Писмо от Кайзера към Хьонес: С теб започна величието на Байерн

Ули Хьонес си тръгна от Байерн. Една легенда напусна поста си в клуба на сърцето му. Направи го със стил - победа на Байерн с 4:0 над Борусия Дортмунд.

Този петък легендата на немския футбол официално ще се оттегли. Тогава на Общото събрание на акционерите 67-годишният Хьонес ще бъде заменен от Херберт Хайнер. Смяната се очакваше от няколко месеца, тъй като президентът на баварците отказа да се кандидатира за нов мандат.

Една от емблемите на немския футбол и добър приятел на Ули - Франц Бекенбауер, написа отворено писмо до бившия си съотборник, което беше публикувано на официалния сайт на Байерн.

"Скъпи Ули,

Още в началото искам да подчертая: Байерн нямаше да бъде това, което е днес, ако не беше ти. И това няма да е достатъчно, за да отдадем дължимото на твоите заслуги. Бях там, когато започна историята ти с Байерн през 1970 г. Германските национали тъкмо се бяхме върнали от световното първенство в Мексико. Прекрасен турнир, където противно на очакванията завършихме трети, а бяхме отписани. И изведнъж намерихме теб и Паул Брайтнер. Тогава бяхте като близнаци. Със своя жар и мощ. Започнахме да ви догонваме и преследваме. Тогава, няколко седмици по-късно, ви настигнахме. Станахме един отбор, едно цяло. Това беше началото на великия Байерн от 70-те.

Когато те видях за първи път, си помислих: „Човече, какъв атлет. Имаме супер спортист“. Твоите способности бързо дадоха резултат – невероятната скорост, стремежа ти да усъвършенстваш работата с крака, умението ти да знаеш къде се намира всеки твой съотборник и най-вече реализаторската ти способност.

Ти беше идеалният партньор за Герд Мюлер. Герд беше цар в наказателното поле, а ти покриваше цялото останало пространство. Не знам за по-добър тандем от Герд Мюлер и Ули Хьонес. Ти беше работохолик на терена и лидер. Най-важното, още тогава действаше като мениджър. Беше изпреварил времето си.

Хората ще помнят головете ти срещу Атлетико (Мадрид), пробивът и попадението срещу Динамо (Дрезден), но и дузпата на финала на европейското първенство през 1976 г. Днес мога да обявя – аз съм виновен за този пропуск. Съвсем наскоро бяхме научили, че мачът с Чехословакия може да се реши след дузпи. Не бяхме тренирали за това, тъй като никой не очакваше да се стигне до там. Треньорът ни Хелмут Шьон обяви, че аз като капитан трябва да определя изпълнителите.

Мислех да бия петата дузпа, но не бях уверен в себе си. Беше трудно да намеря кандидат, а някак все по-малко хора оставаха на разположение. Ули, ти също не искаше да я биеш, видях го в очите ти. Но след като поговорихме, ти събра кураж да изпълниш дузпата. Заслужаваш огромно уважение за това и мисля, че смелостта ти беше по-голяма от желанието, с което все още търсиш топката някъде в Белград. Днес, всички са забравили за онази дузпа през 1976 г.

Както вече казах, като играч беше работохолик, а след прекалено преждевременния край на кариерата ти, получи напълно подходяща позиция извън терена. Винаги съм искал да мога да играя още няколко години с теб, но твоята история като генерален мениджър, президент и председател на Надзорния съвет е уникална в историята на световния футбол. Човешкият подход е този, който винаги ми е впечатлявал. Ти направи Байерн свое семейство, помогна на всеки, който се нуждаеше от помощ и атакуваше всички, които нападаха твоите хора. Винаги излизаше на първата фронтова линия. За последните 50 години няма футболист, който да не е говорил с огромно уважение към Ули Хьонес, защото знае как си го защитавал и затова са благодарни.

Твоята голяма сила е и твоята ахилесова пета. Ако някой само те сръчкаше, ти веднага реагираше импулсивно. Вероятно понякога щеше да е по-добре, ако първо си поемеше въздух. Но какви ги говоря? Аз също в миналото избухвах и чак след това осмислях действията си. Нека съм честен, във футбола не може да не бъдеш емоционален. В противен случай трябва да играеш шах. Нямам нищо против шахматистите, но футболът е спорт на емоциите и затова заразява хората.

Какво крие бъдещето? Байерн без теб е немислим. Ти самият много добре знаеш това. Още само начало си предопределен за този път. И няма да си тръгнеш от днес за утре. Това не може да се случи. Ще продължиш да бъдеш на разположение на клуба с огромния си опит. Ули Хьонес е божи дар за германския футбол и Байерн. Самият факт, че хвърли толкова усилия за намирането на подходящия си заместник, говори достатъчно. Това означава, че бъдещето на Байерн без теб не ти е безразлично. Оливер Кан и Хеберт Хайнер са личности, с които вярвам, че ще продължим успехите, постигнати през последните десетилетия. Оптимист съм за бъдещето на Байерн. Още повече, че ти ще останеш в Борда като съветник. Това не е твоето пенсиониране, ти ще бъдеш в предпенсиониране.

Всичко най-хубаво, благодаря ти за всичко.

Твой Франц“