Маги Халваджиян едва не уморил Самурая
„Беше ми много несвойствено от една страна, обаче много ми хареса да участвам в „Маскираният певец“. Точно такова нещо не ми се беше случвало. Разбира се, в театъра и в киното сме свикнали с костюмите и да влизаме в роли. Пеенето също не е конкретно предизвикателство. Но в случая си поставих за цел да го направя интересно за всички хора, които са част от екипа на предаването, за зрителите и за себе си. Опитах се да направя образ, който да не може да бъде разпознат, или поне не веднага. До края не ме разкриха и беше много забавно за мен, защото имам честта да познавам всички от панела. Геро ми е приятел и стоях до него всяка вечер по време на лайфовете. Виждах го как от време на време ме оглежда, за да се опита да ме разпознае. В предаването се взимат всички мерки за това участниците да са напълно скрити през цялото време. Минимален брой хора да знаят кой стоят зад маските. Измислих си да пея в един висок регистър, където гласът ми звучи по-тънък и да не се разпознава. Малко се измъчих с тази работа“, разказа Владо Михайлов в ефира на Нова.
„По време на последното изпълнение на Самурят – парчето Higher Power на Coldplay щях да припадна и на репетицията, и по време на изпълнението заради хипервентилацията. Не е толкова лесно да скачаш и да дишаш в костюма. Никога не знаеш кога ще отпаднеш, зрителите гласуват по тяхна логика и пристрастия, а вотът е съвсем реален“, споделя той.
„Снощи бях с моите приятели Никеца и Иван Иванов, който в предното представление играеше Исус. Те са в една и съща група Casual Threesome. Поздравявам ги и двамата са страхотни близки прители. Още от детството тази роля ми е много интересна, дори не мога да обясня защо. Още от оригиналния запис с Иън Гилън и Мъри Хед, някакъв ток протичаше по тялото ми, когато ги слушах. После, когато гледах филма и видях Карл Андерсън в ролята на Юда, той ме заплени. Много ми харесва прочита на Веселка Кунчева, режисьор на спектакъла в Пловдив. Тя разглежда не само Исус и Юда, но и Пилат като едни трагични хора, разпнат и останали във вечността, които не са имали никакъв избор. Това е била мисията и на тримата“, коментира още актьорът.
„По темата за мечтаните роли, тъкмо се върнах от Гърция, където имах възможност да се докосна до невероятния Анди Гарсия. За мен той винаги е бил топ актьор и вдъхновение, но имах възможност да го видя как работи. Невероятен професионалист, много великодушен, благ човек. Срещнахме се докато работи по „Непобедимите 4“, в който няколко български актьори имаме малки роли. Благодарен съм на тези срещи, защото ни показват, че сме на прав път. Когато Анди Гарсия дойде, потупа те по рамото и ти каже: „Браво, добра работа! Искаш ли да се снимаме?“, си казваш – „Тук май си свърших добре работата!“ Приятно е, когато хора от тяхната величина, се държат като с теб като с колега. Това е и смисълът на тази професия – да си партнираме“, категоричен е Владо Михайлов.
