Проф. Бойко Рангелов: Земетресението под Мусала беше странно

Учените нямат обяснение на какво се дължи трусът в най-стабилната област у нас, неразрушена 500 млн. години

Актуално интервю
15:10 - 02 Януари 2020
10671
Проф. Бойко Рангелов: Земетресението под Мусала беше странно

Проф. Бойко Рангелов е завършил геофизика и приложна математика. В момента той е професор в Минно-геоложкия университет. Ръководи български колективи в над 10 европейски проекта по земетресения и цунами. Има над 250 научни публикации, монографии и студии. Участвал е в над 300 международни научни конференции.

-Проф. Рангелов, очакваше ли се сериозно земетресение у нас след това в Албания и последвалите на Балканския полуостров? 

-Не! Земетръсното огнище в Албания е свързано с взаимодействието на Адриатическата микроплоча с Европейската плоча. Нашата страна е разположена далеч от тази граница. Другите огнища също са далеч от нас. Геодинамичните условия в България се различават драстично от тези в упоменатия район на Албанското земетресение.

-Как си обяснявате обаче труса в Самоков - това не е типичен сеизмичен район за България?? 

-Ако трябва да сме по-точни, земетресението не е в Самоков, а в най-високите части на Рила – района на Мусала. Самоков, Разлог и Банско, Велинград и Симитли са почти еднакво отдалечени от епицентъра на труса. Сам по себе си районът не е известен със силни земетресения в миналото. Важно е да се отбележи, че и това земетресение (на 30. 12. 2019 г.) не е силно. Магнитуд 4.4 се отнася към т.нар. „фонови” земетресения, които могат да се прояват във всяка точка на територията на страната в дългосрочен план. Още от началото на Декември този район е активен – имаше поне 3-4 земетресения, които мигрираха от юг на север и от по-големи дълбочини – към по-плитки.

Последният епицентър се разполага в най-стабилната в геодинамично отношение област – Рила, Пирин, Западни Родопи – огромен батолит от здрави гранити, запазил се неразрушен в последните 400-500 милиона години. Също не бива да се забравя, че съвсем наблизо (в района на Крупник-Кресна се намира най-активното огнище на територията на страната, произвело на 4.4.1904 година едно от най-силните земетресения в континентална Европа с магнитуд 7.8). Това огнище е свързано с т.н. Крупнишки разлом, който сече косо долината на Струма.

-Какво означава това, че земята се разтресе точно там - какво още да очакваме?

-Това означава, че блоковите структури в района се движат вертикално, понякога ротират (и тези процеси са измеряеми), поради което натрупват напрежения. Една форма за освобождаване на тези напрежения са земетресенията – в случая – „мусаленското”.

Странно е, че не последваха афтършокове, които са нещо обичайно за земетресения с подобен магнитуд. Но има и други прецеденти, когато това се е случвало в миналото. Странно е и че интензитетът (т.е. усещането на труса) както в по-близките селища, така и по-далеч беше почти еднакъв...

Тези особености имат своето теоретично обяснение, но такова само би досадило на читателите. Във всеки случай, природата е непредвидима и ни поднася всякакви изненади.

-Ще ни поднесе ли земята под България неприятни изненади или ще ни се размине сериозен трус? 

-Отговорът на този въпрос е все още сред загадките за учените. Едва ли някой може да ви даде точен отговор.  Аз като специалист бих казал, че е почти сигурно, че пак ще ни се размине. Аргументите ми са:

- местоположението на труса (в много здрав и стабилен участък)

- затишието (в случая може да е индикативно за край на процеса). Съществува минимална вероятност да има миграция към други огнища (Кресненското или Велинградското например), но такива явления досега не са наблюдавани нито в исторически, нито в съвременен план.

Пак като учен и специалист ще повторя, че увереността ми е до към 90%. Винаги има и „Божа работа” за която оставям останалите десетина процента...Да се надяваме че пак „Господ е българин”.