Мика Зайкова пред Lupa.bg: Реалистично е да влезем в еврозоната след 2027 г.
Нарастващият дефицит ще ни спъне, обясни експертът
Много е проблематично влизането ни в еврозоната през 2026 г., по-сигурно е това да се случи след 2027 г. Това не е хубаво, защото кредитите ни ще бъдат по-скъпи и всичко останало. Пълен абсурд е да влезем през 2025 г. Всяка година с 10 милиарда задлъжняваме и съвсем скоро ще стигнем до тези 60%, а пък БВП не расте с 3,2 %, както го беше предвидил Асен Василев, а с 1,7-1,8%. Това се дължи главно на потреблението, а не на развитието на индустрията. Това обясни в интервю за Lupa.bg финансовият експерт Мика Зайкова.
- Какво ще ни спъне по пътя за еврозоната?
- Инфлацията постепенно намалява, проблемът е в дефицита. Ако прехвърлим 5 милиарда, минаваме 3-процентния дефицит. Твърди се, че за август той е над 1 милиард и 650 милиона. Когато правеше Асен Василев бюджета, той включи в приходите вноската от 1 милиард 700 милиона от Плана за възстановяване и устойчивост. Ние обаче не сме получили нито една стотинка от този План. Освен това 2 милиарда и 700, които получихме през 2022 и 2023 г., от тях по предназначение са отишли под 10%. Ако ние не изпълним условията, ще трябва да връщаме пари. В бюджета никъде не виждам средства за съфинансиране, каквото е изискването по Плана за възстановяване. Затова смятам, че е по-страшен бюджетният дефицит. И винаги е грешка да се залага в бюджета таванът на дефицита – 3%. Ако заложиш 1% и го превишиш малко, можеш да се побереш в трите процента.
Попълваха досега бюджетния дефицит с парите, които отиваха във фонда за енергетиката, но той отдавна е изчерпан. Използват капиталовите разходи, за да могат да покрият част от дефицита. Но и те свършват. Освен това заемите, които вземаме в момента, са с високи лихви – от 8 % нагоре.
- Изборите влияят ли на дефицита?
- През 3 месеца правим избори и депутатите развързват кесията – увеличават заплати, дават помощи... Тези дни гласуваха държавна помощ за всички предприятия, които работят с електроенергия. Те плащат 180 лв. на киловатчас и сега ще им се покрият загубите. Преди се покриваха над 200 лв.
- Брутният вътрешен продукт расте.
- Но той расте от потреблението. Населението има все пак спестени пари и го е ударило на живот. Един турски султан навремето увеличавал данъците и попитал везира какво прави народът. Отговорът бил: „Яде и пие”. Ние сме в същата ситуация. Народът харчи не само това, което има, но и това, което взема. Рязко се увеличиха бързите кредити, но и рязко се увеличи и задлъжнялостта.
От 1 октомври се вдига цената на водата. Освен това КЕВР всеки месец малко и полека вдига и цената на електричеството. Слава Богу гласуваха в парламента да остане за още една година същата формулата за плащане на битовите отпадъци. След това ще плащаме за смет в пъти повече. Режийните разноски непрекъснато се вдигат. Плащаме висока цена за природен газ. Едно е да плащаш 30 евро на кубик, друго е да плащаш 150. Нашият бизнес е малък и среден, а това води до бързо обедняване и бързи фалити. От 2019 г. досега са фалирали над 14 000 фирми и продължават.
- Производството намалява не само в България.
- Така е и в Германия например. Тя е наш търговски партньор, но е в рецесия и си отива. Цяла Европа потъва, което е страшно. Едрият бизнес се изнася там, където му е по-благоприятно. Заради зелената сделка ние въведохме такива регулации, че оскъпихме не само земеделската продукция, но и енергетиката и цялата индустрия.
Нещата се влошават, понеже не спира войната в Газа. Доставките се прекъсват, а може въобще да не дойдат, тъй като Европа не разполага със суровини. Цената на газта расте. Дори доставките да се изпълняват, те трябва да обикалят цяла Африка, което оскъпява. Като прибавим природните стихии, които унищожиха реколти, това ни принуждава да търсим доставки отвън. Забележете, все повече се увеличава вносът. България, която хранеше почти цяла Европа, сега 80% от това, което консумира като храна, е внос. Кьорав инвеститор не идва в България поради политическата нестабилност и корупцията. Освен това геополитически се намираме между две войни. Вече преките чужди инвестиции са между 1 и 3% и намаляват. Никой инвеститор не иска да идва тук.