Ренета Инджова: България е в самата катастрофа

Правилата, които спазвам в живота ми, са стари колкото е правдата, за която се отнасят. Най-важното от тях е, че не крада

Актуално интервю
18:43 - 20 Април 2019
2312
Ренета Инджова: България е в самата катастрофа

Интервю на Драгомира ИВАНОВА

Ренета Инджова е единствената жена министър-председател на България досега (октомври 1994-януари 1995 г.). Завършва ВИИ „Карл Маркс“ в София през 1975 – също като Иван Костов. До 1990 г. е преподавател по икономика в Техническия университет в София. В началото на 90-те е икономически експерт на СДС в 7-то Велико Народно събрание. Оглавява Агенцията по приватизация (1992-1994 г.). През 1995 г. специализира Бизнес и административно управление във Фондация „Айзенхауер“. Живее и работи 10 години в САЩ. Била е финансов директор на болница „Токуда“ в София. Шеф на НСИ от 2012 до 2014 г.

Интервюто с нея е публикувано в пенсионерския седмичник "Златна възраст". От редакцията ни го предоставиха за ексклузивна публикация. Поместваме го с незначителни съкращения. Заглавието е на Lupa.bg.

- Г-жо Инджова, какво е вашето светоусещане за всичко, което се случва в държавата – далавери, корупция, скандали с имоти, хаос?

- Това е катастрофа. Не е пред катастрофа, не е в риск или опасност –  България е в самата катастрофа. Българското население вече толкова години е жертва на ограбване и геноцид, че националната катастрофа е един логически  край на всичко. Но за тези неща, когато се говори, властите вземат предпазни мерки. Страната има нужда от справедливост и възмездие, от баланс между богати и бедни. Има нужда от възстановяване на онези необходими пропорции, които трябва да носи обществото в нужда, за да не умре.

- Виждате ли шанс за справедливост, за промяна?

- Преди всичко е необходимо съотношението капитал и труд да се промени в полза на работещите, оттам и на онези, които са в пенсионна възраст. Не може между минималната и максималната пенсия да има такава голяма разлика. Недопустимо е между минималната и високата до небесата максимална заплата, или печалби, и то скрити и необявени, да има такава колосална разлика. Не може между честен труд и труд, който се реализира в печалби от наркотици, проституция, оръжие, да има справедливост. Едното от двете не трябва да го има, и това е бандитският капитал  и неговите генератори – в случая държавата - на парите, на богатството...

Необходимо е да събирате сто години една пенсия, за да си купите един от тези апартаменти, които виждаме по снимките и тв репортажите. Това е недопустимо. Не може най-ниската и най-високата пенсия да имат разлика от 6 пъти. Не може пенсионният фонд да е в състоянието, в което се намира в момента – с унищожена база данни от 50 години насам и ограбен ресурс, с непрекъснато попълване на годишни дупки по неясно какви механизми. Там, където трябваше да бъдат открити десетина хиляди престъпници, които са измамили системата, всъщност разбиха докрай цялата система на НОИ.

Същото е и състоянието на ТЕЛК – вместо да отнемат телковете, би трябвало цялата нация да мине на ТЕЛК – защото е най-болна, най-инвалидна, най-гладна и най-оскотена. Онези, които са се пенсионирали неправилно и с измама, вместо да бъдат разследвани и почистени от системата, всъщност поставиха цялата система в неясно какъв статус.

В момент, в който трябваше да се приемат поправки, хоп! – дошъл премиерът в парламента и наредил „никой да не е ощетен”. Какво значи никой да не е ощетен? И богатите ли не трябва да бъдат ощетени? Или ще се вдигнат пенсиите до нивото, в което в обръщението пенсионерите ги искат - на 260 евро минимална, с всички стъпки, които по-нататък трябва да се спазят, или ще трябва да се оберат краищата на най-ниските и на най-високите пенсии, и богатите да престанат и да мечтаят за падане на тавани. Не е ли достатъчно престъпно, че тези хора реализират безкрайно големи доходи в трудоспособната си възраст и ги укриват, и не плащат данъци, та искат и пенсии без ограничения да имат накрая. Всъщност нужно е цялата тази верига на несправедливо разпределение между бандити и трудещи се да бъде нарушена още на етапа на производство  и труд, а не да чакаме, когато се стигне до пенсия.

- В резултат на всичко това ли е объркана и ценностната ни система, ученици бият учители, мъже убиват семействата си и се самоубиват, липсва уважение...

- След като заличихме всякакви ценности под рубриката „европейски ценности”... А там има единствено трансхуманизъм, там има джендърство, там няма семейство, там няма общност и грижа за другите. „Семейства” имат само представителите на централната бюрокрация, които може да си изберат и „снахи” от колониите и периферията, за да ги направят после депутати и комисари. Този вид семейства навремето изпълняваха политическите бракове, следствие на войни и териториални влияния. Днес тези бракове  проектират планово и гордо афишират. Наричам този слой креватокрация, още повече че и на гръцки креват си е креват. Тези са ценностите на разширената и увеличена Европа, която разпространи коварствата на неолиберализма и в страни, които още не бяха заразени с него. Ние пострадахме най-много, поради липса на съпротивителни сили. И нищо, че няма приета Истанбулска конвенция, на практика всичките й постулати са в изпълнение.

- Какво очаквате от предстоящите избори?

- Сега важно е българският народ да се обедини около това, да защитава интересите си от по-нататъшно грабителство. А ни карат да ни е грижа кои ще влязат в Европейския парламент. Всъщност продължава един механизъм, с който чрез фалшификации и измами се произвеждат резултати от всичките ни избори. Ние бихме  произвели не 17, а 170 евродепутати, защото те са средство Европа с помощта на нашите управници да изсмуква националните ни ресурси. Така че тези парламентаристи вършат прекрасна работа на Европейската бюрокрация. Като се има предвид, че състоянието на политическото представителство в Европа е от гледна точка на неолиберали, неоконсерватори и такива, които ще осъществяват връзката между тях, това означава, че ще има един парламент, който няма да може да решава никакви проблеми – нещо като Брекзит, който не може да каже вътре ли е Великобритания, или вън. Същото ще бъде по отношение на Вишеградската четворка и на всички онези, които не са съгласни със състоянието на нещата в момента. Намираме се в критичен момент, в който българските евродепутати, не знам дали го осъзнават, но ще присъстват там, за да осъществяват политиката на родствениците си, тези, за които са се женили - евродепутатки или депутати. Това са неща, които навремето бяха нашенски и осъдителни, а сега станаха европейски модел за подражание.

Като служебен премиер през 1994 г.


- Интелигенцията ни къде е, не трябва ли от нея да тръгне подемът?

- Ние нямаме интелигенция, защото по правило тя е, която изразява въжделенията на един народ. Въжделенията на народа в момента приличат на националния им идол – да може да краде колкото него. Скоро бях на една опашка, на която гражданин признаваше, че се краде, но пропагандираше, че не бива толкова много да се краде, а да оставало нещо и за другите. Щом българският  народ изповядва тези ценности, това значи, че той отдавна не притежава интелигенция и ако я е имал, тя се е споминала преди него.

- Вярваща ли сте?

- Разбира се, и дълбоко вярвам, че първопричината за всичките ни беди е липсата на вяра в Бог, която ни кара да смятаме, че престъпленията ни ще бъдат безнаказани. Когато нямаме страх от Бога, се случва това, което виждаме.

- Как не се оставихте на течението на живота, винаги ли сте живяла по своите правила?

- Правилата ми са стари колкото е правдата, за която се отнасят. Най-важното от всичките е, че не крада, не се отнасям към ближния като към враг, който трябва да бъде ограбен. Милея за общото благо и искам справедливо разпределение на благата, справедливо възмездие за нарушилите правилата. За най-необходимо качество смятам достойнството. Убедена съм, че благото на обществото е по-значимо от личното благополучие.

- Какви изпитания ви поднесе животът?

- През всички възможни изпитания съм минала и най-вече в политически смисъл, с мен се отнасят така, че да не се роди втори път такъв. Дошъл непредвиден в политиката, та да им разбърка сметките. Аз съм за назидание, за да може всички да седят послушни, но както виждате - послушанието пред неправдата не ми е принцип.

- Какво се случи с пенсията ви?

- Нямам пенсия... Затова още повече бих искала да подкрепя тези, които представляват половината от населението, живеещо на границата на оцеляването.

С президента Желев в средата на 90-те години на миналия век

- Вярвате ли, че ще има възмездие?

- Ще дойде момент, в който богатите няма да има над кого да реализират властта си. Но може би това е и най-доброто им бъдеще – да останат сами на тази земя. Ако си мислят, че ще дойдат други да я населят и те ще ги яхнат, жестоко се лъжат. Тази земя остава като един запуснат санджак по всичко – и по развитие и благоустройство, демография и управление на урбанизация. Така че богатите ще си останат сами на тази обетована за престъпността земя. Това ще е възмездието им – сами да управляват духовната си нищета и страстите си. Може пък скоро да ги видим като брокери продавачи на палатите си?!