Продължението на „Под игото” с ново издание след 25 години

Почти четвърт век след последното си издание и в навечерието на 170-годишнината от рождението на Иван Вазов неговият оспорван роман „Нова земя” излиза отново на книжния пазар от издателство „Кръг”. Дизайнерът и художник Капка Кънева оформя епичния летопис за следосвобожденска България в нов том с част от оригиналните илюстрации на Обербауер.

Романът „Нова земя”, написан като продължение на „Под игото”, е сред най-малко издаваните произведения на Вазов. За първи път той излиза през 1896 година. „За жалост критиката, сякаш по един заговор, нападна „Нова земя” най-безпощадно – споделя писателят пред проф. Иван Шишманов – Едва ли друга българска книга е предизвиквала такъв поток от хули, отричания и нападки. Тия хули силно ме оскърбиха и обезсърчиха, защото аз намирах, намирам и днес, че като историко-битов роман „Нова земя” стои може би по-долу от „Под игото”, но го надминава като художествено произведение.”

Изтъкнатата изследователка на Вазовото литературно наследство Милена Цанева обаче подчертава, че книгата би била любопитна точно с картината, която прави на този преломен момент в историята ни. Вазов дава панорамна картина на следосбожденските събития до Съединението, рисувайки великолепни картини на историческите вълнения от този период. Той не изоставя и своя критически патос, като смесва белетристиката си с документалистика.

В „Нова земя” писателят събужда част от познатите образи от „Под игото”, а други от новите герои са наследници на известните характери. Така например Найден Стремски е син на чорбаджи Марко. „В лицето на Стремски изобразих себе си”, казва авторът пред проф. Шишманов. Макар че романът не е биографичен или мемоарен, Вазов вплита в душевността и историята на Найден част от своята. Пътят му проследява пътя и на самия Вазов – Берковица, Сопот, Пловдив, рисувайки цялостна картина на страната.

Но както „Под игото” не е роман за Бойчо Огнянов, а за предосвобожденска България, така и „Нова земя” не е роман за Найден Стремски, а за събитията, последвали свободата. Появява се и Иван Боримечката, но леко променен – вече е заможен, селски кмет и депутат. В него се оглеждат характерни за епохата процеси.

В „Нова земя” Вазов прави разрез и на новата българска интелигенция с нейния съмнителен (по мнението му) духовен, морален, политически, обществен живот. Под неговите стрели попадат и двама социалисти.

Догодина Народният театър „Иван Вазов” ще отбележи 170-годишнината от рождението на патриарха на българската литература с постановка по „Нова земя”. По нея вече работят драматурзите на театъра Юрий Дачев и Мирела Иванова.

Замислен като продължение на „Под игото“, романът „Нова земя“ излиза през 1896 г. и е първи опит в литературата ни за епичен обхват на следосвобожденската реалност. Иван Вазов създава пъстра картина на нашата „нова земя“: изобразява многопластово и аналитично бита, психологията и обществено-политическите идеи на първото интелигентско поколение свободни българи, към което се числи и главният герой в книгата, Найден Стремски.

Тъкмо чрез неговите думи авторът отправя апел към сънародниците си, който звучи актуално до днес: „На България трябват сега мозъци с трезви мисли, глави, пълни с положителни знания; трябват наставници, които да възпитават младото поколение в човещина, да му образуват характер; трябват мъдри мислители, които да ръководят умовете към доброто и към напредъка! Какво не трябва? Трябват сили, знания, куражи, самоотверженост, които да градят, създават, оживотворяват – не да разстройват. Трябва да се въцари великата любов към труда. Трудът, който да покрие със златни ниви нашите безконечни изоставени полета, да раззелени с гора нашата оголена земя.“

Романът „Нова земя“ излиза за първи път през 1896 г. от централната книжарница на Т. Ф. Чипев, в София. Книгата събира 542 с. между твърдите си корици и 19 илюстрации на Обербауер, Мърквичка, Митов и Канела. Формално съществуват шест издания на „Нова земя“ от същата година, но сравнението между тях, както и данни от тогавашния печат, доказват, че всъщност става дума за шест тиража от по 1000 екземпляра на едно и също издание.

След това „Нова земя“ се публикува рядко. За втори път излиза чак след смъртта на Иван Вазов в събраните му съчинения от 1922-ра. Настоящата книга е шестото самостоятелно издание на романа и единственото, публикувано след 2000 г. В него е запазен автентичният Вазов език, а в оформлението му са ползвани фрагменти от оригиналните илюстрации на т.нар. четвърто издание на „Нова земя“ от 1896-а.