Режисьорът Андрей Кулев пред Lupa.bg: Всеки носи в душата си по едно хвърчило и само от него зависи колко високо ще го пусне

Много рядко голямата награда съвпада с качеството на филма, особено при Оскарите, киното все пак е и бизнес, споделя аниматорът

Актуално интервю
16:16 - 21 Август 2022
8435
Режисьорът Андрей Кулев пред Lupa.bg: Всеки носи в душата си по едно хвърчило и само от него зависи колко високо ще го пусне

Режисьорът Андрей Кулев снима филм за хвърчилата със заглавие "Небесната механика на хвърчилата“. Запален от магията и вълшебството на хвърчилата, кинотворецът работи над филма вече близо две години. Той, заедно с режисьора Ася Кованова, с приятели и съмишленици доведоха Фестивала на хвърчилата и в морското село Варвара, сгушено в Странджа и така помогнаха за разрастването на инициативата на Юри Георгиев от „Въздушни чудеса“ – Варна и на други места по българското Черноморие. Тази година фестивалът се провежда на шест места - устието на река Велека, Варвара, Приморско, Варна, Албена и Шабла.

Какво провокира Андрей Кулев да покаже красивите въздушни "играчки" и чувства ли се "хвърчащ човек"? Може ли българското кино "да живее" без държавна субсидия и защо киногилдията у нас не е единна. Това са само част от въпросите, които Lupa.bg зададе на Андрей Кулев. Освен режисьор, той е художник, аниматор, илюстратор на книги и списания, продуцент и сценарист. Завършва Гимназията за изящни изкуства "Илия Петров" в София и режисура в НАТФИЗ. От 2011 г. е сред организаторите на Световния фестивал на анимационния филм – Варна. Режисьор е на филмите „Пълнолуние“, „Поет и Пегас“, „Линията“, „Пианистът“, „Любов с превалявания“, „Риби, плувци, кораби“, „Нощите на един самотен вестоносец“, "Сантяго", "Човекът с лулата".

На Фестивала за анимационно и документално кино филмът "Сантяго", създаден съвместно с Ася Кованова, получи „Златен ритон“ 2020 за най-добър български анимационен филм. Филмът бе отличен и като най-добър български късометражен филм на юбилейния 25-и София Филм Фест през 2021 г. През 2022 г. Съюзът на българските филмови дейци отличи с два приза "Сантяго". Андрей Кулев получи годишната награда на кинодейците "Васил Гендов" за най-добър режисьор на анимационен филм, а двамата с Ася Кованова бяха удостоени с Награда за най-добър художник на анимационен филм.

Вглъбен, интелигентен и деликатен Андрей Кулев е от онези творци, които не обичат да говорят много. Режисьорът обаче говори за съществените неща, които го вълнуват в живота и в изкуството с талантливите си филми, с изящните рисунки и с илюстрациите си. 

- Андрей, вече няколко години си съорганизатор на Фестивала на хвърчилата, който се провежда в няколко морски курорта у нас. Заедно със съпругата ти – режисьора Ася Кованова пренесохте фестивала и в село Варвара. Какво ви вдъхнови да пускате хвърчила и някак си да се върнете към детството?

- Варвара Кайт Фест е част от номадското пътешествие на група пилоти на хвърчила, в търсене на вятъра. Летим по крайбрежната ивица между земята, водата и небето – по пътя на птиците – започвайки от Велека, Варвара, Приморско, през Варна и Албена, до Шабла. С Ася и Павката (Павел Кулев - талантлив млад аниматор и син на Андрей, б.а.) започнахме да пускаме хвърчила преди десетина години. Запали ни нашият белгийски приятел филмовият продуцент Жан-Люк Слок, който ти добре познаваш покрай Анимационния фестивал във Варна. Истинската промяна дойде, когато решихме да направим документален филм за хвърчила… и не само. Тогава се свързахме с Юри Георгиев. Юрката каза „няма проблем, елате да полетим заедно“. Tака се запознахме с Нина, Ники, Яна, Коста, Ферух, Ондер, с които вятърът ни свърза в едно неочаквано и чудесно приятелство.

В своето интересно, понякога сложно творческо пътешествие, Андрей е заедно с дамата до себе си - даровития режисьор и художник Ася Кованова

- Би ли описал хвърчилата, които самите вие пускате, сами ли ги правите или пък ги купувате отнякъде? 

- Нашите хвърчила долетяха от Китай. Те са нашите морски домашни любимци, които ни разхождат по плажове и поляни.

Юри изработва свои авторски еднолинейни хвърчила. Коста е създател на управляеми модели – ние притежаваме вече два прекрасни глайдера, които летят и без вятър, направени от него специално за нас.

- В момента снимаш филм за хвърчилата. Какво те провокира да се посветиш творчески на въздушните чудеса и да разкажеш за тях на зрителите?

- Хвърчилата са тайнствени същества. Те също, като хората, зависят от вятъра. Както казва Дон Хуан „Да повярваш, че светът е такъв, за какъвто го мислиш, е глупаво. Светът е тайнствено място. Особено по здрач. По това време на деня, по здрач, няма вятър. По това време има само сила.“

Снимка: Ася Кованова

- Ти си и художник, и режисьор, който снима и анимационни, и игрални, и документални филми. Какъв жанр избра да бъде твоят филм „Небесната механика на хвърчилата“ и как се отнасяш към смесването на жанровете в киното?

- Приказен. Киното трябва да бъде приказно. Дори документалното.

- „Варвара Кайт Фест“ се провежда на поляната при Сухото дърво, Крокодилите, край Варвара. Там преди повече от 40 години твоите баба и дядо – режисьорът Бинка Желязкова и сценаристът Христо Ганев снимаха филма „Голямото нощно къпане“? В този смисъл може би не е случайно, че сега на това място се провежда и Фестивала на хвърчилата. Като творец обръщаш ли внимание на „случайностите“ в живота и в професията?

- Нямаше нищо случайно в избора на поляната. Баба и Дядо направиха първата крачка към фестивала като сложиха сухото дърво, а ние продължихме да тичаме и да вдигаме хвърчила. Затова нарекохме този празник „Голямото дневно пускане на хвърчила“. Къде по-добър пейзаж от зелена поляна, която незабелязано прелива в море. Поляната е пазена от крокодили, които вечер излизат на паша.

Снимка: Ася Кованова

- Ти си човек, който е свързан с морето и доколкото знам винаги, когато можеш да избягаш от големия град се усамотяваш във Варвара. През 2017 г. прекара три месеца в университет в Китай като гост лектор по анимация, а след това направи две изложби „Варвара-Китай. Южният склон на полуострова” и „Варвара-Китай. Северният склон на полуострова”. Тя се състои от картини, създадени след престоя ти в Китай и рисувани с традиционна китайска техника - мастило върху ризова хартия. Как се чувства художникът Андрей Кулев между Варвара и Китай?

- За мен Варвара и Китай са места с еднакъв териториален и духовен размер. Полуостров Варвара-Китай е крайната точка на сушата, на света. Оттам нататък започва море, което никой до сега не е изследвал. Някои местни рибари твърдят, че полуостровът обграден отвсякъде с вода и всъщност е остров.

Снимка: Ася Кованова

- Рисуваш птици, сега снимаш филм за хвърчила. Често ли гледаш към небето, обичаш ли да гледаш звездите и какво си мислиш, гледайки към небето или към някоя звезда?

- Всеки ден разговарям с небето. Обикновено го моля за разни неща свързани с мои близки хора. На 22-ри ще го помоля за малко вятър.

- Възприемаш ли себе си като онези „хвърчащи хора“ от не реалния свят, описани в стихотворението на Валери Петров „За хвърчащите хора“?

- Всеки носи в душата си по едно хвърчило и само от него зависи колко високо ще го пусне. До къде ще си позволи да отпусне връвчицата... Обичам чичо Валери – той имаше в себе си и вятър и хвърчило!

Кадър от анимационния филм на режисьора и сценарист Андрей Кулев - "Сантяго"

- Анимационният ти филм „Сантяго“ е вдъхновен от едно от най-популярните произведения на Хемингуей – „Старецът и морето“. Ти обаче разказваш за приятелството между стареца и детето в лютия зимен Север. Защо?

- Приятелите се познават на север. Някои дочакват пролетта с теб, други не издържат и заспиват зимен сън.

- Андрей, ти създаде документалния филм „Човекът с лулата“ за художника, кинорежисьора и поета проф. Иван Веселинов, който празнува 90-годишен юбилей тази година. Защо един аниматор от младото поколение реши да отдаде почит на доайена на българската анимация?

- Благодаря ти много, че споменаваш 90-годишнината на Иван Веселинов – един от най-сериозните автори в българската анимация. Смятам, че юбилеят му не беше отразен достатъчно от медиите. На наградите на СБФД дори не беше споменато името му... Младите се държат така, сякаш никога няма да остареят. На Анимационния фестивал във Варна ще покажем негова изложба и програма филми. А през есента БНТ обеща да излъчат филма.

Андрей Кулев засне по свой сценарий документален филм за големия аниматор и художник Иван Веселинов "Човекът с лулата". Оператор на филма е Светла Ганева

- Лесно ли успя да убедиш Иван Веселинов да застане пред камерата и да разголи душата си?

- Отне ми три-четири години, за да убедя Иван. Филма заснехме и направихме за една.

 - Теб на какво те научи общуването с Човека с лулата?

- От Иван научих, че за лулата трябват грижи. В неговите ръце лулата придобива форма на жена. От него научих също, че Лулата на Мира не съществува.

- Има ли филм на Иван Веселинов, който особено харесваш?

- Да. Филмите „Дяволът в черквата“ и „Страх“.

- Андрей, ти самият участваш в конкурсните сесии на Националния филмов център за анимационно, игрално и документално кино. След всяка сесия киногилдията се раздира от скандали и винаги има взаимни обвинения защо даден проект е получил държавно финансиране, а друг не. Защо всеки път се случва това и къде се крие ябълката на раздора?

- В една голяма фамилия, която живее в тясно пространство, винаги има скандали. Тези, които викат по-силно, печелят. А би трябвало филмите да говорят...

Художникът направи изложбата"Варвара-Китай, северният склон на полуострова" 

- Как гледаш на т.нар. битка между арт киното и комерсиалното кино и трябва ли според теб непрекъснато едната част от кинодейците да бъдат противопоставени на другата? От друга страна как гледаш на коментарите, че държавата не трябва да подпомага филми, чиято аудитория се предполага, че се доближава до един малък киносалон?

- За мен такава битка никога не е съществувала. Има едно единствено определение и то е добър или лош е филмът.

За жалост комерсиалното кино, и американското и европейското  в последните години, с малки изключения, удариха всички дъна. Много често в т.н. артхаус преобладава ХАОСът, а АРТът липсва.

Повечето от тези филми са обикновени житейски драми. За мен киното трябва да носи магия.

- Режисьорът и аниматор Теодор Ушев коментира ситуацията като предложи да се отреже изцяло държавното финансиране на киното и така да спре неговата агония. Може ли българското кино да съществува без държавна подкрепа и да разчита само на частни спонсори? И ако не, защо?

- Теди е част от българското кино. Познавам го отдавна и ако има идея как да се случат нещата се надявам да я сподели. Обеща да дойде на фестивала на хвърчилата във Варвара.

Рисунките на Андрей Кулев са провокирани от старата китайска техника на рисуване с туш върху ръчно изработена хартия

- Според Ушев в българското кино едни кланове се борят с други кланове и единственото, което ги интересува, е колко пари да откраднат. Звучи доста стряскащо. Какъв е твоят поглед на човек, който участва в тези сесии?

- Наистина звучи стряскащо. Парите за българско кино са толкова малко, че е невъзможно да се работи спокойно, а да се краде на практика е невъзможно. За 25 години продуцентска дейност нямам спомен да сме взели и една стотинка продуцентски хонорар – винаги всичко е влизало в производството. Всеки пълнометражен филм завършва с почукване на вратата на някоя банка... И така е с много наши колеги. Някои дори продадоха домовете си. Смятам, че ако някой има информация за злоупотреба, трябва да спомене конкретни имена и факти, иначе обвиненията се превръщат в камъни, хвърлени в градината на кино гилдията.

Анимационният филм на режисьора Ася Кованова по сценарий на Христо Ганев "Лист хартия" участва в 30 международни и национални кино фестивали. Филмът, чийто продуцент е Андрей Кулев, получи редица международни награди, сред които: Наградата за най-добър анимационен филм на Филмовия фестивал във Венеция, 2020, Специална награда от Международния анимационен филмов фестивал "Златен Кукер", София, 2020, Награда за най-добър сценарий на Фестивала на късометражния филм в Барселона, 2020, Награда за най-добър европейски анимационен филм на Международния филмов фестивал в Тонанс, Франция, 2019 

- Какъв е фестивалният живот на твоите филми?

- Всичките ни филми са имали фестивални прожекции по света. Някои по-успешни, що се отнася до награди, други по-малко, но най-много се радвам, когато филмите отиват на някакви по-странни и отдалечени места, където хората гледат на тях по по-чист и непредубеден начин. Иначе казионните фестивали са си окей, но там играта е друга и е много трудно български филм, особено ако не е копродукция, да бъде селектиран. Това се случва с много хубави филми, не само български.

Много рядко ГРАН ПРИто съвпада с качеството на филма, особено при Оскарите. Киното все пак е и бизнес...

- Вече над десет години си съорганизатор на Световния фестивал на анимационния филм – Варна. Ще има ли тази година фестивал? Колко трудно е да се организира подобно събитие, на вас, организаторите, какво ви коства това и струва ли си усилието?

- Анри Кулев е директор на фестивала. Аз съм един от селекционерите и организаторите, заедно с Ася Кованова, Пенчо Кунчев, Радост Нейкова, Стефчо Войводов и Гери Симеонова и с помощта на студенти от НБУ. Този малък екип от хвърчащи хора извършва огромна неблагодарна работа, на ръба на невъзможното. Фестивалът е за хората, те ще кажат дали си струва.

На 22 август 2022 г. предстои второто издание на "Варвара Кайт Фест", който ще се проведе отново на поляната Сухото дърво, Дарданелите. Фестивалът ще се случи благодарение на пилотите на хвърчила и любезното съдействие на кметство Варвара. Екипът на пилотите включва: ВЪЗДУШНИ ЧУДЕСА, KITE BG, KOSTAA FlyKites, MARTI KITE CLUB, VARVARA KITE TEAM, MAKE KITES. Своеобразно мото на фестивала е: NOT WAR! МИР и ХВЪРЧИЛА!"

Същата вечер в 20 ч. ще бъде откриването на изложба фотографии „Струните на вятъра – портрети на хвърчила“ от Ася Кованова в галерия „Чудо“ в село Варвара.