Само в Lupa.bg: Заговор в ЕП срещу наши евродепутати заради позицията им за РСМ
Лобистът на Скопие Томас Вайц е провел тайна среща с докладчиците по присъединяването за преодоляване на българското вето
Ключовата среща на докладчиците в ЕП за напредъка на РСМ се е провела вчера, а не днес, както официално бе обявено. Очевидно лобистът на Скопие Томас Вайц е направил всичко възможно нашите евродепутати да не присъстват на обсъждането. Двама от тях Станислав Стоянов и Ивайло Вълчев обаче са научили и са взели отношение по проблемите с влизането на РСМ в ЕС. Промяната на датата е станало със съгласието на външния министър Тимчо Муцунски, тъй като вчера е бил в ЕП, разказа пред Lupa.bg председателят на фондация "Македония" Виктор Стоянов.

Виктор Стоянов
По негова информацията обсъждането не е минала успешно за Скопие и то ще продължи след Великден.
"На срещата вчера е имало повишаване на тон и разправии срещу двамата български докладчици Ивайло Вълчев и Станислав Стоянов. Другите са бранили текстовете на Вайц и това показва, че е координирана работа", обясни Стоянов.
Ивайло Вълчев

Станислав Стоянов
Според него една от основните цели е РСМ да влезе в ЕС като хибриден режим, "това е Троянски кон, нереформиран и вражески настроен срещу България".

Томас Вайц
Лобистът на Скопие Вайц е изтрил всички 100 български поправки в тазгодишния доклад за напредъка на РСМ и бетонира 4 текста, които са изцяло в полза на Скопие и против Преговорната им рамка. Един от тези текстове е директно против Протокол 2 към Договора с България, който е част от Преговорната им рамка.
Така нареченото "Френско предложение" се състои от три независими елемента.
Първият документ, проектозаключенията на Съвета, ни казва, че темата "двустранни отношения Скопие-София" ще бъде част от преговорния процес. Този документ, както и вторият документ, преговорната рамка, реферират към трети, ключов документ - двустранен протокол, в който няма нищо френско и е изцяло продукт на договореност между Външните министерства на двете страни. Това е всъщност пътната карта с конкретни ангажименти и етапи, които Скопие трябва да изпълни в замяна на това ние да ги допуснем до преговори. Включването на българите в Конституцията на РСМ и вторичното законодателство, също е условие преди първа междуправителствена среща за отваряне на преговорния процес.
Макар и недостатъчен, двустранният протокол вкарва историята като условие в преговорния процес. Преди свикване на 1-ва междуправителствена конференция, Скопие се задължава да приеме вече приетата от Смесената историческа комисия формулировка касаеща цар Самуил, като български цар, като смени незабавно табелите и надписите на неговите паметници в страната, както и на Самуиловата крепост в Охрид. Също се предвижда и незабавна смяна на текста относно цар Самуил в учебника за 7. клас, както и представяне на примерен урок отразяващ новата формулировка в съответствие с постигнатия компромис. В двустранния протокол се предвижда и останалите спорни исторически теми да бъдат решавани по подобен начин, като се ускори работата на историческата комисия.
Срещата на докладчиците в сянка с Вайц е ключова, тъй като на нея ще бъдат гласувани компромисите, които впоследствие ще бъдат разгледани в Комисията по външни работи на Европейския парламент (AFET).
Особено притеснителни са следните предложения:
Призив към Съвета на ЕС да отпадне правото на държавите членки за междинно вето спрямо страните кандидатки — позиция, която противоречи на установените принципи на функциониране на ЕС и облагодетелства пряко Скопие.
Въвеждане на текст, според който в преговорния процес не могат да се поставят условия, свързани с национална идентичност и език, а да се следва формулировката в ООН — теза, която отразява едностранно позицията на Скопие.
Опит Европейският парламент да изисква становище от Съвета на ЕС относно ролята на Протокол 2 от Договора между България и РСМ в преговорната рамка — действие, което създава институционално напрежение и излиза извън правомощията на Парламента.
Намеса в дейността на Съвета на Европа чрез призиви за изпълнение на решения на Европейския съд по правата на човека — институции, които са отделни от ЕС.
Подобни действия рискуват да подкопаят доверието в европейските институции и да създадат прецедент за заобикаляне на договорените механизми в процеса на разширяване.
