Педерасти – каза Ганьо на французите и си пусна Азис
От фриволната простота на рококо, до неокласицизма на Жан-Луи Давид и реализма на Гюстав Курбе, французите все искат да са първи, най-оригинални, най-провокативни, най-свободни
Вече съм убеден, че няма събитие във Вселената, което кремълско-антивакс-кегебейската пропаганда да не може да превърне в аргумент срещу настъпващия сатанизъм и содомия на западните педерасти, лесбийки и соросоидни араби. Същото, разбира се, се случи с грандиозното и триумфално начало на олимпиадата в Париж. Вярно – екстравагантно, одиозно, натоварено с повечко послания, отколкото заслужават разни скачачи, боркини и ритнитопковци, ама изкуството е такова – звукове, цветове, форми, движения – на няколко ракии може да ти дойде вповече.
Няма да навлизам във философията на естетиката, че темата е твърде сложна и ще я оставя на Георги Лозанов да драсне няколко реда по въпроса. Предпочитам да си обърна внимание на местната народопсихология, която пак изръмжа като ущипана по гъза лелка в тролея, като видя жена с брада, боядисан в синьо мъж по пишка и Лейди Гага с пера в дупето. По някакъв начин българският селяндур, седнал пред телевизора на изплащане, който е взел само за да гледа мачовете на Хебър и Крумовград, реши, че церемонията край Сена е насочена точно срещу него.
Тя е част от някакъв световен план, имащ за цел да разруши именно неговото семейство, да превърне неговите деца в хомосексуалисти, да обърне бараката му за дърва в склад за ракети за Украйна, а външния му кенеф - в полигон на НАТО. Същият този, който е толкова доволен, че не се поддаде на пропагандата и отказа да се ваксинира, макар от 2020-а насам да е карал 3 пневмонии, 8 жлъчни кризи и микроинсулт, а майка му и баща му са умрели в интензивното на Каспичанската болница. Заради лекарска грешка, разбира се.
Веднага се появиха някакви фалшиви биографии на артистичния директор Тома Жюли, който стои зад шоуто под Айфеловата кула. Бил евреин, падал си по дечица, пиел човешка кръв, бил дебел педераст. За тия неща не отговарям, ама знам, че е режисирал първата си постановка на 17 години, а на 21 вече е основал своя компания за визулни изкуства и е започнал да събира колектив от млади и нестандартни артисти. Демек – точно човек, който с кеф да напсуваш, че е педал – хем талантлив, хем амбициозен, хем богат, хем известен. Мамичката му содомитска.
Честно казано, и на мен вкусът и хармонията на шоуто ми бяха някак далечни. Ама не защото с тайни послания се опитват да ме накарат да обърна резбата на стари години, или да направят от челядта ми транс меки китки. Или защото съм се загрижил патриарх Даниил да не се обиди от „Тайната вечеря“. Просто французите, както винаги, малко пресоляват манджата, за да демонстрират, че няма на света държава, в чиято история изкуството да играе такава роля в оформянето на колективното съзнание, като тяхната.
От фриволната простота на рококо, до неокласицизма на Жан-Луи Давид и реализма на Гюстав Курбе, те все искат да са първи, най-оригинални, най-провокативни, най-свободни, с най-висок полет на човешкия дух. Да са живи и здрави, този патриотизъм ми идва малко каракачановски, та затова им се дразня. А може би защото и лекичко им завиждам. Че имат Зола, Балзак и Флобер, Пруст, Аполинер и Мопасан. А ние си имаме една сцена с открития урок на Рада Госпожина. Здраве да е – пускаме си Азис, че ни писна от педерасти.