Македонското лайно и мухите не го кацат – време е да пуснем водата

Сред футболните запалянковци още се разказва една забавна история, случила се в края на 80-те години на миналия век. Звездният нападател на Пирин, благоевградчанинът Петър Михтарски, е купен от гранда Левски и идва в София. Още на първата тренировка зевзекът Божидар Искренов – Гибона, му лепва прякора МакЛайн. „Как ми го измисли това, бе, защото играя силно с глава като шотландец ли?“, питал наивният Пепи. „Не“, отвърнал Гибона. – „Съкратено от Македонско Лайно.“

Ако трябва да сме честни пред футболната история, Михтарски беше отличен нападател и едва ли заслужава това прозвище. Ако трябва да сме честни към балканската история обаче, около нас изобилства от македонски лайна – от чалга лумпени като подпалвача Ламбе, през отпадъците от болшевишкия ченгеджийски апарат и сърбоманските дипломати, та чак до жалки, платени слуги на идеологическия македонизъм като стипендианта на „Мултигруп“ Никола Груевски.

Да, Зоран Заев и Димитър Ковачевски са доста по-меки от споменатия си предшественик, но консистенцията на лайното е по специалността на гастро-ентеролозите, а не на политическия анализ. Въпросът е там, че и когато става въпрос и за перисталтика, и за междудържавни отношения, хигиената е на първо място.

Още от решението на Коминтерна отпреди 90 години за създаване на македонска нация и кодифицирането й с македонски език, по западната си граница сме започнали да трупаме камари фекалии. Комплексарският титовски югонационализъм от едната страна на браздата и популистките напъни на поколения родни политици от ген. Рачо Петров и Ванче Михайлов до Краси Каракачанов и Слави ни докараха до тотално запушване на съседската канализация.

Да бъдем реалисти – колкото и да ненавиждаме жалкия шовинизъм и историческите фалшификации на съседите, време е и България да промени политиката си спрямо Македония и македонските българи, като замени псевдо патриотичната конфликтност и поведението на разтресен от пубертетски хормони по-голям брат с умерена взаимност. С риск да прозвуча наивно като разказче на добрички даскал в матурата за седни клас съм убеден, че Македония може да спре да бъде ябълка на раздора на Балканите само ако и от двете страни бъдат сринати стените на омразата.

Дори не говоря за дълбок психологически катарзис в стил Мая Манолова. Достатъчно е да загърбим част от предразсъдъците и да заровим поне известно количество от кокалите на цар Самуил и Гоце Делчев, защото рискуваме скоро съвсем да вампиряват, а Божидар Димитров го няма вече да им бодне кол в сърцето. Да закрием малоумните исторически комисии и да спрем с изчисляването на български хладилници и македонските бидета по време на националното преброяване у комшиите.

Всякакви специалисти по ваксини и маймунска шарка, президентски съветници, пишман политолози и обикновени Кънчовци днес коментират френското предложение  за вдигане на ветото над РСМ, без да са прочели дори увода му. Хвърлят шовинистични изпражнения, все едно македонските лайна са ни малко. А всъщност администрацията на Макрон ни предлага уникално решение за включване на българите в македонската конституция и организиране на междуправителствени конференции. Защото мястото на РСМ е в Европа и колкото повече задържаме хода на историята, толкова по-голям е рискът тръбопроводът на отношенията ни да не издържи и да се окажем до колене във фекална вода.