Отиде си последният жив син на Ърнест Хемингуей

Патрик Хемингуей, последният жив син на Нобеловия лауреат Ърнест Хемингуей, почина на 97-годишна възраст в САЩ, съобщава АП. Той е издъхнал в дома си в Боузман, щата Монтана, потвърди неговият внук Патрик Хемингуей Адам.
Патрик е второто от трите деца на легендарния писател. За разлика от много представители на рода Хемингуей, чиято съдба често е белязана от трагични обрати – ментални кризи, болести и самоубийства – той водеше дълъг и пълноценен живот.
Патрик е починал в дома си в Боузман, щата Монтана, според съобщение на неговия внук Патрик Хемингуей Адам. За разлика от много представители на рода Хемингуей, над които тегне трагична съдба, маркирана от ментални кризи, болест и самоубийство, Патрик Хемингуей се радва на дълъг и успешен живот.
"Дядо ми беше специален: една по-голяма от живота личност, реликва от едно отминало време. Мечтател с мозък на учен. Той владееше половин дузина езици и разрешаваше сложни математически проблеми за удоволствие, но сърцето ми принадлежеше на изкуството“, казва Адам.
Като управник на литературното наследство на своя баща, Патрик одобрява новите издания на класики като „Сбогом на оръжията“ и „Безкраен празник“, които включват негови допълнителни коментари към оригиналните текстове. Най-амбициозният проект на Патрик обаче е редакцията на „Истината на развиделяване“ - художествена интерпретация на времето, което Хемингуей прекарва в Африка през средата на 1950-те години, която големият писател не успява да довърши приживе.
Текстът на книгата, съкратен наполовина от Патрик от оригиналните 800 страници, е чакан с голям интерес от почитателите на писателя, но в крайна сметка предизвиква силно разочарование след публикуването си, като мнозина дори го обвиняват в злоупотреба с фамилното име Хемингуей.
Вдъхновен от богатата трофейна колекция на баща си, Патрик заминава след края на следването си за Танзания, където работи като сафари гид и практикува ловни занимания, а през 1970-те години се завръща в родната Америка и работи над популяризирането на творчеството на своя баща.