Политологът проф. Дронзина: Временното ограничаване на правата ще спаси живота ни

Чичо ми Теофил, брат на баща ми, бог да ги прости и двамата, починал в началото на 60-те години. Починал от рак, който дълго време останал неидентифициран. По това време баща ми бил кмет. И когато станало ясно, че брат му не отива на добре, двамата избягали една нощ през полята - защото селото било блокирано заради шап по животните и в него нито можело да се влезе, нито да се излезе. А чичо ми спешно се нуждаел от медицинска помощ. Блокадата била до там строга, че не пропуснали даже кмета. Това го казвам за всички, които изпитват носталгия по спомените на баба си за "онова време" и осъждат днешните строги мерки. И аз ги осъждам. Но ги приемам и ще ги спазвам.

Не защото ми харесват, а защото си давам сметка, че са единствените, които реално отговарят на ресурсите с които разполагаме - говоря не само за материални и парични ресурси. Говоря за култура, дисциплина и порядъчност. Истина е, че моделът, който следваме хич не е добър - най-добре е като в САЩ и Германия да се изследваме всички и то безплатно. Обаче за това няма нито пари, нито тестове. Това, разбира се си е наша лична "заслуга", както и "заслуга" на рядко бездарното управление на ЕС и неговата сегашна многодетна началничка.

Прекрасно е да имаме система на здравеопазване като в Южна Корея - ама нямаме. И освен това, хайде да не се заблуждаваме и да не се опитваме да сравняваме дисциплината на един кореец с дисциплината на един българин, който, като му кажеш нещо, прави обратното. Колкото до правата, като всеки нормални мислещ човек и аз съм им фен, и ограниченията им хич не ми допадат. Като на политолог ми е добре известно, че държавата ме пази от болестта (тероризма, насилието, престъпността), ама кой ще ме пази от държавата, ако не и свием перките навреме?

Един мъдър американски президент беше казал, че на държавата трябва да се даде точно толкова власт, колкото да си изпълнява задълженията и нито грам повече. Противоречието между права и сигурност е реална дилема в краткосрочен план - проточи ли се твърде дълго, значи някой ни будалка и ни взима мярката. За мен това означава, че бих се съгласила на ограничаване на правата ми в краткосрочен план - защото това гарантира основното ми човешко право - правото на живот.

По време на това ограничаване, има ли риск от тъпотии на властта? Има. Има ли опасност от гафове и издънки? Колкото щеш. Може ли да се появят опртюнисти, които се възползват от страховете и неудобствата ни? Е за къде сме без тях? Всичко това се случва пред очите ни. Не е демократично, ама никак.

Но погледнете какво става в Европа. Дания прие закон за принудително ваксиниране срещу корона вируса. Испания национализира частните болници и ги постави в услуга на публичното здравеопазване. И за да не ни се случва една друга недемократична случка като в Италия - да изкараме войската на улицата, щото не можем да насмогнем на погребения - е най-добре да приемем ограниченията с готовността да бъдем дисциплинирани и бдителни.

С пълното съзнание, че когато няма достатъчно ресурси, суровите административни мерки са единствените възможни. Следователно, трябва да бъдат взети. Другото в дадения момент ми прилича на популизъм. Корона вирусът ще промени животът на всички ни. Онова, за което трябва да бдим, е този път промяната да не стане без нас.

* Мнението на политолога и преподавател в Софийския университет и в редица чужди университети проф. Татяна Дронзина е от нейния профил във фейсбук. Заглавието е на Lupa.bg