Седмицата: Като няма избори – има ТКЗС
Пу, да му се не види, политиката ни се закучи. Вече четвърти месец никакви избори! Още по-лошото обаче е, че закучването върви към заключване поради „неочаквана ваканция“ – като да са ни пратили на Малдивите вместо пред урните. На сън, де – щото тъкмо да полегнем на белия коралов пясък под кокосовите палми, и се събуждаме. От разлайване на кучетата – на тия песове, дето нямат нищо общо с кучешкия извисен вид, присъдружен ни още от зората на човечеството. А с воя на политпартийните бесове.
Проблемът с побесняването е, че именно политпартийната глутница така се изпохапа за 4-5 години, че в момента не може да вирее без предизборно-изборно-следизборна мърша. Който проблем ги прави на гладни „хищни хиени“, при положение, че някак си не се и задават избори. Засега поне политолого-социологически подобна плячка би могла да им падне минимум след близо две години – към края на 2026 г., когато се падат следващите редовни президентски избори.
И затуй в момента се гризе, каквото й падне на политпартийността. Ей го на, току-що, в края на изминалата седмица, се бяха паднали „избори в БСП“. Дето дори и без Корнелия Нинова трябваше да доказват, че все пак „Есть такая партия!“, както твърдеше лично Ленин. Нищо, че дори и под егидата на „по-добре е Сталин да дойде…“ (примерно на токчета според случилото се), в последните години не с манифестация, а направо с парад във вид на „марш на скок“ нещата профучаха аха-аха към „Нет такая партия“.
Има ли я, няма ли я БСП в момента е като при измамния вариант на иначе изначално детската игра, по-известна у нас като „тука има – тука нема“. Според последни социологически проучвания като нищо БСП (съвсем тесни социалисти след Нинова) може и да я НеМА – поне в парламента при едни следващи парламентарни избори.
Лявата работа, дето стигна до изуй гащи, реши тотално да се подсигури откъм всякакви избори. Дори и от тия дето баш Корнелия уставно ги въведе – вътрешнопартийните избори за лидер – председател, де – на БСП. И успяваше тъкмо на устава майката да му разгонва, та все да е тя и майка, че и баща на партията (си). Чрез инвитро процедури, така да се каже, че Столетницата спря да зачева по естествената метода между майка и баща.
Така през отминалия уикенд в БСП първо отмениха „поправката КорНи“ – т.нар. пряко избиране на партизанин номер 1, после се заеха да си го изберат конгресно – с гласуване на делегатите. То не че имаше някаква особена разлика – съвсем вероятно броят на гласувалите „бесепари от всички страни“ можеше да са толкова, колкото бяха делегатите на конгреса, по официални данни 900, по вписани на самия най-висок партиен форум - 919. Но пък се загуби усещането, че ето на – все пак има някакви избори като за пред хората при тая суша от ланшния 27 октомври насам.
Стореното – стореното, а и изборният екшън дори може да се каже, че се завърна с пълна сила за всички „пристрастени“ към „вейпа“ или поне дъвката на непрестанното гласоподаване. Имаше си всичко! „Куцо и сакато“ – да пази бог не буквално, а според „народната политпартийна и парламентарна мъдрост“, се беше кандидатирало. Някак си според запознати била липсвала този път Мая Манолова, но пълно щастие няма – има пълно нещастие, но това е друга „изборна“ тема.
Като по учебник, пардон – по нашенски изборен кодекс, им се получи левашки, пардон – на левите, това имане. Накрая с инфарктен, както се полага, балотаж. С нощно броене часове наред на бюлетините. Със „само“ 60 гласа разлика между двамата така или иначе и.д. предводители на БСП, след като се отрязаха като десни леви ръце на вече оперираната дори и като партиен член бивша „реаниматорка“ д-р Нинова (да се чете другарка Нинова). Победи Атанас Зафиров над Борислав Гуцанов. Но пък и двамата дружно могат да се похвалят поне с невиждана много отдавна избирателна активност: от вписаните 919 делегати, гласувалите са 792, което приближава 90%. И само 20 (двайсет) недействителни бюлетини!
Кой да е политпартиец, че и кой да е от разглезения всесезонно да гласува т.нар. електорат – даже гласоподавател, обаче ще рече според новата ни модерна политтерминология, че това са (не)избори. И прави ще са на базата на всичките НЕ такива – еле пък от 4-5 години насам.
Хич да не се притесняват! Съвсем можем поне този все пак вътрешнопартиен, че е конгресен вот, да го запишем исторически, на базата на минали случаи – правен казус, така да се каже, изложение на определена вече правно съществуваща житейска ситуация. И така да се получи следното: като няма избори – има ТКЗС!
Точно така, дори новият вече не и.д. председател Атанас Зафиров го подсказа веднага. Като каза: БСП трябва да си върне статута на първа политическа сила. БСП ще е колективно тяло, партия с колективни решения“. Пълна колективизация ще да е това, та „тялото“ от партийната си „анорексия“ да стане „първа политическа сила“.
Оная историческата „колективизация“! Дето от иначе „система от действия за въвеждане на колективна форма на собственост и стопанисване върху средствата за производство в селското стопанство (земята, оборудването, животните, растенията) само се едно прилагателно отпред „комунистическа“ се превърна в нещо съвсем друго. У нас под формата на ТКЗС, от което стопанисване още ни държи влага като след потоп. Не за друго де, а понеже наистина според учебниците комунистическа колективизация се постига „чрез ликвидиране на частната собственост върху земята, продуктивните животни и средствата за производство до достигане на държавно управляемо производство на храни и налагане държавна ценова политика, различна от интересите на отделния производител или земеделски колектив от производители“. У нас „чрез повсеместно и насилствено обединение на дребните земеделски собственици в Трудово кооперативни земеделски стопанства (ТКЗС-та). В това число с налагане освен със закони, и с „принудителни административни мерки и репресии“. Като се стига „до пълно нарушаване на принципите на кооперирането за доброволното сдружаване и превръщането на земеделските кооперации със структура на държавни предприятия с назначаемо управление, контролирано, отговорно и практически подчинено на всички партийни структури на БКП по вертикалата на властта“.
Ха честито на новото БСП-ТКЗС! С „историческото“ заводско пожелание: „Тази година полупроводници – догодина цели проводници!“.
От един друг лидер на Столетницата от годините на „колективизацията“, дето беше баш „и майка, и баща“ – Тато беше. И е прав, че то сегашното БКП, пардон – БСП, цял проводник – яка жица му трябва „по вертикалата“ – направо „Еверест“ дето й начерта новият редовен лидер. Планове като от времето на „плановата икономика“ – без никакъв кабел с какъв да е мозък, камо ли връзка с главния – с акъла.
