Седмицата: (из)МОЧА ли се Киро на плажа?

Коментар
11:30 - 14 Август 2023
29633
Седмицата: (из)МОЧА ли се Киро на плажа?

Премиерът „в ротация“ Николай Денков по средата на изминалата седмица – в стил „нЕкои съображения“ (по Бай Тошо) ни „разкри“ някои работи. Примерно, че „как ще се осъществи ротацията на премиерите (той с Мария Габриел) ще бъде описано в управленския механизъм между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ“. Също, че за „това“ – за врътката, лично той бил „умерен оптимист“, а не песимист. В премиерските разсъждения обаче се прокрадна една „червена линия“ – уж тънка, уж линия, ама някак си крива линия – за асиметрия заговори премиерът.

Рече го това Денков в контекста на нЕкои енергийни „кривки“, за които трябвало да се „избегнат асиметриите“ щото криели „рискове“. Но цялата премиерска изява, пак някак си, се вкара тъкмо в асиметрията. Като „новината от бъдещето“, че кабинетът (му) подготвя списък от мерки за справяне с насилието и агресията, но ще станат ясни след месец. Или като „новината и от миналото, и от бъдещето“, че вече е ясно, че „има пропуск по отношение на интимната връзка“, но как трябва да се реши „този проблем“ от юридическа гледна точка, „трябва юристите да кажат“.

То всъщност цялата тая минала вече седмица бъкаше от несиметрични неща. В това число е оня толкова „симетрично“ натопорчения насред София „среден пръст“, по-известен от години като МОЧА (Монумент на окупационната червена армия), дето в по-предишните години, в задължителната „права линия на Партията“ му се викаше „Паметник на Съветската армия“ – задължително „освободителка“, разбира се.  

Та сега асиметрията изби така. На 2 август Министерският съвет на Денков обеща „промяна на собствеността и зелена улица за демонтаж“, а на 11 август каза, че няма да го направят, защото „липсват документи“ - документи за собствеността. Пък областната управа уточни, че е загубена документацията на паметника-монумент и процедурата по преместването Му може да не стартира… тази година. При положение, че същите тия документи от ДНСК си живуркат, намират се дори и „из нета“.

Та така съвсем като по „нЕкои съображения“ – предизборни ли, следизборни ли или за връщане отново към многоизборни, по въпроса за МОЧА и това правителство, при това редовно, взе че се „измоча“, както редовно се случва по същата „демонтационна“ тема през годините, дето си е все така политически детонационна. "Измоча", да припомним, диалектно за цяла Западна България, си е да се е изпикал човек. От той(тя, то) моча, аз мочам, ти мочаш, ние мочаме, вие мочате, те мочат и т.н. всякаквите там спрежения.

Голямата седмична асиметрия обаче цъфна на плажа – август е все пак, не е краят на октомври, когато пак ще се окажем дребните песъчинки от големия изборен плаж. (из)МОЧА се един друг премиер – всъщност бивш премиер, ама сега е премиер на самия премиер Денков. Точно – за Кирил Петков иде реч, дето не просто се изпишка на любимия си плаж „Корал“, а за пореден път май го напъна директно по голяма нужда да агресира асиметрично. Според природозащитник, именно от фейсбук групата „Да запазим Корал“, Киро просто се бил, така образно да кажем, изходил в свой стил край морето. Нарекъл докато плажува също плажуващия природобранител „тъпак“, че и „капут“.

Ето как „симетрично“ се било случило това според публикацията на потърпевшия във фейса. Той – природозащитникът, видял него – експремиера, на плажа. И отишъл „да му каже право в очите“, че е „предател“ и „не е направил нищо за природата на България, за пясъчните дюни, за горите и т.н.“. А Петков му отвърнал кратко, „че е капут и тъпак“.

Е кво, кви ли не ги е казвал, а явно може просто да ги казва и сега Киро! В стила му е именно асиметрията на съпредседателя на ПП, иначе как толкоз време, толкоз все по-криво ще му се получава „продължаването на промяната“, без дори да я е започнал. Съвсем като един монумент МОЧА е Петков, вижда се отвсякъде, че не му е там мястото в тоя си вид, ама си стърчи. С една „малка“ разлика обаче, че Кирил непрестанно, даже и на плажа, сам се демонтира. Видно най-вече тъкмо от „изборния плаж“, дето капка по капка електорален вир не му се получава, но песъчинка по песъчинка вятърът го издухва.