Седмицата: Кьоравите пак четвъртити карти играят
„Въпросът за възможния съюзник е един от големите въпроси в политиката. Но избирателната ни система е така устроена - с нисък праг на влизане в парламента (4%), че раздробява политическото представителство, което осъжда страната на коалиционни формати на управление“. Това рече през изминалата седмица деканът на Юридическия факултет на Софийския университет проф. Даниел Вълчев, не просто врял, но все пак и кипял в политиката. По-смилаемо казано можем да предположим, че това раздробяване на „политическото ни представителство“ е просто попара – нищо по-лесно от това да дробиш и да ядеш. Ако преди това обаче правилно си си го омешал дори и тоя прост „специалитет“, а не се смяташ за баш самуна на политпартийността и властовият комат ти е в кърпа вързан.
Но да излезем от кулинарията, че вече мина даже и Ивановден. Когато всякаквите кулинарни шедьоври от по Коледа и Нова година завършват с традиционната януарска… пача. Чрез превръщането на крака, уши, че и глави на пихтия – мазно-звучната българска дума за желе. Още по-пихтиесто-тинесто специално с началото на тази година, когато отново се връщаме в режима „предсрочни избори“. Засега задаващи се за разгара на пролетта, после може и през останалите сезони, все пак си имаме 4 на брой по нашите географски ширини.
Ха така, като започнахме с тия виновните за попарата 4 процента, то през тази година се очертава именно четворката да ни е „орисницата“ според нумерологията. Не че „цели“ 4 партии изведнъж ще седнат заедно на една обща властова коалиционна маса, различна от просто „софра“. Едва ли, след като са ни доказали, че и едно каре за белот не могат да извъртят, понеже са още по-доказали, че политически кьорави наистина карти не могат да играят.
Четворката изскача отвсякъде по друга картоигрална причина. Всички омешани и предстоящи евентуално да се омешат в новия предизборно-изборно-следизборен цикъл (по-скоро патологична менопауза) – искат те да са „писари“. При това не само 4, а до 9 вече ги докарваме парламентарните все по-кьорави картописачи – трепачи на политисторията ни.
Ето ги и уж невидимите съвсем видими числа 4, дето геометрично квадратно – четвъртито, ще ги преглъщаме я цяла година, я повече.
И от ПП, и откъм ДБ заявиха - от ПП-ДБ-то, че след идещите предсрочни избори ще имат 121 депутати (т.нар. според конституцията обикновено мнозинство – поне с 1 народен представител повече от половината от общо 240-членния парламент) - ще са първа политическа сила. От „Възраждане“-то обявиха, че те ще са първа политическа сила – значи, за да бият ПП-ДБ, ще са с минимум 122-ма депутати. Но пък ГЕРБ-СДС са категорични, че пак те ще са първата политсила, което в контекста на вече дадените от опонентите им цифрови заявки, предполага поне 123-ма депутати. И така много простата (не)парламентарна аритметика сочи, че 121+122+123=366. Като добавим все пак и други по-малки залци за попарата, съвсем, макар и конституционно уж невъзможно, аритметичски депутатството отива към 400 – всъщност колкото за Велико народно събрание, ама нейсе. По важното е, че нумерологично 400 си е просто 4.
Четворката се е загнездила политпартийно и според най-прясната социология. С площадната управленска оставка ГЕРБ-СДС са загубили малко над 4 пункта от електоралната си подкрепа, макар и да са на първо място с 21,4% от твърдо решилите да гласуват. Опозицията ПП-ДБ, съответно на същата площадна основа, са си вдигнали вота с почти 4 пункта, нищо че пак са втора политическа сила със 17,8% от решилите да гласуват. Насред площадността в края на декември „Възраждане“ и ДПС-Ново начало все така са в средата на играта – кой ще се вдигне от 4-ото на 3-ото място. БСП, ИТН и МЕЧ-ът пък се клатят тъкмо на 4-процентната летва – на границата изобщо за влизане в следващи парламент. А „Величие“-то и АПС-то, дори и със сбор-хипербола от процентните си резултати (2,1+1,6=3.7), остават извън следващо Народно събрание.
Няма как нумерологията да мине и без политпрезидентстването на Румен Радев, докато се чака ще се приземи ли все пак като изтребител-президент или ще напусне кораба си – самолет, по партийна спешност с парашут. Ако му се отвори политпартийният парашут, де, понеже в момента, дори и като все още президент, а не партиец, доверието към него спада с… „проклетите“ 4 социологически пункта.
Е, какви всъщност ни ги говори тая пуста четворка. Според нашенската все пак „западна нумерология“ „славен път ни чака“ в годината на осмите избори за 5 години: стабилност, надеждност, авторитет и отдаденост. Може би понеже 4х2=8 – удвоили сме си „славата“. То и според религията и митологията ни четворката си е направо шестица от тотото: 4-листната детелина е символ на късмет, християнският кръст има 4 върха, 4 са каноничните евангелия в християнството, 4 ангела са на 4-те ъгъла на Земята, държащи 4-те земни ветрове в Библията. То 4 са обаче и конниците на Апокалипсиса, ама кво толкова – нас всички земни ветрове ни веят на бял изборен кон.
Съвсееем друг ни е проблемът с числото 4 – източен. И то не ей тук, наблизо – в Москва например. А в уж далечен Китай, откъдето все повече всичко ни пристига заради минимум четворни „намаления“. Та така, докато се движим смело нередовно изборно напред, китайската четворка съвсем, ама съвсем нумерологично (не друго) може да ни изненада отзад. Просто понеже далекоизточното 4 е като нашето 13, даже по-лошо. Абе направо е лош символ по простата причина, че произношението на „четири“ на китайски е подобно на произношението на думата „смърт“. И така, дори според Фън Шуй 4 означава лош късмет. Още повече с нашенския държавнополитически фъншуй (както е правилно да се пише на чист български тая чуждица), в който, освен че кьоравите пак се подредиха с изборни карти да ни разиграват, може и избирателят отново на сляпо съвсем четвъртито да се изиграе.
