Проф. Михаил Неделчев пред Lupa.bg: Елка Константинова даряваше депутатската си заплата

Литературният историк, критик, публицист и политик проф. Михаил Неделчев е сред близките приятели и съмишленици на проф. Елка Константинова, която почина на на 90-годишна възраст. Двамата се познават от повече от 50 години и работят съвместно като литературни историци и критици, а в началото на демократичните промени възстановяват Радикалдемократическата партия и през 1989 г. участват в създаването на Съюза на демократичните сили (СДС).

Михаил Неделчев е и депутат от СДС – РДП в VII Велико народно събрание (1990–1991) и в 36-ото Народно събрание (1991–1994), в рамките на чийто мандат е председател на Комисията по радио и телевизия. Участва като постоянен представител в работата на Либералния интернационал. Главен редактор на сп. „Демократически преглед“ (1993–2003), председател на Управителния съвет на Дружеството за либерално знание и либерални проекти „Гражданин“. Председател на Сдружението на българските писатели (от 2000), член на Съюза на българските журналисти и на Съюза на преводачите в България. Почетен професор е на НБУ. Lupa.bg потърси проф. Михаил Неделчев във връзка с кончината на проф. Елка Константинова.

Част от ръководството на РДП. В центъра проф. Елка Константинова –основател и пръв председател. До нея отдясно са проф. Михаил Неделчев, проф. Кирил Велев и проф. Стефан Хаджитодоров. В ляво е Александър Йорданов. 

- Проф. Неделчев, с какво ще запомните проф. Елка Константинова?

- Елка Константинова беше един прекрасен човек. Тя винаги беше готова да помогне на всеки, независимо дали е познат или непознат, дали е близък или случайно срещнат човек. Никога няма да забравя колетите, които тя изпращаше до Полша по време на военното положение там в началото на 80-те години. Тя изпращаше всякакви провизии не само на приятели.

Освен това Елка Константинова, когато вече бяхме избрани за депутати във Великото Народно събрание, даваше част от депутатската си заплата на сътруднички в Радикалдемократическата партия. Когато основахме РДП - това не беше някаква приумица. Това беше нещо, за което бяхме говорили много години преди това - като една красива утопия. И в някакъв момент сбъднахме тази утопия. С Елка Константинова сме обиколили няколко пъти цялата страна, били сме във всяко българско селище, където градяхме тези структури.

Същевременно Елка Константинова беше и един прекрасен литературен историк и написа чудесни книги. Като сътрудник в Института по литература, като ръководител на аспирантски и докторантски работи и като ръководител на други най-различни проекти. С нея си сътрудничихме прекрасно и докато тя работеше в Института за литература, а аз - като работещ в издателство "Български писател", в отдел "Литературно наследство". Гостувал съм многократно в нейната къща. Гостувал съм многократно и в Полша, когато тя бе гост лектор по български език и литература в Ягелонския университет в Краков през 1979-1982 г., както и по-късно, когато бе културен аташе.

Гладната стачка през 1991 г. на 39-имата депутати от VІІ ВНС в знак на протест срещу подписването на новата конституция - отляво надясно седнали: Йордан Василев, Александър Йорданов, Елка Константинова; приведен зад микрофона вдясно - Михаил Неделчев. Снимка: Личен архив на проф. Михаил Неделчев

- Радикалдемократическата партия е известна като партия на интелектуалците. Когато я възстановихте съвместно с проф. Константинова вярвахте ли, че политиката може да не бъде мръсна дума и творците да внесат един особен интелектуален заряд в политиката? И смятате ли, че такава партия днес би могла да се възроди отново?

- В българския политически живот се създават тези партии, които са нужни. След като я няма в момента може би обществото не изпитва такава нужда. Разбира се, това е казано иронично и самоиронично, защото Радикалдемократическата партия беше една красива утопия, която в действителност се оказа утопия в много голяма степен.

Елка Константинова беше потомствен радикалдемократ. Нейният баща - прекрасният литературен критик Георги Константинов бе един от най-активните радикалдемократи. Неин вуйчо пък бе големият наш поет Николай Лилиев. При Елка Константинова радикалдемократизмът имаше потомствени измерения и корени. Тя беше свързана с тези интелигентски среди, от които израства и този тип либерално политическо поведение.

- Какъв според вас е приносът на проф. Елка Константинова като министър на културата в онова бурно време на началото на прехода през 1991-92 година?

- Тя направи реформи в най-различни области. Мисля, че Елка Константинова прекалено много настояваше на този реформизъм и не навсякъде успя. Но все пак това, което направи тогава за театрите, за редица други области на културата беше много важно. Много съжалявам за кончината й, макар тя да си отиде на достолепна възраст - на 90 години. Бог да я прости!