Лидерът на СДС Румен Христов: Не чакайте кабинет с третия мандат, "Беров" беше изключение

Най-старата дясна партия СДС достигна Христовата възраст – 33 години. Съюзът, извел страната ни на голямата писта на Европа и събрал надеждите на милиони в зората на демокрацията, продължава да е в активната политика. По горещите политически теми за шансовете на бъдещото управление, ролята на сините днес и патовата ситуация с управлението на страната потърсихме коментара на лидера на СДС Румен Христов. Той е бил земеделски министър два пъти – в служебните кабинети на Стефан Софиянски и Ренета Инджова. От 1997 до 2002 е главен административен секретар при президента Петър Стоянов. В момента е депутат в ПГ на ГЕРБ-СДС.

-Г-н Христов, какъв ход на ГЕРБ-СДС беше изборът на кандидат-премиера Николай Габровски. Уцелен или спасителен?

- Този ход означава, че ние търсим съставяне на правителство. При вариант кабинет на малцинството, логичната конструкция е лидерът на партията или някой от заместниците му „да поведе хорото”. Но нежеланието на останалите формации в парламента да сътрудничат с ГЕРБ ни насочи към търсене на консенсусна фигура. Защото за член кореспондент проф. д-р Габровски никой не може да каже нищо. Той е десен човек, с десни убеждения, безспорна личност, широко скроена фигура и на ход сега са колегите – да видим какво няма да харесат у него.

- За жалост, досега не се виждат сигнали, че преговорите тръгват поне малко напред, за да има шанс за истински  кабинет...

- Предварителните разговори са едно, разговорите след връчване на мандата са друго. Няма много време, но на поканите, които кандидат-премиерът ще отправи заедно с ПГ на ГЕРБ –СДС, ако не се отзоват другите формациии за водене на разговори, очевидно съдбата на кабинета няма да бъде сигурна с първия мандат. Но няма да бъде сигурна и с втория.

Аз винаги съм бил скептик към третия вариант, който толкова много коментират и на който толкова много се надяват. Само един кабинет сме имали с третия мандат-  това е кабинетът на проф. Любен Беров. Много трудно се случва този вариант - при положение, че първата и втората политическа формация не са успели, как ще успее например най-малката?

Така че вероятността да отидем на избори е много голяма, но България има нужда и от редовно правителство предвид на това, което предстои по отношение на Шенген и еврозоната. Но когато имаш редовно правителство, имаш парламент, а той трябва да приеме важни закони във връзка с Плана за възстановяване и устойчивост и редица други.

Няма вакуум в Конституцията по отношение на правителството - винаги има правителство, но има вакуум по отношение на парламента. В момента парламентът е по-важен от гледна точка на ангажиментите, които трябва да свърши в законодателната дейност.

- Фатално ли е все пак отново да идем на избори точно в кризисен момент - това са поредните огромни разходи на държавата, да не говорим за политическата бъркотия...Какво различно може да се случи на вот през март например?

- Започвам от това какво различно може да се случи. Не бива да се притесняваме от избори. Това е най-демократичният начин за допитване до българските избиратели и обществото кого биха посочили за член на парламента и кой да управлява. Но няма да има коренно различна ситуация в следващия парламент. Фрагментацията най-вероятно ще бъде подобна и разговорите няма да бъдат по-лесни. При упоритостта, с която се отказва да се направи правителство или да се подкрепи кабинет на малцинството, си даваме сметка, че в този тежък момент правителство на малцинството означава и трупане на негативи.

По-лесният вариант беше – „връщаме папката, хайде да ви видим вас какво правите” и отиваме на избори. Но казах на Кръглата маса - понякога си струва и е необходимо да загърбиш партийните интереси пред тези на България. Мисля че това е кодът – загърбваме чисто политическото си его и предлагаме една консенсусна фигура за министър-председател.

- СДС вече достигна зряла възраст - 33 години. Като погледнете назад, към онези бурни времена на 90-те, виждате ли аналогии в сегашното време със ситуацията тогава? Какви са рисковете и поуките?

- Трябват смели решения в политиката. Не съм съгласен, че трябва да се търси висок консенсус, ако мога да ползвам това определение, защото нашето разпокъсано и фрагментирано общество трудно ги постига. Трябват лидери, които да налагат важните тези, трябват визионери, които да преведат България в този тежък момент. Навремето, ако си мисли някой, че решението по отношение на НАТО беше консенсусно и лесно, много се лъже. Та сега ако говорим и за Шенген и за еврозоната, трябват смели решения.

- Да си послужа с клишето – позицията да не бъдем приети в Шенген силен шамар ли е за България, или просто отлагане?

- Смятам, че Нидерландия удари много голям шамар за България. Но в последните години какво се направи? Къде беше външният министър, президентът, министър-председателят? Имахме и редовно правителство – те трябваше да бъдат във всички европейски столици, трябваше да бъдат в Германия, Франция, които по някакъв начин да въздействат на Нидерлания.

Рюте беше в Румъния, защо не беше в България? Защо не беше показана тази граница, защо не беше казано, че наши полицаи губят живота си, за да спрат мигрантската вълна в Европа? Да, има доза егоизъм в решението, което налага Нидерландия, но има и несвършена работа от страна на българските политици.

- Ситуацията в политиката никак не е радостна – завъртя се един омагьосан кръг на липса на стабилно управление, който изглежда, ще продължи. Какво липсва? Може би една силна социалдемократическа партия?

- Не. Има смесване на обявени идеологии и това,  което действително се прави. Ние чуваме, че едва ли не най-дясната формация в парламента е ДБ, от друга страна ги виждаме, че направиха официална коалиция с БСП. Така че е хубаво не само да заявяваме своята принадлежност към европейските политически семейства, към които членуваме, но и на действия да ги отстояваме в България.

- СДС какви планове чертае за себе си в близко бъдеще? Оставате ли в голямата коалиция? Има ли шанс да се доближите до стария си понтенциал?       

- Не може да върнем стария потенциал, който беше навремето, предвид разцепленията, за които има виновни и ние не трябва да премълчаваме това. Но една партия с огромен политически опит, присъствала в 12 от 13-те парламента и във Великото народно събрание, има какво да даде. Най-малкото да отстояваме демократичните ценности, защото демокрацията не е нещо, което е извоюнвано завинаги. За нея трябва да се борим всеки ден.

Смятам, че тук е важната задача на СДС, която разгради тоталитаризма, постави релсите на европейска България, да напомня за тези неща и да работи за пълната интеграция на България в ЕС. Имам предвид и по отношение на доходите. На предходна конференция приехме като кауза на СДС „Европейски граждани с европейски доходи”. Това обаче става и чрез еврозоната, и чрез Шенген, и чрез една разумна политика, а не харчене на калпак и трупане на огромни дългове и развързване на инфлацията.

Покрихме всички политически критерии, наложени от ЕС. Това, което СДС не можахме да направим, защото не ни стигна времето, българският народ не ни даде възможност да управляваме след 4 години, беше да работим за икономическия просперитет на България. Това е най-важното. Българите се чувстват европейци, ако със собствените си заплати спокойно могат да отидат в друга държава, дори да не са в луксозни хотели, да отидат на екскурзия, да седнат в ресторант, да връзват двата края без проблем. Това е за тях истинската европейска интеграция.

- Чувствате ли свобода да взимате решения, да прокарвате вашите идеи в коалицията с ГЕРБ?

Да. Работата в коалиция не е лесна, но ние сме били в много коалици – Синя коалиция, ОДС, Реформаторски блок, сега сме с ГЕРБ, а те са голямата формация и са свикнали да работят по начина „ние можем и знаем”, но нямаме проблеми. Имаме различия, които отстояваме и имаме случаи, когато не гласуваме с тях по теми, които смятаме, че са наши. Например диференцираната ставка на ДДС, не бяха подкрепени от нас, защото смятаме, че единната ставка е правилният подход.