Руските въшки отлетяха, нацвъканите им гниди си останаха
Целият ни живот премина с името на голямата, нежна и грижовна приятелка от Изток на уста
Докато смелите руски борци за културно-историческата свързаност между нашите два народа от бул. „Драган Цанков“ разтоварват в Москва възглавниците, ютиите и тениските си с лика на Владимир Путин, нещичко не ми достига да въздъхна с облекчение. Дори и най-блестящо изрязаният тумор трябва да бъде последван от химиотерапия, за да се намали вероятността от рецидив. Когато изчистиш въшките от главата на детето си, трябва да минеш с газ, мас и оцет, за да неутрализираш и хилядите гнусни гниди, които са нацвъкали. След тежко разстройство не стига само да си избършеш дупето, трябва и да го измиеш.
Първата крачка е успешно направена, но водещите офицери на другарката Митрофанова оставят тежко наследство, с което ще трябва да се борим с десетилетия. Те са напръскали с рубладжийски новичок партии и политици, медии и журналисти, военни и служители от специалните служби, преподаватели в университети, хора на културата, свещеници, та чак до обикновените шофьори на таксита, които уверено и напълно безплатно повтарят кремълски опорки, които са прочели във фейсбука си, докато са висяли на стоянката с чаша евтино кафе и смрадлив фас.
Понякога ми се иска да живеех някъде другаде. Не в Дубай с Лилана или Зара, нито в Бевърли Хилс при Дженифър Анистън и Камерън Диас, дори Лазурният бряг не ме блазни, или пък гондола във Венеция с чаша амароне в ръка. Бих желал да съм един от 18 906-те жители на Република Палау. Не защото ме привлича тропическото слънце – мразя да се потя. Или безкрайните плажове – дори не умея да плувам. А защото нямаше и да съм чувал за Русия.
Целият ми живот до тук е преминал с името на голямата, нежна и грижовна приятелка от Изток на уста. От новините в петък, започващи с „Гаварит Мацква“, през депресивно-патриотичните черно-бели ленти за втората световна война, постоянно развалящата се лада на дядо ми, руските проститутки, руските туристи, руските геополитически интереси, руските войни, руските романси, руските шпиони, руските пелмени, руската посланичка. Писна ми вече, ама ужасно ми писна. Не мразя Русия, искам просто да не чувам за нея, да нямам нищо общо с нея, да се превърне просто в едно огромно и далечно петно върху световния атлас.
По тази причина съм си избрал Палау. Там кремълско посолство никога не е имало, няма и да има. Че кой ще ти издържа агентурен контингент за една шепа тихоокеански дребосъци? Проверих и на каква стойност възлиза годишният стокообмен на страната с Русия – 881 долара за 2021-а година – демек един руснак си е поръчал по Амазон няколко сувенира. И толкова.
Трудно се доказват случаите, в които Кремъл използва корупцията като инструмент за влияние в България. Няма и да се опитвам да го правя, ще оставя на Лена Бориславова да брои хонорарите на московските подлоги и настръхнали майкопродавски гниди. Има си служби, които трябва да отрият произхода на корупционните плащания в българската енергетика, политика и медии.
Безспорен факт е обаче, че от столетия България е полигон за експерименти на Големия брат. Пробваха ни дали ще се огънем под подлата сръбска атака през 1885 г., тестваха дали ще измрем от азбестовите уплътнения и чернобилската радиация, сега експериментират с хибридната война срещу Европа. Ползват руски бюджети за производство на съдържание в класическите медии и разпространяването му чрез различни форми на финансиране и в социалните мрежи.
Дошло ми е до гуша, наистина, не искам нито да чувам името Русия, нито каквито и да било негови производни, независимо от контекста. Не им ща нито Чехов, нито Висоцки, нито Захарова, нито Лавров. Искам да съм в Палау.
