хора да гласуват? Защото примерно като на изборите през месец април. Ако те излязат да гласуват, то тогава това ще ни даде съвършено различна картина.
Без съмнение тогава новата формация на Кирил Петков и Асен Василев ще може да претендира, в т.ч. и за първото място, най-малко за второто и възможност да бъде мандатоносител.
До голяма степен от това зависи и както казах възможността да се сформира правителство или още повече стабилно правителство. И на трето място, което не е по-малко важно, това е, ще успее ли Бойко Рашков да се пребори този път срещу купения вот. Видяхме до голяма степен ефектът от това, виждаме и стоновете, воят който се надига на традиционните търговци на гласове. Ако те успеят да пробият, това ще даде много сериозно отражение върху изборите. Защо казвам, че е много важно и защо е това очакване, какво ще направят от новата формация и дали те ще успеят да се преборят за първото или второто място? Нека да си представим примерно за момент, че БСП са втори.
Днес слушам господин Румен Гечев, който казва – ние ще номинираме Корнелия Нинова за премиер. Безумна сама по себе си идея. Корнелия Нинова за премиер ще трябва да бъде прието от „Демократична България“, от партията на Слави Трифонов, меко казано звучи ми абсолютно несериозно. Това нещо ще мине със същия успех, както и да кажем да бъде номиниран Бойко Борисов за премиер. Така че, ако те наистина поддържат тази теза и играят по този начин, едва ли не ето тук ние сме втори, сега вие тук елате около нас, то възможността да се състави правителство пък още повече стабилно правителство, изглежда нищожна. Очевидно, че ще трябва да се търси друга спойка, друг център и това трудно бихме могли да видим в другите партии, освен в новата политическа формация. И затова казах – надеждите от една страна са приковани върху тях и страховете от друга страна, са приковани също върху тях.
- Г-н Колев, как виждате тази хипотеза: БСП е втора, опитва да сформира правителство, не получава подкрепа .Отива мандатът в третия, който и да е от така наречените партии и коалиции на протеста. Обаче те нямат достатъчно гласове и за да сформират правителство, са им необходими гласовете на БСП. Е, как БСП ще се съгласи да ги подкрепи, при положение, че тогава, когато тя е била на ход, те не са я подкрепили? Аз тази шизофренна ситуация някак си не мога да я разбера. И да я видя като реалистична. А вие?
- Без съмнение е шизофренна, но също така е изключително неприемлива и първата ситуация – БСП номинира Корнелия Нинова за министър-председател, това е също толкова шизофренно, колкото и второто – някоя партия да я подкрепи, след като е отхвърлила БСП и Корнелия Нинова и да иска тяхната подкрепа.
- Но това е горе-долу квинтесенцията на намеренията на „Демократична България“, например.
- Точно така, вие сте абсолютно права, че това изглежда абсолютно шизофренно. Има ли решение от тази ситуация?
Едното от решенията е да успеят да направят пробив новите, вече официалното название Кирчо-и-Кокорчо, което не е толкова хумористично, колкото издава известно умиление. Но това е едното решение, те да успеят да направят пробив.
Другото решение е, разбира се, БСП да успее да играе умно и тактично, в този смисъл да се дръпне, да не предлага лидера си за премиер, който е, както казах, също толкова неприемлив за огромната част от останалите партии, колкото и Бойко Борисов. Тогава вече ще има възможност да се търси диалог или нещо подобно. За съжаление обаче това, което наблюдаваме в последните месеци, даже, не е особена разумност в политическите формации.
Ето, наскоро след няколко изявления на знакови фигури от „Има такъв народ“, че партията е поумняла, че ще бъде мъдра, диалогична и т.н., и вчера виждаме Тошко Йорданов, който казва – не, абсолютно за нас не е приемлив Кирил Петков, защото тази партия едва ли не отива към популизма и фразьорството. Извинявайте, ако това е умност и диалогичност, аз не съм социолог, а оперен певец.
- В крайна сметка, ако не се случи правителство, отиваме на следващи избори, така ли?
- До голяма степен зависи от мъдростта и на избирателя, и на политическите формации. Някой, мисля, че Огнян Минчев, смята, че ако не се стигнали и този път до правителство, това ще торпилира цялата политическа система и едва ли не ще изиска като необходимо следствие някаква форма на диктатура или други такива силови форми на управление.
Наистина напълно е възможно несъставянето на правителство да предизвика много сериозен трус в цялата политическа система и наистина да отврати избирателите, които да потърсят нещо друго. Така че зависи до голяма степен както от мъдростта на избирателите, дали ще гласуват и как ще гласуват, зависи и от разума на партиите, доколко и как са склонни да правят компромиси. И, разбира се, зависи както вече казах и от работата на Бойко Рашков. Дали той ще успее да тушира купения вот.
- Президентът – кой ще бъде следващият президент?
- За мен няма никакво съмнение, че това ще бъде Румен Радев.
- Дори и след поразиите на служебния кабинет, дори и след конституционните баталии?
- Дори след всичко това. Неговият авторитет, едва ли не е единствената институция, която последователно и истинско се е заявила за промяна. За промяна на предишния стил на управление, продължава да бъде той. Видяхме танците и на Корнелия Нинова, която хем е за него, пък хем го атакува, видяхме това стремително движение на „Има такъв народ“. Всички тези неща очевидно концентрират вниманието върху фигурата на президента, който продължава да бъде малко или много някакъв остров на стабилността, на това, което поискаха хората на митингите, на летните митинги. Така че дори и да има критики към него, той продължава да бъде сериозната фигура, която е облечена и в народното доверие. Данните показват, че той има шансове дори на първи тур да спечели изборите.
- Допуснете тази хипотетична възможност, след спечелване на първи тур, при балотаж – губи. Какво се случва?
- Губи на балотаж?
- Допуснете го като хипотеза, какво става след това?
- Наистина ме изненадвате, искате от мен много богато въображение.
- Вие сте социолог, все пак.
- Добре. Нека да приемем, че Анастас Герджиков е станал президент с мощната подкрепа на ДПС и на ГЕРБ. Съответно ГЕРБ е първа политическа сила. В общи линии в първите две седмици страната ще бъде в ступор, а след това ще изригне. В този смисъл преди имахме едва ли не две лица нарочени за нетърпими – Бойко Борисов и Гешев. Сега вече ще станат три – Бойко Борисов, Гешев и новият президент.